1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияГермания

Когато нацистите избиха 4000 роми и синти за една нощ

Фолкер Витинг
2 август 2024

Само за една нощ - на втори срещу трети август 1944 година - нацистите избиват 4300 роми и синти в лагера Аушвиц. Деца, жени, възрастни и болни хора - никой не е пощаден.

Семейството на Кристиан Пфайл като по чудо оцелява по време на Холокоста
Семейството на Кристиан Пфайл като по чудо оцелява по време на ХолокостаСнимка: privat

Надежди за спасение не е имало. Жени с бебета, възрастни и болни хора - всички те са отведени в газовите камери на Аушвиц в нощта на втори срещу трети август 1944 година.

Втори август 1944 година е последният ден в техния живот. Трудоспособните арестанти са били отведени по-рано в други лагери, останалите около 4300 души са умъртвени само за една нощ.

Лекарката Люси Аделсбергер - еврейка, оцеляла в Аушвиц, разказва, че на следващата сутрин от една барака неочаквано излязли две деца - на три и на пет години. Плачели и се държали здраво за ръка. Всички си отишли, а тях ги забравили. Нацистите не пожалили и тези деца - те също били умъртвени.

Около половион милион души умират в рамките на геноцида срещу синти и роми на териториите, контролирани от нацистите. Към онзи момент това са поне една четвърт от представителите на синти и роми в Европа.

"Моля се това да не се повтори"

Кристиан Пфайл, който днес е на 80 години, е роден в друг концентрационен лагер - Майданек край полския град Люблин. Пфайл е свидетел на ужасяващите събития, но е оцелял въпреки масовите унищожения и преследвания на нацистите. Вероятно благодарение на това, че семейството му не попада в Аушвиц, където загиват неговите роднини.

Кристиан Пфайл непрестанно разказва за масовите преследвания и унищожения на хора, защото иначе "смъртта им би била напразна". "Надявам се бъдещите поколения да извлекат поука от историята и се моля нищо подобно никога да не се повтори", казва още Пфайл.

Той предупреждава съвременниците си и бъдещите поколения за това, че в цяла Европа се наблюдават расистки тенденции, една от които е дискриминацията на синти и роми. Пфайл отправя следното обръщение към младите: "Трябва да отстоявате демокрацията и решително да се борите против преследванията на синти и роми, против антисемитизма и расизма. Посетете паметниците и се убедете сами през какви изпитания са преминали тези хора."

"Моля нищо подобно никога да не се повтори", казва Кристиан Пфайл.Снимка: Florian Gaertner/photothek/IMAGO

Страшното ежедневие в нацисткия лагер

На 16-и май 1940 година нацистите нахлуват в дома на семейство Пфайл в Трир и депортират всички първо в Кьолн, след което и в Полша. Бащата бил търговец на музикални инструменти, по-голямата сестра Берта била на 12 години, братът Людвиг нямал и три. Кристиан се ражда през 1944 в гетото на Люблин. Семейството гладувало. Когато вечер нацистите се забавлявали, викали бащата на Кристиан да им свири - за това му давали остатъци от храната и това помагало на семейството да не умре от глад.

Дрехи и пелени в гетото нямало. Майката повивала бебето в парцали и го взимала със себе си по време на извършвания от нея принудителен труд. Не смеела да остави детето само, понеже знаела, че нацистите избиват плачещите деца.

Преследванията продължават и след войната

След войната семейството се връща в Трир, но преследванията продължават, разказва Кристиан Пфайл. Майка му и баща му се върнали с увредено здраве,  вече не можели да работят и се оказали зависими от помощта на държавата. А в администрацията и в градските служби работели същите хора, които по време на националсоциализма били замесени в депортацията на семейството.

Бащата ги наричал "Хитлерови глави". В следвоенните години Кристиан Пфайл често придружавал баща си в институциите, защото той бил неграмотен. "И хората там бяха разочаровани, че още сме живи", спомня си мъжът. 

Десетилетия след събитията от онези години много синти и роми са усещали дискриминация от страна на властите, които не ги възприемали като жертви на националсоциализма. Правителството на Германия признава масовото убийство на синти и роми за геноцид едва през 1982 година. През 2022 година федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер се извини на синтите и ромите за жестокото отношение към тях по време на Втората световна война, както и за дискриминацията, с която са се сблъсквали след това на територията на Германия.

Борбата срещу дискриминацията на синти и роми

През 90-те години в Германия настъпват много промени по отношение на синтите и ромите - днес в страната има специален пълномощник по борбата с дискриминацията срещу тях. Мехмет Даймагюлер се бори срещу проявите на расизъм и инициира промени на законодателно равнище. Германското правителство и провинциите са създали специална комисия, която се занимава с правата на синти и роми.

Въпреки това в страната се наблюдава засилване на дискриминацията срещу синти и роми: броят на регистрираните случаи на дискриминация, обиди, заплахи и пряко насилие спрямо тях през 2023-а почти са се удвоили спрямо предходната година - 1233 инцидента срещу 621.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ