Когато ти свърши времето, дори наглед случайни съвпадения работят против теб. Това Владимир Путин ще усеща все по-силно "на собствен опит", по думите на основателя на Съветска Русия Владимир Ленин.

Накратко. В последните дни, в очевидна подготовка за срещата на Г-7 в Хирошима, руските и китайските другари задействаха нелоша манипулативна кампания. Нейната цел бе да постигне "замразяване на конфликта" в Украйна, т.е. поне част от окупираните територии да останат в лапите на московските агресори и всички замесени да влезнат в дългогодишни преговори за бъдещето. Тъкмо да се получи - и събралите се на срещата на -Г7 велики сили не само категорично потвърдиха подкрепата си за Украйна, но и настояха руснаците да напуснат всички украински територии.

Не мирен план, а опит за замразяване на конфликта

А сега – малко по-подробно. Точно преди срещата в Хирошима се задвижиха различни американски и европейски авторитети, за да обосноват отказа на Запада да предостави на Украйна изтребители F-16, с чието прикритие от въздуха украинското настъпление би било предизвестен успех. Наистина, един такъв авторитет от Пентагона се оказа внезапно изпратен на заслужен отдих, но затова пък инак сериозният електронен вестник Политико публикува статия, според която администрацията на Байдън се готви за замразяване на войната, влизане в дългогодишни преговори с руснаците и постепенно свиване на подкрепата за Украйна.

Междувременно, започвайки от Киев, висшият китайски дипломат със звучното име Ли Хуей (Li Hui), дългогодишен посланик в Москва, тръгна на обиколка из Европа, за да пропагандира "китайския мирен план". А той е – да, познахте – за "замразяване" на войната и дългогодишни преговори, докато окупираните украински територии остават московски.

Добре де, колко акъл трябва да имаш, за да пратиш в която и да е славяноговоряща страна човек на име Hui? Да не говорим, че страната е Украйна и точно нейните воини още в началото на войната пратиха "на Hui" флагмана на руския Черноморски флот, превръщайки го в подводница и в популярна пощенска марка.

Лош ход и лоша поличба. Тя се вписа в пълното недоверие, от страна на Запада, към капацитета на Китай да бъде неутрален посредник между Москва и Киев, след като е очевидно, че китайците са на страната на московската власт. След като се събра в Хирошима, групата Г-7 веднага предупреди Китай да внимава в картинката и, ако иска да бъде възприеман сериозно, да използва своето влияние, за да убеди московските армии да се махат от Украйна. Също така категоричността на декларациите на Г-7 по темата "Украйна", вкл. намекнатото решение да се дадат на тази страна изтребители F-16, обезсмисли не само всички предходни публикации, настояващи за "замразяване", но и самата обиколка на другаря Hui из големите европейски столици.

Веднага последва отговор от страна на Москва, чията безпомощност напомня за последните ходове на Бойко Борисов в България или на Виктор Орбан в Унгария. Евгений Пригожин, "готвачът на Путин", бивш затворник и собственик на частната военна кампания "Вагнер", обяви, че след продължили месеци боеве е превзел градчето Бахмут.

Погледнат в мащабите на България, Бахмут има стратегическото значение на Джулюница. Дори по-малко. Все пак недалеч от Джулюница има летище, голям ЖП възел и планински проход, стигащ в крайна сметка до Истанбул. А около Бахмут няма нищо. Но за московската пропаганда тази украинска "Джулюница" бе придобила огромно политическо значение. От месеци московските пропагандатори се готвят да представят превземането на тази "Джулюница" за "победа в специалната военна операция". Сега Путин ще има повод да обяви "победа" точно преди задаващата се украинска лятна офанзива. А що се отнася до Пригожин, той простосърдечно разкри, какъв е неговият план: да изведе след предполагаемото "превземане" на града своите подразделения от фронта и да остави негодната за нищо редовна армия да поеме удара на украинското настъпление.

Защо го правят?

Цялата тази радост ще трае седмица-две, но в събитията от последните дни е заровен важен въпрос. Кое кара авторитетни западни експерти да поддържат руско-китайския план за "замразяване" на войната? Ако махнем от картината откровената агентура, както и легионите "полезни идиоти", оставаме с авторитетни хора, които не са нито агенти, нито идиоти. Защо го правят?

По същата причина, по която винаги са го правили. Конкретният отговор е заровен в тезата, която до оня ден надграждаше концепцията за "замразяване" на войната. А именно: че каквото и да става, Украйна не може да стигне до категорична победа, Русия няма да бъде разгромена, нито ще се разпадне. Напротив, още десетилетия занапред с нея ще трябва да има сериозни отношения, за които ще трябват сериозни специалисти и експерти.

Помня паниката сред европейските и американски "съветолози" през 1991 година, когато Съветският съюз се разпадаше пред очите ни. Тези "съветолози" проглушиха ушите на целия свят, както и на неговите лидери, че в никакъв случай Съветският съюз не бива да бъде оставен да се разпадне. Трябвало било да бъде спасяван с всички средства. Защо? Ами защото без наличието на Съветски съюз "съветолозите" остават без работа, без заплати и без признание.

Днес е същото. Ако западните сили не пречат на украинците да се справят с военните задачи, Русия ще бъде разгромена. След това най-вероятно ще се разпадне, както прави повечето пъти след подобен разгром. А ако Русия престане да съществува в сегашния си вид, какво ще правят легионите западни "експерти" по руските дела? Какво ще изследват? Какви свои книги ще показват пред камерите? На кого какви преговори с Москва ще препоръчват? Как ще могат да се радват на отблясъка на властта като специални, извънредни съветници на втория асистент на третия заместник на четвъртия подсекретар?

Не само у нас хора, които имат експертност и са призвани да я ползват за общото благо, предпочитат да пратят общото благо по дяволите, за да продължават да имат заплати и достъп до медии и власт. Винаги друг плаща сметката, обаче. В случая – още десетките хиляди украинци, които ще загинат, ако мъдрите експертни глави преговарят в продължение на едно поколение с кремълските главатари.

Вече нищо не може да върне инициативата в ръцете на Путин

Така или инак, експертно-медийната офанзива за отслабване на позициите на Украйна не успя. Прекалено много съвпадащи събития я погребаха – като се почне от обиколката на дипломата Hui и се стигне до категоричните декларации на Г-7. Както често чуваме в американските филми: "When it's time for you to go – it's time for you to go". Никакви манипулации и схеми няма да върнат инициативата в ръцете на Путин. Ако не друго, то лятното украинско настъпление ще го изхвърли от седлото.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.