Гигантският радиотелескоп "Скуеър киломитър арей" (SKA) е смятан за един от най-впечатляващите инструменти за изследване на Вселената, при това не само като размери. Той се нарежда и сред най-амбициозните научни проекти на 21-ви век. Името му идва оттам, че неговите над 130 хиляди антени, когато бъде завършен, ще заемат обща приемателна площ от половин квадратен километър. След десетилетия преговори за финансирането на проекта строителството му започна чак сега - в началото на декември 2022 година.

Телескоп, разположен на два континента

Телескопът ще разкрие тайните на Вселената с помощта на 131 072 антени, наподобяващи двуметрови елхи, разположени в Австралия, и още 130 параболични антени в ЮАР, всяка от която с диаметър от 15 метра. В Австралия по-малките телени антени са разположени на площ от 65 километра, докато параболичните огледала в Южна Африка - на 150 километра. Двете полета ще сканират небето в различни честотни диапазони и ще гледат в различни посоки. При специално събитие в космоса, обаче, те ще могат да се свързват едно с друго и да наблюдават едновременно даден обект.

Дълбок поглед към миналото на Вселената

Изследователите се надяват, че с новия радиотелескоп ще могат да разберат как са се появили първите звезди и галактики. "Ние все още не знаем: какво представлява тъмната енергия? Какво представлява тъмната материя?", обяснява Михаел Крамер, астрофизик в Института по радиоастрономия "Макс Планк" в Бон. "Правилни ли са законите за гравитацията в теорията на относителността на Алберт Айнщайн или не? Това са въпроси, на които все още не можем да дадем отговор. И точно тук телескопът ще бъде много полезен, поне ще ни доближи до отговорите."

Крамер казва още, че след Големия взрив Вселената е била много гореща, а след това се е охладила, но е била без звезди. Едва по-късно гравитацията започнала да "струпва" водорода и по този начин се формирали първите звезди. С излъчването си те йонизирали водорода в заобикалящата ги среда.

Как са се формирали галактиките?

Астрофизиците искат да разберат по-добре как са се образували първите галактики, звезди и черни дупки след Големия взрив от първичния материал - обикновения водород. "Няма друг метод, който да направи тези вълни видими", казва Крамер, "или да ги измери и така да потърси сигнал, за да разбере как се е развила Вселената."

До 100 пъти по-чувствителен от другите телескопи

Астрофизикът Михаел Крамер споделя, че, след завършването на новия телескоп, той ще е с до 100 пъти по-чувствителен от съществуващите в момента радиотелескопи. SKA ще може да улавя радиоизлъчвания още от най-ранните времена на съществуване на Вселената.

Радиовълните, разпространяващи се в космоса от милиарди години насам, постепенно намаляват честотата си, паралелно с разширението на Вселената. Ако искате да погледнете далеч в миналото, казва Крамер, това трябва да се случва на ниски честоти. Именно за това ще бъдат пригодени антените на SKA.

Разположен на най-отдалечените места

Районите, където антените ще бъдат издигнати, са сред най-отдалечените места на Земята. Причината е, че толкова чувствителен телескоп ще улавя и изобилие от сигнали, които биха попречили на изследванията - например от мобилните телефони и радиостанциите. "Ако разположите мобилен телефон на Луната или на разстояние, равняващо се на това до Луната, мобилният телефон ще е третият най-мощен радиоизточник в небето", обяснява ученият.

Източници като сигналите от ранната Вселена, към които учените проявяват интерес, са до един милиард пъти по-слаби. И в Австралия, и в ЮАР, строителните площадки на новия гигантски радиотелескоп се намират в т.нар. "зони на радиомълчание", където поставянето на радиопредаватели е забранено. Астрофизикът Крамер очаква първите антени да бъдат пуснати в експлоатация през 2027 година.

Но с радиотелескопа SKA ще може да се работи и докато той все още е в процес на изграждане.