Алексей Мордашов вече не може да проумее случващото се. Той, който е четвърти по богатство сред руснаците, е включен в новия списък със санкциите на ЕС. Заедно с още 25 богаташи. „Не разбирам как тези санкции срещу мен биха могли да допринесат за уреждането на ужасния конфликт в Украйна“, заяви олигархът. „Отдавна се ангажирам с развитието на икономическото, културното и хуманитарното сътрудничество между много европейски страни.“

Алексей Мордашов е направил състоянието си със стомана

Мордашов, който има седем деца, е натрупал състоянието си с производството на стомана. Подпомагал е развитието на германско-руските икономически връзки, покрай което се ползва с добро име в Германия. Мордашов владее много добре немски език, от 2007 година участва в управлението на туристическия концерн ТУИ, от който междувременно притежава една трета.

Бизнес интересите на 55-годишния руснак обхващат още веригата руски супермаркети „Лента“, портала за онлайн търговия „Утконос“, инвестирал е и в образователни и здравни фирми. И е смятан за приближен на Кремъл.

Шефът на банка "Алфа" Михаил Фридман

Мултимилиардерът Михаил Фридман, собственик на най-голямата руска частна банка „Алфа“, също е в списъка на санкционираните. Той има бизнес интереси в сферата на търговията, както и в мобилните комуникации.

Фридман бе известно време и акционер в третия по големина руски нефтен концерн TNK-BP, но през 2016 година обяви, че предоставя цялото си имущество за благотворителни цели.

Брюксел определя шефа на банка „Алфа“ като един от водещите руски финансисти и като спонсор на приближените на Путин. Фридман отхвърля тези упреци – според него е невярно, че поддържа „близки връзки“ с руското правителство.

Банкерът Пьотр Авен

Бизнес партньорът на Фридман Пьотр Авен също смята да оспорва наложените санкции. ЕС го нарича „един от най-близките олигарси на Путин“. Според Фридман и Авен основанията за санкциите са „изфабрикувани и безпочвени“ - и двамата отричат да са нещо като  „неофициални посланици на руското правителство“.

Пьотр Авен е президент на банка „Алфа“ от 1994 година. Преди това е бил министър на външната търговия и част от реформаторския блок в първото постсъветско правителство. Междувременно прекарва половината от годината в Лондон.

Шефът на "Транснефт" Николай Токарев

Останалите санкционирани олигарси са по-малко познати на европейската общественост – като например Николай Токарев, шеф на нефтения концерн „Транснефт“. В началото на 2021 година неговото име нашумя във връзка с разкритията около двореца на Путин край Черно море. Алексей Навални упрекна Токарев, че „Транснефт“ индиректно е финансирал строителството на двореца.

Преди три години позициите на Токарев се бяха поразклатили – след като замърсени суровини в тръбопровода „Дружба“ доведоха до временно прекъсване на руските нефтени доставки за Германия. Тогава Путин нареди на Токарев, с когото се познава още от КГБ, да контролира тръбопроводите по-добре.

Босът на "Роснефт" Игор Сечин

Важна роля в руския нефтен бизнес играе и Игор Сечин, шефът на държавния концерн „Роснефт“. Той е в списъка със санкции на САЩ още от анексията на Крим. Сечин е довереник на Путин още от 1990-те години.

Като заместник-председател на президентската администрация той разпореди разбиването на някогашния най-голям нефтен концерн „Юкос“ и поемането му от „Роснефт“. Тогава и оглави „Роснефт“. По данни от руските медии никой друг икономически бос не е показван толкова често по руската телевизия заедно с Путин, колкото Сечин.

Медийният магнат Алишер Усманов

68-годишният мултимилиардер със състояние от 16,8 милиарда долара Алишер Усманов също е в списъка на санкционираните. Той е бивш акционер в лондонския футболен клуб „Арсенал“, имал е и завидно влияние в Международния олимпийски комитет.

Усманов нарече санкциите „нечестни“, определи обвиненията като „фалшиви и злепоставящи“ и заяви, че ще ги оспори юридически.

В отговор на запитване относно собственост, за която се говори в материала, на 23 юни 2026 година в текста са нанесени редакции.