Още преди 10 години световноизвестният руски писател Виктор Ерофеев обърна внимание на хомофобията като инструмент на пропагандата в Русия. Във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“ Ерофеев отбеляза, че според официална Москва Западът бил отслабен от финансови и икономически кризи, разделен на две между консерваторите и онези, които дават думата на жени и на хомосексуални, дълбоко заблуден в мултикултурната си бъркотия и останал без всякакви метафизически сокове. С други думи, прекалено женствен, прекалено гей, прекалено безбожен. Затова пък Путин олицетворявал една Русия, която била мъжествена и решителна, неуязвена от никакви сериозни съмнения и одухотворена от истинска спиритуалност, писа тогава Ерофеев.

Истината няма значение, когато се бориш за победа

Днес писателят се връща към тази тема и добавя, че според Кремъл Европа е душевно болна и се нуждае от спасение. В обширна статия в германския седмичник „Ди Цайт“ Ерофеев припомня за приетия преди няколко месеца Закон за забрана на хомосексуалната пропаганда и изненадва читателите с твърдението, че Путин изобщо не бил срещу еднополовите бракове: просто като дългогодишен офицер от КГБ той знаел, че истината няма никакво значение, когато се бориш за победа.

Писателят обръща поглед назад към руското минало и стига до извода, че историята на хомосексуалността в страната е парадоксална. За разлика от много западни страни, през Средновековието в Русия няма смъртни наказания или заточения заради „содомистки грехове“, пише Ерофеев. Той обяснява този исторически факт с амбивалентния характер на Русия, където православието мирно съжителства с езичеството, насърчаващо свободната любов. Църквата налага на хомосексуалните различни тежки наказания, например забраната да влизат в черква – но на никого не му пука, иронично отбелязва писателят.

В тогавашната култура на Русия важна роля играе така нареченият „Домострой“, книга с „полезни сведения, поучения и наставления за всеки християнин - мъж, жена, дете или прислужник.“ Ерофеев припомня, че този ултраконсервативен наръчник от 16 век не споменава нищо за хомосексуалността.

Този наръчник обаче мирно съжителства с нравите на разгулния живот, насърчавани включително и от княз Владимир Първи Киевски, който казал, че руснаците не могат без вино. Твърди се, че в своя разговор с мюсюлманите преди Киевската Рус да приеме Православието, князът казал: „Росияните са веселяци – без пиене не можем да живеем“. Редица исторически източници твърдят, че това е една от главните причини Владимир да обърне гръб на мюсюлманството и да избере православното християнство.

Кога в Русия криминализират хомосексуалността

Но да се върнем към статията на Виктор Ерофеев в „Ди Цайт“ за историята на хомосексуалността в Русия. Авторът твърди, че криминализирането на хомосексуалността е свързано не с друго, а с ориентирането на страната към Европа при управлението на Петър Велики. След едно продължително пътешествие из Европа, царят, по германски образец, забранил хомосексуалността в армията. Ерофеев пише: „За гейовете в Русия 18 век преминава в условията на относителна либералност. Едва след 1825 г., когато на трона се възкачва Николай Първи (с когото днес често сравняват Путин), хомосексуалността става общо наказуема. Но и тази забрана не се спазва много стриктно. Така например един от приближените на царя е добре известен сред придворните със своите хомосексуални наклонности.“

Ерофеев има предвид министъра на народното просвещение граф Сергей Уваров, влязъл в историята със своята „Теория на официалната народност“. Уваров пише до царя, че началата, на които трябва да стъпи просвещението на руския народ, са „православието, самодържавието и народността“. Наказуемостта на хомосексуалността отпада в началото на 20 век, а по-късно, след Февруарската революция от 1917 и в първите години на болшевишката власт държавата е очевидно толерантна към хомосексуалните хора, разказва Виктор Ерофеев. По-нататък в неговата статия четем:

„Всичко това е целенасочено унищожено от Сталин. Когато взима абсолютната власт в началото на 1930-те години, той обвинява хомосексуалните, че създавали тайни убежища, където царял разгул и политически заговори на шпиони и контрареволюционери. Тогава хомосексуалните попадат в месомелачката на големия терор, а хиляди привърженици на еднополовата любов биват избити.“

Писателят припомня, че след смъртта на Сталин репресиите срещу хомосексуалните дори се усилват, защото властта се бои, че милионите хора, освободени от лагерите и затворите, могат да донесат със себе си различни практики, обичайни зад решетките, включително и хомосексуалните кодове на поведение. Ерофеев пише още, че по Сталиново време на лесбийките не се обръщало особено внимание, но след 1950 година постепенно ги обявяват за психично болни и ги вкарват за принудително „лечение“.

Модата на "традиционните ценности"

През този исторически период, по времето на Сталин и след смъртта му, на дневен ред вече излизат тъй наречените традиционни ценности. В руските затвори хомосексуалните хора попадат сред най-низшата прослойка – присмиват им се и ги унижават сексуално. Те за вечни времена са обявени за прокълнати. Хомосексуалният човек е посочен като враг на обществото, враг на семейството и на размножаването“, пише Виктор Ерофеев в „Ди Цайт“.

Писателят споделя, че дори видни представители на съветското дисидентство не смеели открито да защитят хомосексуалните. И едва по време на Перестройката, най-вече сред младите творци, възниква поривът към равноправие на гейовете и лесбийките. По-нататък Ерофеев пише: „Но днес е същото, както по съветско време. Широките маси от руския народ в най-добрия случай обвиват темата в мълчание, но иначе в голямото си мнозинство са настроени срещу хомосексуалните, които смятат за чужди, опасни и подозрителни люде. И Путин използва за своите цели тази нерефлектирана, размита позиция. По същество Русия си остава хомофобна велика сила.“

Държавната идеология на днешна Русия

Към края на обширната си статия Ерофеев обобщава, че в Русия възниква държавна идеология, която според него гласи: „Нашето е добро, всичко останало трябва да бъде заринато в земята“.

До сходни изводи стига и известният словенски философ Славой Жижек в своя статия в германския вестник „Ди Велт“, посветена на войната на Русия срещу Украйна. Жижек пише за специфичната руска версия на религиозния фундаментализъм и цитира Магомед Кадаев, командир на руска бойна част в Украйна, който обяснява пред войниците защо тази война била „свещена“: „Ние питаме: украинци, защо позволихте гейпарадите в Киев, Харков и Одеса? Защо не оказахте съпротива срещу едно правителство, превзето от фашистите?“. Този командир добавя, че „без срам от бога“ в Украйна се мърсувало открито и публично“, четем още в статията от Славой Жижек.

****

Вижте и това видео на ДВ: