В Нидерландия се пазят близо 485 000 следствени досиета от времето на Втората световна война. Архивът съхранява множество добре пазени тайни. Например за хора, които по време на войната са сътрудничели с германците по време на окупацията. За тях и техните потомци архивите разкриват неприятни истини, а на жертвите тези досиета дават шанс да научат какво се е случило с техните загинали близки.

Но не всички нидерландци искат документите да бъдат направени публично достояние – от срам или страх пред репресии. Част от населението в Нидерландия не иска да види истината в очите и отхвърля факта, че някои потомци на нацистките колаборационисти заемат публични или политически постове.

Един от тези, които не се страхуват от истината, е Джак Хамелинк. От досиетата той научава, че ще трябва да преразгледа истината за семейната си история. В архива намира данни, че баща му е бил колаборационист на нацистите.

"Не съм познавал баща ми истински"

„Всеки иска да се гордее с баща си, но аз не мога. Разбрах, че не съм го познавал истински. Той разказваше толкова малко за миналото. Доста съм объркан и разочарован“, казва той пред ДВ. Въпреки това Хамелинк смята, че Нидерландия е тръгнала по правилния път за прочит и осмисляне на миналото. „Мисля, че всичко трябва да излезе наяве, а цялата мръсотия - да се изчисти“, казва той.

От 1940 до 1945 г. Нидерландия е окупирана от нацистка Германия, а повече от 100 000 евреи са депортирани. Три четвърти от еврейското население в Нидерландия е избито по време на Втората световна война. От няколко години насам страната все по-често си задава въпроса каква вина носят и самите нидерландци за тези зверства. В Националния архив в Хага се съхраняват резултатите от всичките водени дотук над 150 000 съдебни дела по тази тема. Повечето от тях са приключили с постановена присъда или наказание за сътрудничество с нацистите.

Джак Хамелинк се е запознал с досието на баща си Андрис. „През последните осемдесет години никой от моето семейство не е говорил за войната. Винаги са мълчали. И чак сега, стъпка по стъпка, откривам, че сме правили нещо грешно по време на войната“, казва той. 

В Националния архив се пазят около 15 досиета за семейство Хамелинк. Страница по страница Джак преглежда документите. „Баща ми е признал, че през 1941 г. е станал член на движението Jeugdstorm. Бил е привлечен от военизирания му характер, но година по-късно – през февруари 1942-ра го е напуснал. Jeugdstorm е младежката организация на нидерландската Националсоциалистическа партия NSB.

Според свидетелски показания Хамелинк е споделял националсоциалистически убеждения поне до 1944 година. „Аз се движех в средите на националсоциалистите, а германски войници ни посещаваха в дома на родителите ми. Но никога не съм предавал никого“, твърди бащата на Джак Хамелинк.  

През 1944 г., след като съюзниците освобождават южната част на Нидерландия, Андрис Хамелинк е арестуван и интерниран за три месеца. След това прекарва почти година под домашен арест. Процесът срещу него е прекратен, след като е наказан да полага общественополезен труд и е лишен от правото да гласува на избори за 10 години.

Сътрудничеството на колаборационистите с нацистите и до днес хвърля тъмна сянка върху нидерландското общество. Някои хора се страхуват от неприятни за тях и семействата им последици, ако истината излезе наяве. „Знаем, че най-вече децата на колаборационистите са страдали от разкритията. Особено в по-малките общини, но и в някои градове всеки е знаел кой е помагал на нацистите по време на войната. А това и до днес се отразява на самочувствието и перспективите им за работа“, казва за ДВ Мартин Ейкхоф от Института за изследване на войните, Холокоста и геноцида (NIOD). Според актуално проучване на Центъра почти една пета от нидерландците са на мнение, че членовете на семействата на колаборационисти и днес не бива да заемат политически постове.

Още една семейна история

„В нашето семейство винаги се е казвало, че баба ми е била изнасилена от германски войник. А майка ми казваше, че това не може да е вярно“, казва Михаел Шулинг. През 2022 г. той научава от архива в Хага, че баба му всъщност е имала връзка с германски войник от СС.

От началото на 2025 година достъпът до базата данни на Националния архив на Нидерландия за войната беше отворен – сега всеки може да чете сведенията, а не само членове на семействата или историци. Дори беше планирано всеки да може да прави проверки и в интернет, но поради съображения, свързани със защитата на личните данни, това беше отменено. Шулинг смята, че това е правилно. Днес той се ангажира с фондация за членове на семействата на бивши колаборационисти.

„Като организация ние подкрепяме усилията за дигитализиране на тези архиви. Но сме против това тази информация да е достъпна онлайн за осем милиарда души по света.“

Нов регламент за достъпа до чувствителна информация

Достъпът до дигитализираните документи е важен и за жертвите на колаборационистите, смята историкът Мартин Ейкхоф. „За тях може да е много болезнено да узнаят истината, но така те получават сигурност“, казва той.

В началото на следващата година правителството на Нидерландия планира да представи законопроект, който да създаде баланс между защитата на личните данни и достъпа до чувствителна информация.