1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаГлобално

Конфронтация, разведряване, нова конфронтация: НАТО на 75

3 април 2024

Студената война, падането на комунизма, Афганистан, а сега и новият враг Русия: за 75 години съществуване Северноатлантическият съюз е преживял не една и две кризи. Поглед назад към историята на Алианса.

Днес пред главната квартира на НАТО в Белгия се веят знамената на 32 страни членки
Флаговете на страните членки пред главната квартира на НАТО Снимка: Government of North Macedonia

Основаването след Втората световна война

На четвърти април 1949 година десет европейски държави плюс САЩ и Канада подписват във Вашингтон Северноатлантическия договор. Така се ражда НАТО.

Военният съюз трябва да се противопостави на експанзионистките стремежи на комунистическия Съветски съюз, да предотврати националистическия милитаризъм в Западна Европа и същевременно да гарантира трайния ангажимент на САЩ в Европа четири години след края на Втората световна война.

През 1945 година САЩ извършват атомни бомбардировки над Япония. През 1949 година Съветският съюз на свой ред прави изпитания на първата си атомна бомба. НАТО е в готовност за отмъщение - на всяка атака срещу територия на Алианса ще бъде отвърнато с максимално голям ядрен удар.

На девети май 1955 година след ожесточени дебати Западна Германия се присъединява към НАТО. Само пет дни по-късно е основан Варшавският договор - източноевропейската военна организация под ръководството на Съветския съюз.

Германската демократична република (ГДР) става част от него. Така германците от западната и от източната част на държавата се оказват от двете страни на Желязната завеса.

От конфронтация към разведряване

Кубинската криза от 1961 година довежда суперсилите САЩ и СССР до ръба на ядрена война. Ръководството в Москва отстъпва и спира разполагането на атомни оръжия в Куба след отправената заплаха за ядрен удар от тогавашния американски президент Джон Кенеди.

Силно разтревожени от надвисналата военна опасност и от новата конфронтация при строителството на Берлинската стена през 1961 година, НАТО и Варшавският договор решават да започнат много предпазлив курс към разведряване.

Руска ракета SS20Снимка: picture-alliance/dpa/Sputnik/I. Baskakov

Студената война не бива да става гореща. НАТО променя концепцията си. Оттук нататък на евентуална съветска атака би трябвало да се даде „гъвкав отговор", т.е. постъпателни военни действия. Ядреният удар остава последното средство.

През 1966 година се стига до разрив между НАТО и Франция - президентът Шарл де Гол държи на своята независимост при взимането на военни решения и Франция напуска командните структури на НАТО, но не и политическите. Главната квартира на НАТО се мести от Париж в Брюксел. Франция се връща пълноценно в Алианса едва през 2009 година.

Новата Студена война, краят на Варшавския договор

През 1979 година Съветският съюз навлиза в Афганистан и разполага в Европа ракети SS20 със среден обсег с ядрени бойни глави. НАТО на свой ред започва да се въоръжава с ракети със среден обсег.

През 1985 година на власт в Съветския съюз идва реформаторът Михаил Горбачов - това води до драматични промени в курса на СССР.

Конфронтацията между Изтока и Запада намалява и могат да бъдат сключени договори за разоръжаване. Тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън апелира към Горбачов да премахне Берлинската стена.

Социалистическият блок започва да се пропуква - първа е Полша, последвана от ГДР. Съветският съюз не се намесва.

НАТО си задава въпроса дали Обединена Германия трябва да бъде част от западния военен съюз. Държавите победителки във Втората световна война - САЩ, Франция и Великобритания - дават съгласието си. През 1991 година настъпва краят на Варшавския договор - след като бившите комунистически държави членки се откъсват от Съветския съюз.

Бил Клинтън, Борис Елцин, Жак Ширак и Хавиер Солана (от ляво надясно) в Париж през 1997 г.Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance

Основополагащият договор между НАТО и Русия

НАТО от своя страна изтъква, че продължава да е необходима, за да възпрепятства военния национализъм в Европа и да гарантира демокрацията и човешките права в Европа. Съветският съюз се разпада.

С Русия се търси нов вид стратегическо партньорство. През 1997 година двете страни подписват в Париж Основополагащия договор НАТО-Русия, с който Русия не налага вето на източното разширяване на НАТО, а Алиансът гарантира, че няма да разполага трайно войски в новите страни членки.

Още през 1991 година, след разпада на СССР, тогавашният руски президент Борис Елцин обмисля дали и неговата страна да не се присъедини към НАТО. Подобни размисли има и Путин през 2000 година.

Разрушен мост край Нови Сад след бомбардировките на НАТО през 1999 г.Снимка: AP

През 1990-те години НАТО се намесва активно в разпадналата се Югославия, за да прекрати гражданските войни и да предпази Европа от ескалация. В Босна и Херцеговина са разположени мироопазващите части АЙФОР с мандат на ООН.

През 1999 НАТО бомбардира сръбски градове, за да принуди сръбските и югославските части да се изтеглят от Косово. Там по преценка на ООН съществува заплаха от хуманитарна катастрофа чрез системните гонения на косовските албанци. НАТО обаче така и не получава за акцията си мандат от ООН, поради която тя и до днес е спорна.

Борбата срещу тероризма

След терористичните нападения срещу цели в САЩ на 11 септември 2001 година НАТО за първи и засега за единствен път активира член 5от договора на Алианса, съгласно който атаката срещу един съюзник се смята за атака срещу всички съюзници.

Борбата срещу тероризма ангажира НАТО в следващите 20 години. След падането на режима на талибаните в Афганистан международни части под ръководството на НАТО влизат в страната, за да я освободят и да изградят демокрация. Планът обаче фатално се проваля - през 2021 година талибаните отново се връщат на власт.

Тежка криза в Алианса настъпва покрай американския президент Доналд Тръмп, според когото НАТО е излишна организация. Той иска да се правят по-големи разходи за отбрана, във връзка с което оказва натиск на съюзниците.

Флаговете на Финландия, Швеция и Русия върху карта на Европа Снимка: Pond5 Images/IMAGO

Обратно към началото: Русия отново е враг

Въпросът за смисъла и задачите на НАТО получи своя отговор от руския президент Владимир Путин. Най-късно след нападението срещу Украйна на 24 февруари 2022-а година става пределно ясно, че Русия отново се е превърнала във враг за Алианса и че основна задача на съюза отново е отбраната на територията - точно както при основаването през 1949-а.

Путин от 2008-а е против източното разширяване на НАТО. През тази година Алиансът обеща членство на Украйна и Грузия, но без конкретни дати.

През 1999-а бяха приети Полша, Чехия и Унгария, през 2004-а ги последваха балтийските държави, както и Словакия, Словения, Румъния и България. Оттам нататък разширяването продължава с присъединяването на Хърватия, Албания, Черна гора и Северна Македония.

След нападението на Русия срещу Украйна неутралните дотогава Финландия и Швеция на свой ред подават молби за членство в НАТО. След преодоляването на първоначалния отпор от страна на Турция и Унгария те вече са част от Алианса.

И сега НАТО има 32 членове - 20 повече, отколкото при основаването си преди 75 години. Най-важна задача обаче отново е отбраната на територията.

Вижте и тази фотогалерия от архива на ДВ:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ