Изпокъсани дрехи, изпочупени сервизи, ръждясали детски колички - свидетелства за терора над евреите във Варшава през Втората световна война. Още много други предмети - от тенджери до скъпи бижута - бяха открити миналата година при археологически разкопки на територията на някогашното Варшавско гето.

През есента на 1939 година Германия окупира Полша, а през 1940 създава във Варшава най-голямото еврейско гето в окупираните европейски територии. Тъкмо оттук 300 000 души поемат пътя към смъртта си в газовите камери на концлагерите.

За историка Алберт Станковски една овъглена брава и ключът, останал в ключалката, носят особена символика. "Вратата и ключът символизират дома. А тези хора така и на са успели да се върнат в своите домове." Историкът обяснява защо ключът е останал в ключалката: "При депортацията в концлагерите евреите били принудени от нацистките окупатори да оставят ключовете в ключалките, за да може жилищата им по-лесно да бъде поети от други."

Тези предмети ще бъдат изложени заедно с останалите в Музея на Варшавското гето, който трябва да бъде открит през 2025 година. Тази година обаче отбелязваме точно 80 години от въстанието във Варшавското гето, което преминава под девиза, че борбата винаги е за предпочитане пред доброволното пътешествие към лагерите на смъртта.

След като през лятото на 1942 г. 300 000 евреи са откарани в концлагера Треблинка, във Варшавското гето остават около 50 000 души. Националсоциалистите възнамеряват през 1943 година окончателно да ликвидират гетото.

Отчаяната съпротива на евреите

И тогава, на 19 април 1943, хората се надигат. Евреи от съпротивата, главно млади мъже и жени, откриват огън по една колона на СС, която е навлязло в гетото, за да започне да го руши. Това се случва точно по време на еврейската Пасха. Евреите получават подкрепа от полските партизани, но въпреки това те са едва 1000 на брой, зле въоръжени и с малко боеприпаси, тъй че нацистите сериозно ги превъзхождат. Все пак храбрите бунтовници съумяват седмици наред да удържат позицията си в отчаяна битка. Германците подпалват къщите им с помощта на огнепръскачки, повечето въстаници загиват по време на битките, а последните оцелели обитатели на гетото или са избити, или са изпратени в лагерите на смъртта Треблинка и Майданек. На 7 май, когато нацистите откриват тайния им бункер, водачите на въстанието, включително и командирът им Мордехай Анелевич, избират доброволната смърт. На 16 май командирът на есесовците нарежда да бъде подпалена и синагогата и докладва на Берлин, че някогашното еврейско селище във Варшава вече не съществува.

От касапницата оцеляват малцина. Една групичка под ръководството на Марек Еделман успява да се измъкне през канализацията. Еделман излиза в нелегалност, а през 1944 година се присъединява към Варшавското въстание. Тогава 50 000 партизани от полската "Армия Крайова" близо два месеца се бият срещу германските окупатори.

Бруталната разправа с полските евреи

Преди Втората световна война в Полша живеят близо 3,5 милиона евреи – 10% от населението на страната. Във Варшава евреите дори съставляват близо една трета от живеещите в столицата. По време на Холокоста са избити 3 милиона полски евреи, оцеляват само неколкостотин хиляди. След войната повечето оцелели напускат страната, включително и заради антисемитските погроми по онова време.

Марек Еделман обаче остава. В следвоенна Полша той е лекар, борец за човешки права и участник в антикомунистическата опозиция. Еделман е сред малцината съвременници, които запазват жива паметта за ужасите по време на войната. Понякога той и неговите другари са принудени да вършат своята дейност по съхраняване на историческата памет дори нелегално, защото полските комунисти имат проблеми с историята на полското еврейство и дори понякога сами подклаждат антисемитизъм. А когато през 1970 година канцлерът на ФРГ Вили Бранд съвсем извън програмата и протокола пада на колене пред паметника на героите от Варшавското гето, полските комунисти са толкова шашардисани, че не допускат новината до нито един вестник.

"Защото и днес има отричащи Холокоста"

По повод 80-годишнината от въстанието във Варшавското гето Музеят на историята на полските евреи раздаде 450 000 жълти хартиени нарциса, които хората окачват на реверите си в памет на избитите. През пролетта на 1941 година именно около 450 000 души живеят натъпкани като сардели на оскъдната територия на гетото, съставляваща едва 2% от територията на столичния град.

Историкът Алберт Станковски подчертава колко важно е особено днес да припомни на хората, не само в Полша, но и по целия свят, за извършените срещу евреите зверства. "Защото и днес има хора, които отричат Холокоста. А живи съвременници, които да разпитаме, почти не останаха."