Все по-малко хора в Украйна говорят руски в ежедневието и така съзнателно се дистанцират от агресора. Някои закони също насърчават украинския. Коя намеса е позволена, и коя - не? Спорът разединява украинското общество.
Надпис на украински език в училищеСнимка: Imago Images/Itar-Tass/P. Sivkov
Реклама
Украйна е типичен пример за страна, в която традиционно се говорят два езика. Но най-късно от февруари 2022 година, когато Русия нападна Украйна, по радиото и телевизията се чува само украински език, пише германската обществена медия АРД в репортаж от Украйна. Изданието припомня, че от 2019 г. в страната е в сила закон за утвърждаване на украинския като официален език.
Олексий е млад мъж от Киев. Вкъщи той продължава да говори на руски, но чете само на украински. Олена, възрастна жена от Киев, обаче е спряла да говори на руски: "Сега в семейството говорим само на украински. За мен това е израз на патриотизъм", казва тя пред АРД.
Травма от детските години
Иларион Павлюк завежда пресслужбата на украинското Министерство на отбраната. Той също използва вече само украински – включително заради естеството на работата си. Отчасти детството му преминава в Русия, където му казвали "хохол" (презрително наименование за украинец – б.ред). "Тогава ми казаха също, че украински език не съществува, че това е изкривен руски език. Тогава се разплаках", спомня си Павлюк. Той признава, че това преживяване е оставило у него дълбоки следи.
Много хора в Украйна са израснали, говорейки само на руски език. Но това се дължи на имперското наследство на Русия, подчертава Павлюк: „Разпространението на руския език в Украйна е изкуствено. През XIX в. например е било забранено да се пеят приспивни песни на украински език. Днес руснаците използват руския език като хибридно оръжие за руско влияние в Украйна".
Всъщност употребата на руския език в Украйна продължава да е тема, разединяваща обществото, се посочва в репортажа на германската медия. Един от ярките примери за това е случаят с Ирина Фарион. Известната лингвистка и ултранационалистка от Лвов разкритикува украинските войници, говорещи руски, и обяви, че за нея те не са украинци, щом говорят на руски. „Глупаво е да говориш руски, докато се биеш в украинската армия“, казва Фарион. За това свое изказване тя обаче плати с работата си: студенти поискаха нейното освобождаване от университета в Лвов.
Руският е просто един чужд език
Иларион Павлюк също не е съгласен с позицията на Фарион и е категоричен, че е недопустимо някой да се намесва в личния живот на хората. "Не можеш да диктуваш на никого на какъв език ще говори в ежедневието. Това противоречи на най-важната ценност на украинците – свободата“, категоричен е той. Павлюк е съгласен, че с оглед на обстоятелствата е логично все повече хора да преминават на украински, но това трябва да е лично решение, казва той пред АРД.
Павлюк смята, че руският език занапред ще играе все по-малка роля в Украйна - за разлика от полския, например. Това се дължи на факта, че Полша е приятел и съюзник на Украйна, докато Русия е страна агресор. „Всъщност въпросът е много лесен: руският просто трябва да бъде чужд език в Украйна - както всеки друг. Нито повече, нито по-малко“, казва още той пред АРД.
****
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Украински имена в руската столица
Немалко места в руската столица Москва са свързани с Украйна или имат украински наименования. Вижте някои от по-известните сред тях - в нашата снимкова галерия:
Снимка: Vladimir Sklyarov/Bildagentur-online/Yay/picture alliance
Паметникът на Леся Украинка
Паметникът на украинската поетеса Лариса Косач, чийто литературен псевдоним е Леся Украинка, е построен в Москва през 2006 година. Бронзовата скулптура на булевард "Украински" изобразява поетесата с томче стихове. През януари 2023 година паметникът спонтанно беше превърнат в мемориал за жертвите на руския ракетен обстрел на град Днепър.
Снимка: AFP/Getty Images
Паметникът на Тарас Шевченко
Паметникът на украинския поет и писател Тарас Шевченко е открит през юни 1964 година. Бронзовият монумент върху гранитен постамент е висок 5,6 метра и се издига на брега на река Москва - недалеч от хотел Украйна" в руската столица.
Снимка: Alexander Shcherbak/Tass/dpa/picture alliance
Киевската гара
През 1918 година на мястото на старата Брянска гара, строена през 1899-а и несъобразена с нарасналия поток от пътници, е издигната нова сграда в стил неокласицизъм с елементи на ампир. През 1934 година гарата е преименувана на "Киевска", също както и предгаровият площад.
Снимка: Uzakov Sergei/Tass/dpa/picture alliance
Хотел "Украйна"
Хотел "Украйна" е сред високите сгради, построени в Москва между 1947 и 1957 година. Изграждането му продължава от 1953 до 1957 година. 206-метровата сграда в началото на Кутузовския проспект е в стил сталински ампир. След приватизация и реставрация, от 2000-та година насам хотелът е част от световната верига Radisson Hotels.
Снимка: Vladimir Sklyarov/Bildagentur-online/Yay/picture alliance
Метростанция "Киевска"
В Москва има цели три метростанции с наименованието "Киевска" - на три лъча от метрото, свързани помежду си с преходи. Най-старата от тях е от 1937 година. Метростанция "Киевска" е открита на Кръговата метролиния (Кольцевая) през 1954-а, а показаната на снимката "Киевска" метростанция е открита през април 1953 г. на Арбатско-Покровската линия на метрото на дълбочина 38 метра.
Снимка: Wolfgang Jung/dpa/picture alliance
Улица "Маросейка"
Улица "Маросейка" в Централния административен район на Москва получава името си през XVII век - кръстена е на метох, където са отсядали търговци, дипломати и духовници, дошли от Малорусия. От 1954 г. до 1990 г. улицата носи името на украинския пълководец Богдан Хмелницки.
Снимка: Konstantin Kokoshkin/Russian Look/picture alliance
Крайбрежна пешеходна зона "Тарас Шевченко"
На украинския поет, писател и художник носи е назована и пешеходната зона на брега на река Москва, намираща се между мостовете Бородински и Дорогомиловски. Днешното си име отсечката получава през 1961 година по случай 100-годишнината от смъртта на Тарас Шевченко.
Снимка: Alexander Shcherbak/Tass/picture alliance
Църквата "Михаил и Фьодор Черниговски"
За първи път храмът, издигнат в чест на светите мъченици княз Михаил Черниговски и неговия болярин Фьодор, е споменат през 1625 година. Половин век по-късно дървената църква е съборена и на нейното място е издигната нова - от камък. По съветско време сградата е използвана за склад, а в края на 1970-те години е реставрирана и от 1991 година се администрира от Руската православна църква.
Снимка: Sergey Rybin/Zoonar/picture alliance
"Тъжният" паметник на Гогол на булевард "Никитски"
На булевард "Никитски" се намира паметникът на Николай Гогол. Първоначално бронзовият монумент е бил поставен на булевард "Гогол", но през 1951-ва той е премахнат оттам, а през 1959 г. е поставен пред къщата, в която Гогол прекарва последните си години. Пиедесталът е обграден от бронзови барелефи на герои от "Ревизор", "Мъртви души" и други негови произведения.
Снимка: Vyacheslav Prokofyev/dpa/picture alliance
Паметникът на Гогол на едноименния булевард
През 1952 г., за 100-годишнината от смъртта на писателя, на булевард "Гогол" е издигнат нов паметник на Николай Гогол, дело на Николай Томский.
