Може ли парацетамолът да предизвика тежки странични въздействия, чернодробни заболявания и дори отказ на органи? В медиите напоследък има някои съобщения, свързани с опасността от ацидоза. Какво трябва да знаем.
Реклама
Вероятността парацетамолът да предизвика метаболитна ацидоза, макар и в много редки случаи, е описана отдавна в информацията за препарата. Но в бъдеще всички производители на медикаменти, съдържащи парацетамол, ще трябва изрично да обозначават този риск в придружаващите лекарството указания. Ще трябва да пишат, че честотата на този страничен ефект е „неизвестна“.
Какво е метаболитна ацидоза?
Метаболитната ацидоза с увеличена анионова разлика (HAGMA) е рядко срещана, но потенциално опасна повишена киселинност на организма. По същество това е нарушение на алкално-киселинното равновесие.
За тялото е важно кръвта да има стабилни pH-показатели между 7,36 и 7,44. Тази стойност на pH е мярката за киселинност на всеки разтвор, в случая на кръвта. Ако обмяната на веществата и балансът между основи и киселини в организма са нарушени, кръвта може да повиши своята киселинност. Тогава се стига до т.нар. анионова разлика – при нея pH на кръвта спада под 7,35.
При ацидоза се затруднява дишането, засегнатите започват да хипервентилират – тоест да дишат твърде ускорено и дълбоко. Други типични симптоми са дезориентацията, слабостта и загубата на съзнание.
Какво общо има парацетамолът с ацидозата?
При хората с нарушена обмяна на веществата предозирането с парацетамол може да доведе до повишена киселинност на кръвта. Но това се случва изключително рядко. Рискът е повишен само при хората с тежки нарушения на бъбречните функции и сепсис (отравяне на кръвта).
Ако бъде диагностицирана ацидоза, приемането на парацетамол трябва незабавно да се прекрати. А в по-тежките случаи на ацидоза pH-стойностите на кръвта обикновено се нормализират с помощта на специални „буферни“ субстанции.
Има ли парацетамолът и други странични ефекти?
Ако се приема отговорно, парацетамолът е ефективен и сигурен медикамент за намаляване на болките и сваляне на температурата.
Макар парацетамолът да натоварва стомашно-чревния тракт по-малко от ибупрофен или ацетизаловите киселини, и той в някои редки случаи може да предизвика болки в корема, световъртеж или повръщане.
Друг известен, но също така рядко проявяващ се страничен ефект на парацетамола, са алергичните реакции като сърбеж, обрив или подуване.
Реклама
Може ли парацетамолът да предизвика тежки заболявания?
Пациентите често подценяват рисковете от медикаменти, които се предлагат без рецепта. Но само заради това, че в някои държави парацетамолът и други обезболяващи се продават редом с дъвките в супермаркетите, те не бива да се употребяват безконтролно.
При предозиране, особено в комбинация с консумацията на алкохол или при съществуващи заболявания на черния дроб, този орган може да бъде сериозно увреден.
Черният дроб разгражда парацетамола на съставните му части, които после се усвояват от тялото. Ако има предозиране или медикаментът се приема твърде дълго време, черният дроб се претоварва. Тогава той вече не успява да разгражда отровния междинен продукт N-Acetyl-p-Benzochinonimin, който може да увреди чернодробните клетки и в най-тежките случаи да доведе до отказ на черния дроб.
***
Дванайсет суперхрани за добро здраве
Етикетът "суперхрана" превърна някои екзотични продукти като чия, киноа и годжи бери в хит. Но в Европа също растат плодове и зеленчуци, които са много полезни и не им отстъпват по нищо. Тук сме подбрали 12 от тях.
Снимка: picture-alliance/dpa/H. Hollemann
Червено цвекло
Червеното цвекло е особено популярно през зимата. То се бере през есента и може да се съхранява с месеци. През студената част на годината червеното цвекло се превръща в източник на витамини. В Германия казват, че то прави слабите силни, страхливите смели, а тъжните весели. Според някои проучвания покачва и либидото. Какво повече можем да искаме от една суперхрана?
Снимка: picture-alliance/Arco Images/Larssen G.
Коприва
Тя пари, разпространява се бързо и в повечето дворове е смятана за плевел. Проучванията обаче сочат, че копривата има хранителни качества, които изненадали дори учените. Оказва се, че растението съдържа два до четири пъти повече желязо от спанака, повече калций от млякото и е много богато на витамин A, C и E. А след топлинна обработка дори вече не пари.
Снимка: wilderwegesrand.de
Череши
Черешите, сладки или кисели (вишни), се числят към най-полезните плодове. Те облекчават болките в мускулите и предотвратяват сърдечни заболявания, подсилват имунната система и подобряват мозъчната дейност. Изследвания показват, че съдържат и мелантонин - хормона, който регулира цикъла на съня. Това означава, че черешите помагат и срещу безсъние.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Gollnow
Боровинки
Боровинките са сред плодовете с най-високо съдържание на антиоксидантни и хранителни вещества. Може би това е една от причините в германския град Егезин, провинция Мекленбург-Предна Померания, наричан още "градът на боровинките", всяка година да се провежда фестивал на боровинките, по време на който традиционно се избира и "Кралица на боровинките".
Снимка: Colourbox
Облепиха
Зърната на растението облепиха, известно още като ракитник, съдържат много повече витамин C от портокалите и лимоните. Високото съдържание на витамин B12 пък го прави особено привлекателно за веганите, тъй като той иначе се съдържа само в животинските продукти. По северното крайбрежие на Германия - района на Балтийско море - облепиха се смята за специалитет.
Снимка: Colourbox
Касис
Китайският плод годжи бери се смята за един от най-полезните изобщо. Касисът, който се отглежда в Европа и Азия, съдържа също толкова витамини и оказва сходно положително влияние върху организма. Освен това съдържа една седма от калориите на годжи бери - стига да не бъде консумиран под формата на мармалад или ликьор, разбира се.
Снимка: Colourbox
Ябълки
Всички знаем, че ябълките са много полезни. Всеки германец, например, изяжда средно по 17 килограма ябълки годишно. Ябълките са плод с ниско съдържание на калории, но с много антиоксиданти, които помагат на мозъка, сърцето, кожата и костите. Те намаляват и риска от диабет.
Снимка: pictue-alliance/dpa/P. Pleul
Тиквени семки
Тиквата е донесена в Европа от Северна и Южна Америка. Тиквените семки са източник на протеини, омега 3 мастни киселини и фибри. Те съдържат и висока концентрация на минерали като магнезий и цинк.
Снимка: Colourbox
Ленено семе
Лененото семе е богато на хранителни вещества, съдържа много протеини, баластни вещества, витамин B и минерали. Картофите с извара и ленено семе са традиционно германско ястие. То е разпространено също така в хлябовете и мюслито.
Снимка: picture-alliance/ZB/P. Pleul
Брюкселско зеле
Много хора не обичат брюкселско зеле заради специфичния му вкус. Вероятно то е по-предпочитано от тези, които знаят колко е богато на хранителни вещества: 100 грама брюкселско зеле задоволява дневната нужда от витамин C и K. Зеленчукът е също така източник на желязо, фолиева киселина и калций. Той допринася и за хормоналния баланс.
Снимка: Colourbox
Шипка
Шипката съдържа витамин C и каротиноиди. Чаят и мармаладът от шипки е много популярен - както в Германия, така и в България. В провинцията Баден-Вюртемберг има специална биоферма, в която се отглеждат шипки.