Духовната нищета може да има много измерения. Едно от тях е и отношението на управляващите към културата. На фона на всички клишета, с които повтаряме години наред, че е крайно време да се вземат мерки за най-ощетения сектор в бюджетната сфера - този на културата - само ден след Празника на българската просвета и култура научихме, че е предвидено секторът да бъде “оптимизиран”,  т.е. да има съкращения с 10 на сто.

Реакцията в социалните медии не закъсня. Последва позиция от Министерството на културата в опит да бъдат успокоени духовете. Бе заявено, че указанията за съкращаване на 10% не се отнасят за “делегираните бюджети в културата - театри, опери, филхармонии, галерии, библиотеки, читалища, училища по изкуствата и др.” 

Това, което Министерството на културата обаче не каза, е, че предвидените съкращения засягат всички останали дейности. 

Всички. Останали. Дейности.

Това е зашеметяващ удар върху независимия сектор и киното, върху всички, които разчитат най-вече на проектно финансиране - фестивали, културен календар, копродукции, съфинансиране на европейски проекти, публикуване на българска литература в чужбина, участия на артисти извън България. За всички тези дейности ролята на Национален фонд "Култура" (НФК)  и на Националния филмов център (НФЦ) е ключова.

Найден Тодоров - бивш министър на културата в три правителства, нарече НФК “лицето на Министерството на културата”. “НФК е начинът, по който държавата се грижи за независимия сектор.” 

Има ли достатъчно граждани, които са убедени, че културата е съществен елемент?

Ще видим ли “достатъчен брой граждани, готови свободно и по свое желание да се противопоставят на управленски действия, които са срещу обществения интерес”?, попита наскоро политологът Даниел Смилов. Едва ли. Защото, първо, трябва да има достатъчен брой граждани, които са убедени, че културата е съществен елемент от обществения интерес. И второ, защото не се наблюдава обединение на целия сектор срещу подобни посегателства. Което е израз на трогателна манталитетна немощ.

Вчера председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев избърза да се обърне с апел към колегите си да не позволяват на “политическите и журналистически спекулации” да ги завладеят. “Нека не хабим енергия в борба с вятърни мелници и фалшиви страхове. Продължаваме да работим по същинските проблеми на културата, а не да се поддаваме на интриги”, написа той.

Фалшиви страхове?

10-процентното съкращение на средствата за проектното финансиране ще има експоненциален ефект върху потенциала на най-цветната част в културния репертоар на страната. Това е нещо като погром срещу независимия сектор, където именно се създават произведения, дефиниращи принадлежността на България към модерния свят, към алтернативните форми в световната културна палитра.  

Очевидно родната културна палитра бледнее на фона на растящия държавен дълг и опитите за стабилизиране на финансовото състояние на държавата. Според Диана Андреева-Попйорданова, директор на фондацията "Обсерватория по икономика на културата", оптимизацията на публични финанси в областта на културата би дала много малък ресурс, с който да се оптимизират средствата в бюджета.

"Финансистите разбират от мотиви и доказателствена база, но - уви - те не виждат нещата от страна на Министерството на културата", каза през ДВ Диана Андреева-Попйорданова. Според нея това е най-големият проблем на финансирането на българската култура.

"Политическите кабинети по-скоро пазят постовете си, отколкото да отстояват интересите на българската култура. Не съм видяла досега един министър, който да е казал при съкращаване или недофинансиране в сектора: аз подавам оставка. Няма такъв случай! Ние, в културния сектор, сме се превърнали в крепители на едно чиновничество, а не в това да сме стожери на принципна култура политика”, казва още Диана Андреева-Попйорданова.

Държавата с най-нисък бюджет за култура в ЕС

България е държавата в ЕС с най-нисък бюджет за култура - под 1% и около 0,5% от БВП. Доказано е, че публичните средства, които се дават за българската култура, имат осемкратна възвращаемост. И понеже всичко тръгна от опитите на финансовия министър Гълъб Донев да овладее държавните финанси, търсейки къде да бъдат съкратени възнагражденията, нека не забравяме, че живеем в държава, в която половината от всички разходи за персонал в държавния бюджет отиват за силовите структури, чиито заплати нараснаха двойно, а някъде и тройно през миналата година. Това е другото измерение на духовната нищета, която засяга и властта.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.