Чува ли се гласът на местните общности, когато изпълнителната власт разрешава добив на полезни изкопаеми на общински терени? Един местен референдум не спря концесия, но отказ на областен управител успя. 

С първия успешен местен референдум преди 12 години жителите на община Горна Малина спряха всякакви намерения за откриване на кариери и мини за добив на опасни подземни богатства и сметища за опасни отпадъци върху общински земи в района. Събудената енергия на общността се обедини с усилията на местната власт и медии в инициативата за плебисцита, получил безпрецедентно одобрение. Гласуваха повече от изискваните тогава 75% от гражданите с право на глас - и 92 на сто от тях казаха "не" на кариери, сметища и замърсяващи производства в 14-те села на общината.

Едно от тези села е Априлово, където изтече 20-годишната концесия за находище "Исланица", дадена при кабинета НДСВ-ДПС на ЕТ "САМ-ДПД-Димитър Димитров" за добив на строителни материали пясъчници, за производство на трошен камък за пътни настилки и бетон за срок от 20 години. Разрешена е от Министерски съвет, терените са общински, а концесионерът е подал заявление за удължаването ѝ с още 15 години (до максималния срок от 35 години). 

Концесията в Априлово

В парламентарно питане от юни т.г. депутатът от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев посочва, че по информация на граждани от неговия избирателен район концесионерът иска съществено изменение на договора, което налага и нова Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС). Предишната е от 2001 г. и нова не е правена. Симидчиев е отправил поне три запитвания към министри, тъй като хората настояват да бъде изпълнена забраната от местното допитване и да няма удължаване на концесията, която референдумът е заварил.

Пред ДВ концесионерът Димитър Димитров потвърди, че иска удължаване, тъй като "има още какво да се добива, но не много - за пет години максимум ще се изчерпи". Той се надява решението да е в негова полза, а бизнесът му осигурявал работа на десетина души. Според анализ на общината те са поне три пъти по-малко. Ако концедентът каже, ще се направи нов ОВОС, казва Димитров. 

Но решението не е в негова полза. В отговор на запитване на ДВ от Министерството на енергетиката отговориха, че по заявлението за удължаване на срока на концесията за добив на подземни богатства от находище "Исланица" "не е установено неизпълнение на разпоредбите на Закона за подземните богатства (ЗПБ), поради което същото е разгледано. Проведена е нормативно предвидената съгласувателна процедура, при която е постъпило отрицателно становище от областния управител на Софийска област. На това основание процедурните действия не са продължени".

Противници и критики срещу концесионера

От община Горна Малина имат съществени възражения срещу удължаването на концесията, от която нито лев не влиза в местния бюджет. Пред ДВ кметът Ангел Жиланов заяви, че концесионерът използва много по-голяма площ от предвидената по договора за концесия - надвишил е с поне 20 декара разрешените му 53.3 декара, за което от общината са наели лицензиран геодезист да извърши заснемане. Отговорът на Димитър Димитров е: "Имаше едно нарушение с надхвърляне на площта и направихме преизчисление на запасите".

Критиките към него са и заради неизпълнение на задължението му по договор да изгради настилката на пътя до кариерата и да участва в изграждането на обходен път за транспортиране на готовата продукция. 

Освен това програмата за рекултивация към договора изисква такава да започне от шестата експлоатационна година на находището, като продължи в шест етапа - последните два в края на експлоатацията или след приключването ѝ. Какво означава това? Че концесионерът трябва да насипва отнетата земна маса и връща отнетия хумусен слой, като затревява съответните участъци, а след приключване на експлоатацията на находището - да извърши предвиденото залесяване. Общината е собственик на земите, които ползва концесионерът, и те трябва да бъдат върнати в рекултивиран вид - като ниви и пасища, каквито са били.

Според Димитров протестите срещу концесията са предизборен пиар на кметовете от Горна Малина, а самият той често е вършел услуги на местната власт, осигурявайки безплатно строителни материали и техника. Срещу прокопан от него отводнителен канал за кариерата през земи, които са частна собственост, в община Горна Малина има подписка от 11 собственици на земеделски имоти, тъй като съоръжението е без нужните строителни книжа. "На никой не пречи, просто закопах една тръба, не е канал, да не станат някакви наводнения, но отгоре хората си обработват нивите", е отговорът на Димитров.

В отговор на запитване от ДВ от МОСВ съобщиха, че през 2019 г. кариерата е била проверена, направени са четири предписания на концесионера, които е изпълнил в срок. Проверка през юли т.г. не е установила нарушения на екологичното законодателство.

Колко големи са малките общини

На фона на предстоящите местни избори дребният наглед казус с кариерата в Априлово отваря големия въпрос за силата на местните референдуми и възможността гласът на малките общности да тежи в решения на правителството. Балансът между бизнес интереси, които създават работни места и приходи, и общественият интерес не е лесен. 

Правителствените решения влияят на средата, в която живеят местните общности, а изпълнителната власт често пренебрегва контрола, който ѝ е вменен - било поради чиновническа леност, било поради корупционни стимули. Това създава и недоверие в местните хора как ще бъдат защитени условията им на живот, когато става въпрос за минни проекти, към които спадат и кариерите. Няма ли да се стигне до екологична дискриминация, особено ако са уязвими групи - малцинства и др. - с ограничени средства за защита? 

В Трън например местен референдум спря голям инвеститор за златодобив, като забрани на Общинския съвет да приеме устройствения план на общината, ако в него се предвижда територия за добив на злато. Но и община Горна Малина ще се позове на референдума и общинският съвет не би могъл да предостави никакви права за ползване на общинска земя за целите на проект за кариера. Без тях концесионерът няма да има правно основание да използва земята - освен ако държавата не я отчужди и не заплати справедливо пазарно обезщетение на общината.

Кметове от района на Велинград заедно с бизнес, граждани и различни организации от 2011-а насам спират друг инвеститор за добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище "Грънчарица-Център". Пет селища от община Асеновград протестираха срещу концесия за добив на мрамор в землището на Горнослав и обявиха, че започват подписка за референдум.

Аргументите на всички са едни и същи - загуба на поминък и доходи от туризъм и земеделие, влошаване на качеството на публичната инфраструктура и средата на живот, замърсяване на водоизточници, непоправими щети върху околната среда. 

Проучване на Европейския парламент препоръчва осигуряването на широко публично участие във вземането на правителствени решения за такива проекти (като минимум в рамките на проведена процедура по ОВОС). Според документа "правата на участие на обществеността са критични в хода на планирането и вземането на решения, тъй като осигуряват по-добро прилагане на законодателството и политиките, подобряват съвместяването на различни интереси и цели, и увеличават степента на приемане от обществеността на управленските решения и практики". 

Какви ползи носят концесиите?

Ефектът от концесиите се измерва по приходи в бюджета, създават ли сателитна заетост, дали произвежданите от тях продукти се преработват в такива с висока добавена стойност в същия район, има ли проекти за намаляване на негативните социални, екологични и икономически последици от добивните дейности. Такова всеобхватно проучване в България не е правено. През август министърът на финансите Асен Василев обеща секторна проверка на концесионерите на кариери за добив на подземни богатства и инертни материали - резултати още няма. Василев отдавна настоява за повишаване на концесионните такси, които са ниски в България, но подобна стъпка зависи от общо решение на управленското мнозинство.  

А местната власт остава все така подчинена на централната. 

***

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.