Отношенията между Германия и Турция са тесни, но и многопластови. Особено значение в тази връзка имат трите милиона души от турски произход, които живеят в Германия – както и още по-големият брой на онези, които след определен период в Германия са се завърнали в родината си, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ).

Близки отношения от предишни времена

Изданието обаче посочва, че близките отношения съвсем не започват с пристигането на първите гастарбайтери през 1960-те години. Германската империя е съюзник на Високата порта. Кайзер Вилхелм Втории султан Абдулхамид поддържат тесни контакти. След това основателят на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк кани германски учени и експерти в страната, за да я модернизира  Сред тях има мнозина, които в Германия са били преследвани от нацистите – за тях Турция се превръща в спасително убежище.

Всичко това е известно отдавна, но по-малко известната глава от германско-турската история е свързана с немскоговорещите жители на Турция, които към края на Втората световна война принудително са изселени в Анадола. Проучванията на Института за Ориента в Истанбул дават много повече сведения за съдбата на тези хора, отбелязва швейцарското издание.

В изгнание

По време на Втората световна война Турция остава неутрална, но след битката при Сталинград, която е решаваща за изхода на войната, Анкара прекратява, под натиска на съюзниците, дипломатическите си отношения с Берлин. В резултат само за няколко дни всички хора с германски паспорт, т.е. и австрийците, трябвало или да напуснат страната, или да се отправят във вътрешно изгнание. Изискването не е било в сила само за чиновниците на високи постове, за лекарите или за университетските преподаватели, допълва НЦЦ.

Така над 600 души, еврейски или комунистически бежанци, но също и германци, чиито предци са пристигнали в Турция още през 19-и век, та дори и някои симпатизанти на националсоциализма попадат в три малки градчета източно от Анкара: Чорум, Йозгат и Кършехир. „Заповедта за изселването им предизвиква паника. Хората са смятали, че ще бъдат интернирани“, посочва експертът по германско-турските отношения Рихард Витман. Засегнатите неизбежно са се опасявали, че ще попаднат в лагерите на нацистка Германия. А и тогавашният архиепископ на Истанбул, който по-късно става папа Йоан XXIII – Анджело Джузепе Ронкали, казва през август 1944-та: „Всички германци в страната ще бъдат изпратени в концентрационни лагери“.

Отношението към германците е било приятелско

Безпокойството на германците, че могат да попаднат в лагери в Анадола, не е било необосновано, продължава НЦЦ. Те е трябвало да се откажат от комфортния си живот в големия град и действително се сблъскват с много ограничения. Но новата им среда не е враждебна, изтъква пред НЦЦ историкът Витман – контактите с местното население са били добри.

И в трите анадолски провинциални градчета днес вече нищо не напомня за германските изгнаници, освен личните спомени и семейните истории на местните жители. 85-годишната Юркю Шнайдер-Гюркан, която живее във Франкфурт, си спомня как като младо момиче се е сблъскала с чуждите хора в своя град Чорум.

Историята на жената е истински пример за многообразието на германско-турската история. От Чорум тя заминава да следва във Франкфурт, завършва политология и става активистка за правата на турските гастарбайтери във Федералната република. В рамките на дейността си се запознава със сина на турски мигранти в Германия, когото окуражава да се заеме с политика. Днес Джем Йоздемир е първият министър в германско правителство, който има турски корени.

***