Ако попитате едно дете какво иска да стане, когато порасне, едва ли ще отговори "портфолио мениджър" или "медицински консултант". А всъщност подобен избор не би бил никак лош, защото според скорошна статистика това са едни от десетте най-високоплатени професии в Германия за 2024 година.

В България категоризирането на отделните професии на база среден годишен доход не е практика. Вместо това Националният статистически институт (НСИ) обобщава средните месечни и годишни заплати в различните икономически отрасли:

IT специалистите са сред най-високоплатените

Според статистиката от 2023 година водещ е секторът "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", където средната годишна заплата общо за държавния и за частния сектор е била 57 401 лева. Тук попада например дейността в областта на информационните технологии и услуги, както професията на IT специалистите.

След тях се нарежда "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" със средна годишна заплата от 37 599 лева. Част от този сектор са търговците на газ и електрическа енергия.

Трето място заемат "Финансови и застрахователни дейности", към които освен портфолио мениджърите, спадат професиите, свързани с управление на инвестиционни фондове, кредити и застраховане. В този сектор средната годишна заплата е 36 265 лева.

Сходни по годишен доход са "Добивна промишленост" и "Професионални дейности и научни изследвания" със съответно 32 980 лева и 32 585 лева годишно. Към последния сектор спадат професиите адвокат и инженер.

Данните сочат още, че работещите в сферата на държавното управление печелят средно 28 061 лева годишно. Малко по-ниско е възнаграждението на работещите в сферата на образованието, които получават 25 969 лева.

Последните три места в Топ 10 заемат секторите "Хуманно здравеопазване и социална работа" (24 553 лв.), "Операции с недвижими имоти" (20 776 лв.) и "Култура, спорт и развлечения" (20 409 лв.). Към последната категория спадат професиите на атлети, актьори, музиканти, но също и дейностите, свързани с организиране на хазартни игри.

Сивият сектор изкривява статистиката

В челната десетка прави впечатление отсъствието на някои сектори като строителството, хотелиерството и ресторантьорството, а също и че някои дейности отчитат по-нисък среден годишен доход от очакваното. Според Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, причините са няколко. Първата е, че икономическите сектори обхващат широк набор от дейности, в които разликите в заплащането са големи. "Тук можем да посочим като добър пример хотелите, ресторантите или пък строителството, където разликите между заплатите на обикновения персонал и мениджмънта са много големи, понякога в дори в пъти. Съответно средното число за сектора не ни казва много", пояснява Николов.

Друг подобен пример е здравеопазването, към което освен лекарските професии спадат и тези на медицинските сестри. Икономистът уточнява още, че данните от НСИ няма как да отчетат сивите практики като нерегламентирани заплати, плащания в натура и бакшиши. Той отбелязва, че те се случват често в секторите, деклариращи твърде ниски заплати. "Много е вероятно да се окаже, че реалният доход на работещите в тях е доста по-висок от това, което виждаме в официалната статистика", казва Николов.

Добавената стойност е определяща за заплащането

А каква е причината някои професии да бъдат толкова по-добре платени от други? За да отговори на въпроса, Адриан Николов разграничава частния от държавния сектор. В тях производителността на труда и заплащането се изчисляват по съвсем различна система. "Секторите в частната икономика, които плащат най-добре, са тези, в които добавената стойност на един работещ е най-голяма. Това са сектори като информационните технологии, добива и енергетиката, където има силно застъпен елемент на икономика на знанието", обяснява експертът. Т.е. продуктът се произвежда до голяма степен или изцяло от работещия. "Един програмист създава продукт от въздуха със своя ум, своят талант, своето знание, миньорите пък вадят буквално от земята, от нещо, което е неглед безполезно." 

За разлика от тях в текстилната промишленост, кожарството и мебелното производство се наблюдава обратната тенденция. Тези отрасли продължават да губят кадри и предлагат значително по-ниски заплати от средните за преработващата промишленост. Адриан Николов открива причината в липсата на инвестиции в кадри, в механизация и в подобряване на квалификациите и уменията на работниците. А заплатата и предлаганият от професията стандарт на живот играят важна роля в кариерното ориентиране на младите хора. "Комбинацията от сигурна реализация и добре платено работно място е това, което предопределя избора на все повече и повече студенти за определени специалности."

България може да върне част от загубената работна сила

Икономистът отбелязва, че страната ни най-бързо губи своя неквалифициран и своя най-високо квалифициран труд. Нискоквалифицираният труд е лесноприложим на всички европейски пазари с минимално или дори без никакво обучение, а работниците емигрират заради по-високите заплати, които могат да получат в Западна Европа. На много високо квалифицираните кадри пък често пъти се налага да изберат чужбина, защото в у нас няма подходящи работни места за тях. Въпреки това Николов наблюдава, че България е една от държавите, които бързо се приближават към европейския стандарт на живот, а това би довело и до връщане на загубената работна сила.

При условие че икономическата траектория остане непроменена, анализаторът прогнозира, че високите сегменти на преработващата промишленост - роботика, оптика, химическа промишленост, превозни средства - ще стават все по-привлекателни и високоплатени у нас. Бъдещето на този отрасъл обаче зависи и от начина, по който ще се развият отношенията с търговските партньори на България и на Европейския съюз. Затова освен статистиките за заплати с числа, които се могат и да се променят, водещи в професията трябва да останат призванието, интересът, вдъхновението, както и добрият баланс между работа и личен живот.