Няма да ви бавя: новата диархия Божанов/Мирчев изпраща на избирателите чудесното и някак древноримско републиканско послание, че в днешните условия на бесен популизъм и почти еднолично дебеловластие е възможно да съществуват „двама консули“. Дали това ще бъде оценено като чудесна демократична практика от избирателите на "Демократична България" обаче, е втори и някак отделен въпрос. (Все така не разбирам какво му беше на Христо Иванов, с когото преди 9 години бяхме сред 25-имата, основали тази нова, относително дясна и демократична общност, но нищо, така е преценил.)
Защо препратих към Рим? Защото някак ми прилича на републиката там (509 до 27 пр. Хр.), и като изключим центуриата, двамата консули се редуват, разменят си „фасции (лат. fasces - сноп пръчки, символ на власт в Древния Рим) и т.н. За да се разграничат от предишните царе, двойката консули могат да забраняват с вето всяко едно решение на другия. Ерго, ако се върнем у нас, самата „Демократична България“ има огромния шанс с тази диархия да произведе съвсем нова и зряла политика.
Основната задача пред "Демократична България"
Защо ключовата дума е „зряла“? Защото ДБ има само една свръхзадача – да престане да бъде “guerilla”, както бе зачената, и да се превърне в сериозна и традиционна партия, която да се бори парламентарно за своите каузи. В противен случай това е вид секта, в очите на мнозина, а и вид жертва на обратната пропаганда, че всяко ДБ-действие било платено отвън.
И като първо и най-важно, освен да престане да бъде „партизанска“, да престане да бъде single-issue партия, която става и ляга с Делян Пеевски на уста. (Пеевски, впрочем, беше най-адекватен по повод на президентския референдум за еврото – не му обръщайте внимание на тоя, пълен игнор.)
Забравете думата "Пеевски"
Най-общо, ДБ направиха така, че това с Пеевски се изтърка, станаха за смях дори сред собствените си ултрас-избиратели, породиха меме-та тип „хладилникът се развали, сигурно е Пеевски пак“. Като основател и вече наблюдател им предлагам единственото политическо спасение - да се превърнат в истинска, дай боже, традиционна партия, която обича и мен, и евентуалния си избирател в Сливен, да речем.
Двамата формални лидери (и техните там хобити и красиви инфлуенсърки на средна възраст) би трябвало да се разцепят от ходене по места и създаване на местни структури, защото иначе сливенският избирател, който вярва в демократичното, просто не знае кои са. И защо тяхната кауза е справедлива.
В по-общ културен смисъл, ДБ (без значение дали в коалиция с ПП или не) трябва спешно да забравят думата „Пеевски“, и да се концентрират върху това да станат ТРАДИЦИОННА партия, с извинение за главните букви. Тоест, да излязат от своя лунен цикъл и втори дом, образно казано, в който се сърдят на всички и всичко, и да опитат да спечелят властта наистина. Защото сега, да сме честни, от десетилетие насам се държат като каквото са – просто шумни маргинали, от които не следва нищо. Аз винаги съм бил един от тях, така че знам най-добре.
Изходът е един-единствен
Как да стане? Много просто – престанете да угаждате само на своите ултраси. Никой от тях не знае нито какво е властта, нито дори какво е опозиция в парламента; мнозина от вас, начело с новите дуалистични лидери, са виждали как парламентът не произвежда нищо в този си вариант, особено Божанов. Ако има изход, той е в признанието, че само във властта ДБ може да извърши нещо – а не на площада, защото крайният площаден продукт и през 1997, и през 2013, и през 2020 – бе политическа нула. Ерго, станете традиционна партия, бъдете дори отвратителни популисти, ако трябва, но… бъдете.
Кой да води? Божанов с чудесните му идеи за нова дигитална България, или Мирчев, с усещането, че още в лодката на Христо е копнял да бъде наследник-лидер? Препоръчвам само едно: всички отидете в Сливен. И в още сто градове и села. Иначе загивате дори в София.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.