Как върви разграждането на модела "Борисов-Пеевски" според теб?

Христо Комарницки: Върви по план, точно както тридневната "специална военна операция" на Путин. Чисто езиков е спорът дали става дума за разграждане, надграждане или вграждане. Като в най-добрите фолклорни традиции - накрая народът ще се събуди и що да види - ламята вече е триглава.

"На сцената излизат нови герои, не по-малко достойни за внимание"

Нямаш ли чувството, че сатиризирането на "корпулентните" в момента като че е в упадък?

Христо Комарницки: Ха, това ми звучи като "сатанизирането на корпулентните". В упадък е публичното им присъствие като носители на властта. Прибраха се в задкулисието да ближат и превързват раните. Вече не са притегателна мишена за сатира. На сцената излизат нови герои, не по-малко достойни за внимание.

Какво стана с "Прас-Прес"?

Христо Комарницки: "Прас-Прес“ имаше много тежко детство, прекара първите си седем години като бездомно хлапе по улиците, непрекъснато тормозен от "дебелаците", но оцеля и продължава да излиза и да се развива, при това - без никакви спонсори, субсидии и рекламодатели. Догодина ще стане на 10, а за сатирично печатно издание това си е почтена възраст.

Какво мислиш за fat shaming-а – ултралибералната "наредба" да не се подиграваме никому заради теглото и тялото? Между другото, за Gen Z това е съвсем сериозно нещо.

Христо Комарницки: Корпулентното тяло е просто съвършен, завършен образ на преялия с власт. Както татуираният с лика на Ботев прасец или дебел врат олицетворява мутренското начало в политиката. Това са легитимни изразни средства дори в политкоректната днешна медийна среда, населена с "тънкообидни".

"Целта на добрата карикатура е да предизвика малка революция"Къде минава границата между интелигентния карикатурен хумор и творческото прекаляване? Може ли въобще да има карикатура без известно прекаляване, тъкмо заради предполагаемо и изначално разтеглените граници на хумора там? Или обратното – карикатурата в Първия свят и досега е като че единствената свободна форма?

Христо Комарницки: "Творческо прекаляване" за мен звучи оксиморонно. Целта на добрата карикатура е да предизвика малка революция или поне скандал в съзнанието на читателя, да каже нещо, което би било цензурирано или редактирано, ако беше писан текст. Всеки сам преценява колко далече да стигне в изказа, добрият стрелец с лък опъва тетивата точно колкото е нужно.

Добре, трудно ли се съчетава карикатурната ирония с моралния императив? И какво би трябвало да значи последното у нас в момента, ако приемем, че изобщо го има?

Христо Комарницки: Никак не е трудно, напротив, бих казал, че се съчетават в естествена хармония. С риск да скандализирам, ще кажа, че карикатурата е част от моя категоричен императив. Дава ми опорна точка и координатна система, дори в хаотични времена като днешните.

Коя е любимата ти забавна рисунка от твоите? Опиши я, моля.

Христо Комарницки: Сещам се за една от средата на 90-те. Черно-бяла рисунка с перо и туш. Битова сценка. БСП като разчорлена бременна жена по нощница се кара на Жан Виденов, който седи на ръба на леглото по боксерки, свел виновно глава: "Обеща да ме пазиш, а всеки ден раждам капитализъм!!!".

Нов национален идеал на България, който да обединява

Да попитам нещо и гражданина Комарницки, а не художника: три-четири мерки за български път напред?

Христо Комарницки: Първо, трябва да бъде измислен нов национален идеал. "Българската мечта", колкото и патетично да звучи, е идея, която да обедини жестоко разцепената по геополитическия разлом българска нация. Ако не се лъжа, ние нямаме написана, гласувана и единодушно приета "национална доктрина". Всеки, който дойде на власт, започва да си играе с руля и курса на общия ни кораб по собствена или нечия чужда прищявка.

Втора мярка трябва да е въвеждането на правосъден борд, по аналогия с валутния. Жизненоважно е да се възстанови усещането за справедливост у хората.

Трето, но не по значение: българското образование да изживее най-сетне своя Десети ноември, на извънреден пленум да благодари на Янка Такева, и да влезе ускорено в 21-ви век. Мога да кажа на художника Комарницки да ги нарисува.

Как не се уморяваш? Почти всеки ден по една карикатура, повечето от които – повече от сполучливи.

Христо Комарницки: Уморявам се. След толкова години работа усещам, че започвам да повтарям сцени, гегове, вицове, метафори. Тази рутина убива вдъхновението. И политиците ни активно помагат – въртят едни и същи сюжети с десетилетия, до втръсване.

Каква е тая "обсесия" с оранжевия ни приятел Тръмп? Ясно, че сам той произвежда много "материал" за иронизация, но ти като че имаш специфично отношение към него.

Христо Комарницки: Имам хиляда и едно основания да страдам от TDS (Trump derangement syndrome – б.р.) – кое от кое по-важни. Като започна от потресаващата парвенюшка ре-декорация на Белия дом и свърша с ретросветовния му непотизъм. Напомня ми за африкански диктатор от 80-те на 20-ти век. Но най-лошото за мен е, че Тръмп е вмирисващата се глава на Голямата Западна Демократична риба. Не мога просто да живея със запушен нос.

"Българската демократична опозиция ми напомня на руската"

Би ли осмял демократичната опозиция в лицето на ПП-ДБ и техния днешен полуразпад като коалиция? И какво мислиш, отново като гражданин?

Христо Комарницки: Българската „демократична опозиция“ ми напомня на руската. Няма необходимата широка социална база, раздробена е и разпокъсана, ангажирана повече в междуособни вражди и скандали, отколкото в кристализиране на ясни идеи и послания. Симпатични иначе хора, обречени да са спаринг-партньор на „дебелаците“ от тежката категория. Бих ги осмял, но не знам дали това ще помогне.

Питал съм те и преди, но: обясни магията си, т.е. как се създава една добра карикатура. Примерно, "отивам в офиса, прочитам новините и решавам", от този сорт, съвсем битово и инструментално.

Христо Комарницки: Често ми се случва да се събудя с готова идея за карикатура. Мозъкът ми я е изработил, докато съм спал. Но ежедневният работен процес е скучна проза, няма магия – клечиш край информационния поток и чакаш нещо да се закачи за перото ти. Малко като в "Старецът и морето" се чувствам.

Хах, и всички акули ти ядат от марлина. Кои са ти повлияли? Гари Трюдо? Майкъл Рамирес? Владислав Заноков? Кои от нашата традиция?

Христо Комарницки: От много прочути автори съм се учил и продължавам да се уча. Все още има световни карикатуристи за пример, които следя с удоволствие. Както и български, разбира се. Възхищавам се на художници, които продължават да рисуват сатира в условия отвъд границата на виреене, в държави с кървави диктатури и жестока цензура, с риск за живота си. Надявам се много и аз да повлиявам на някой все още неизвестен карикатурист.

"Последният непоправим оптимист"

Крие ли се все пак някакъв оптимист у човека Комарницки, макар и в "ъгъла"?

Христо Комарницки: Ще си позволя да перифразирам един популярен цитат от Димитър Талев: „Знаеш ли, Нойзи, последният непоправим оптимист ще умре в България.“ И това ще съм аз.

С Христо Комарницки разговаря Ивайло Нойзи Цветков.