През 1922 година по време на разкопки в "Долината на царете" в Египет екипът на египтолога Хауърд Картър се натъква на каменно стълбище, което води към запечатана гробница. В нея те откриват почти идеално запазена мумията на Тутанкамон, която и до днес си остава едно от най-значимите археологически открития на всички времена. 

Малко по-късно обаче умира Лорд Карнарвън - английският благородник, който финансирал експедицията и притежавал лиценза за разкопките. Бързо се разпространява слухът, че над гробницата тегне проклятие. След това умират и още няколко души, участвали в разкопките. Така се ражда легендата за проклятието на фараона.

Измислица на пресата

"Пресата тогава се заиграва с най-низките инстинкти на своите читатели, измисля си без никакви задръжки и жъне огромен успех. Проклятието на фараона е един от най-значимите международни феномени, макар да е почти 100-процентова измислица", казва историкът Ролф-Бернхард Есих.

И до днес тази легенда живее в романите, детските книги и филмите. Проклятието на фараона се използва шеговито, когато туристи в Египет се оплакват от обичайните болести, например от стомашно-чревни инфекции, казва още Есих. Той е куратор на изложбата "От проклятието на фараона до езика на омразата" в берлинския Музей на комуникациите. Изложбата е посветена на обидите и ругатните през годините.

Да тъпчеш враговете с крака 

А какви ли ругатни са използвали древните египтяни? За съжаление няма никакви свидетелства за това. Защото високообразованите хора, които са дълбаели в камъка надписите на пирамидите, не са увековечили разговорния език на работниците строители на тези архитектурни шедьоври.

Има обаче исторически свидетелства за това как царе са проклинали враговете си. Така например изложбата показва чифт съвременни джапанки, изработени по модела на позлатените кожени сандали от гробницата на Тутанкамон. На техните подметки са изобразени оковани врагове, които с всяка следваща стъпка са били "тъпкани с крака". Смята се, че това е било някакво магическо проклятие на неприятели.

Що се отнася до заклинанията, ругатните и обидите днес, в много култури откриваме общи неща. Така например немското "Scheiße" се среща и в много други езици, казва Есих, който е също и литературовед. В други култури пък са популярни ругатните по адрес на близки и роднини, например в арабския или руския. В трети култури пък се използват определени качества на животни, които се пренасят върху хора и служат за обида.

В изложбата посетителите научават още, че в Турция на "магаре" обиждат нахалниците, мошениците, глупците или гаднярите - в зависимост от случая. В Русия пък идиотите са оприличавани на "козел", а в Япония, когато някой мъж се разгневи люто, бива наричан "горила". Ако в Китай ви оприличат на "яйце от костенурка", с това искат да ви кажат право в лицето, че сте от лошо потекло.

А езикът на омразата?

Разбира се, че много хора с въздържат да ругаят, може би защото могат да се владеят. Точно това със сигурност липсва на тези, които в ерата на дигиталните технологии ругаят и обиждат на воля - например в социалните мрежи. Интересен е въпросът дали с езика на омразата, този нов феномен на съвремието, обидата достига ново, невиждан досега измерение. "Категорично не - що се отнася до съдържанието", казва Ролф-Бернхард Есих. "Ако вземем ругатните, примерно през 16-и век, ще се изненадате колко вулгарни са били те, особено тези по адрес на близки и роднини", допълва той.

Голямата разлика днес е свързана с лесния начин на тяхното разпространение - чрез интернет. "Невероятно е колко бързо и силно е тяхното въздействие днес. Но това е въпрос на техника", посочва още изследователят.

***

Вижте и това видео от нашия архив: