Тя настръхва всеки път, когато кракът ѝ стъпи на територията на някогашната секта „Колония Дигнидад“ в Чили. Днес Дорис Цайтнер казва: „Между тези стени е затворена толкова негативна енергия – направо да полудееш. Там са ставали такива ужаси!“. Нейната история разказва германската обществено-правна медия АРД.

Дорис Цайтнер е родена в „Колония Дигнидад“ – тя била насила отделена от родителите си и принудена в продължение на десетилетия да упражнява робски труд без заплащане. Основателят на сектата усмирявал непокорните със своите любими методи, които тя никога няма да забрави: побой и електрошокове.

Отвън – образцова ферма, а отвътре – машина за тирания

През 1960-те години самозваният проповедник и педофил Паул Шефер основава колонията в Южно Чили. Погледнато отвън, имението представлявало ферма за чудо и приказ, вътре обаче е било машина за тирания и робски труд, издевателства и непрестанни сексуални посегателства срещу непълнолетни. В някои от годините в колонията са живеели по над 300 души едновременно.

През 2005 година Шефер е арестуван, а дейността на сектата става публично достояние. Дорис Цатйнер на първо време получавала психологическа подкрепа, за да се справи с ужасяващите събития от миналото си. След това заедно с организацията на пострадалите „Сдружение за справедливост и помирение на жертвите на Колония Дигнидад“ тя тръгва на борба за историческо преработване на ужасите от онова време. „На това място трябва да се изгради мемориал“, казва Дорис пред кореспондента на АРД в Рио де Жанейро Матиас Еберт.

Позор за германската дипломация

Само че действителността изглежда доста по-различно. Днес „Колония Дигнидад“ се нарича „Вила Бавария“ („Баварско село“) – туристическо селище с наливна бира, свински джоланчета и натрапчива баварска атмосфера, където чилийците и чилийките търсят отмора в края на седмицата.

„Скандално е, че на това място, където са вършени издевателства и посегателства, днес са вдигат баварски семейни тържества и сватби!“ – казва депутатът от ХДС Михаел Бранд, който вече от години се бори за каузата на жертвите в Бундестага. „Защото тази история е позор най-вече за германската дипломация“, добавя Бранд.

Той има предвид западногерманското посолство в Чили, което още през 1960-те години е знаело, че в сектата се вършат престъпления срещу германски граждани, но въпреки това десетилетия наред поддържа шефа ѝ Шефер. Нещо по-лошо дори: германски дипломати връщали обратно избягали жертви на мъченията, които попадали отново в ръцете на педофила и неговата банда.

Убийства от режима на Пиночет

През 1973 година генерал Аугусто Пиночет извършва брутален военен преврат и взима властта в Чили, припомня АРД. Тогава „Колония Дигнидад“ се превръща в най-тайната килия за изтезания на чилийската хунта. Историкът Ян Щеле смята, че над 100 души са били убити на това място - чилийски опозиционери, най-вече левичари, които са били изтезавани и умъртвявани в германското селище, след което труповете им били заравяни в близката гора.

„Близките на жертвите вече от много години чакат да бъде открит най-после този мемориал, та да се види какво се е случвало на това място“, обяснява Щеле. Но тези планове и досега буксуват.

Винфрид Хемпел също е живял в „Колония Дигнидад“, а днес се бори за историческото преосмисляне. Според него нещата вървят прекалено бавно: германското Министерство на външните работи възложило задачата на експерти, но всичко се точи вече седем години.

Битката за мемориал и преосмисляне

Вярно, че през 2021 година експертите внасят концепция за мемориала, но миналата година ръководителите на проекта внезапно се отстранени – вероятно под натиска на чилийското правителство, което смята, че не му е предоставено правото на адекватно участие в проекта. Днес германското Министерство на външните работи отговаря на официалното запитване на АРД, че се застъпва за бързото изграждане на мемориала, но трябва да се съобразява с изискванията на чилийските закони в това отношение.

Елке Григлевски, една от отстранените експертки, все пак се надява, че Германия и Чили ще се договорят за символична първа копка на мемориала и съответния документационен център още през тази година, когато се навършват 50 години от преврата на Пиночет.

Още не е съвсем ясно дали веднъж завинаги ще бъде преосмислена тази особено мрачна глава от външно-политическата история на ФРГ. Съвсем ясно е обаче следното: там, където са били изтезавани, изнасилвани и убивани човешки същества, не бива да се лее бира. Не бива туристи да похапват джолан край масови гробове.