По време на конклавите за избор на папа неведнъж се е стигало и до непланирани инциденти. Ето какво разказва за куриозите от миналото хрониката на този най-висш католически форум.
Коминът върху Сикстинската капела вече е инсталиранСнимка: Gabriel Bouys/AFP
В конклава имат право да гласуват само кардиналите, които нямат навършени 80 години. Това вече доведе до първия куриоз. До миналата година в годишника на Ватикана беше записано, че кардинал Филип Уедраого от Буркина Фасо е роден на 24 януари 1945 година. В актуалния годишник обаче е посочена датата 31 декември 1945-а. Самият Уедраого дава следното обяснение: "В моето село нямаше нито болница, нито училище. Роден съм вкъщи и не ми беше дадена рождена дата." Тази неяснота обаче позволява на консервативния духовник да участва в избора. Той ще бъде оповестен чрез бял дим, който излиза от комина на Сикстинската капела. Специалният комин вече е монтиран.
Традицията с белия дим започва през 1914 година
В самата Сикстинска капела има две пещи. В едната се изгарят преброените бюлетини. Във втората с помощта на химикали се произвежда димът - бял или черен, който известява решението на кардиналите. Обичаят да се съобщава резултатът от изборите с дим датира от 1914 година.
Конклавът обаче има много по-дълга история. За първи през 1216 година кардиналите избират папата зад затворени врати. Оттам идва и името "cum clave" на латински или "под ключ". Целта е да няма външно влияние върху решението.
В историята на конклавите има и доста странни и куриозни случаи, за някои от които разказва "Байеришер Рундфунк".
Глад, натравяния и спорове
Вторият конклав през 1241 година е изключително драматичен. В продължение на петдесет дни кардиналите са затворени в руини на един от седемте хълма на Рим. Твърди се, че след това един от кардиналите описва в писмо мизерните хигиенни условия: "Екскрементите на пазачите капеха през пукнатините на тавана", оплаква се той. Избраният папа очевидно е бил напълно изтощен от конклава, защото умира само 16 дни по-късно.
Кардиналите се подготвят за конклава, който ще започне на седми майСнимка: Vatican Media/ABACA/picture alliance
Въпреки това изборът продължава да се провежда при затворени врати. Най-дългият конклав в историята се провежда през 1268 година в град Витербо, на север от Рим - той продължава цели 1005 дни или две години, девет месеца и пет дни. През това време двама от кардиналите починали. За да ги принудят да стигнат до единодушие, им давали само хляб и вода. Твърди се, че дори покривът е бил покрит, за да се увеличи натискът. Григорий X, който в крайна сметка е избран, постановява, че в бъдеще по време на папски избори кардиналите трябва да бъдат заключвани.
Обратният рекорд е постигнат през 1503 година, когато папа Юлиус II е избран само за няколко часа.
Менюто на кардиналите през години става далеч по-разнообразно от хляб и вода. Но през 1903 година това води до проблем. Причината - медният съд, в който е приготвена супата, не бил използван дълго време и се окислил. Кардиналите станали жертва на хранително отравяне. Само един от тях не ял от супата и останал в добро здраве.
Тази година по време на избора кардиналите ще се хранят на обяд и на вечеря във ватиканската резиденция за гости "Санта Мария".
Реклама
Папската схизма от 1377 година
От 1309 година папата пребивава в Авиньон, Франция. През 1377-а обаче папа Григорий XI се завръща в Рим, което не се харесва на френските кардинали. Тогава те обявяват Светия престол за вакантен и това предизвиква Папската схизма, която продължава до 1417 година. Дотогава има двама папи - един в Рим и един в Авиньон.
В днешно време има само един папа, следователно само един избор. Кардиналът фаворит се нуждае от мнозинство от две трети, за да стане папа. Ако има необходимата подкрепа, накрая го питат дали приема избора, а по отношение на отговора няма специални изисквания. Папа Пий X през 1903 година например казва лаконично: "Accepto in crucem" или "Приемам кръста". Папа Йоан XXIII отделя малко повече време на отговора си през 1958 година - понеже бил подготвен, че ще спечели, написал цяла проповед.
След проповедта новият папа Йоан XXIII трябвало да излезе и да се покаже на католиците, чакащи пред базиликата "Свети Петър". Предоставеното облекло обаче се оказало твърде тясно за новия папа, поради което задният шев на една от одеждите бил разрязан. След появата си папата се постарал да влезе от балкона обратно в сградата без да се обръща с гръб към ликуващите тълпи.
Вижте и тази галерия на ДВ:
Десетте най-красиви римокатолически църкви в Европа
Катедралите и църквите из цяла Европа са върхови достижения на архитектурата. Тук ви показваме десет от най-красивите църкви в Западна Европа.
Снимка: Oliver Berg/dpa/picture alliance
Базиликата "Свети Петър" в Рим
Базиликата "Свети Петър" се намира във Ватикана и е една от седемте поклоннически църкви в Рим. Тя заема площ от около 20 000 кв. м. и може да побере 20 хиляди седящи души. "Свети Петър" е най-голямата от папските базилики. Тя се смята за една от най-важните църкви в света.
Метрополната катедрала на Рождество на Пресвета Богородица, по-известна като миланското Дуомо, е една от най-известните сгради в Италия. Строежът ѝ започва през 1386 г., но е завършена чак през 1965 г. От покрива посетителите могат да се възхитят на изящните каменни детайли, както и да се насладят на панорамна гледка към Милано - и дори към Алпите.
Снимка: Ralph Goldmann/dpa/picture alliance
Парижката "Света Богородица"
"Света Богорица" или "Нотр Дам" е една от най-ранните готически църкви във Франция, построена още през Средновековието. От 1991 г. тя е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Църквата претърпява сериозни щети при голям пожар през април 2019 г. Въпреки пораженията френското правителство реши, че тя ще бъде реконструирана.
Снимка: Nigel Stripe/Zoonar/picture alliance
Саграда Фамилия в Барселона
Саграда Фамилия е още известна като "недовършената църква". Строителството ѝ започва в края на 19 век и все още продължава. Тя е проектирана от каталунския архитект Антони Гауди и е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 2005 г.. Саграда Фамилия привлича милиони туристи всяка година.
Снимка: Global Travel Images/picture alliance
Уестминстърското абатство в Лондон
Уестминстърското абатство се извисява над центъра на Лондон от повече от 700 години. По традиция в него се коронясват, женят и погребват кралете и кралиците на Великобритания и Северна Ирландия. Коронацията на крал Чарлз Трети и кралица Камила се състоя в Уестминстърското абатство на 6 май 2023 г. През 2011 г. принц Уилям и принцеса Катрин размениха сватбените си обети тук.
Кьолнската катедрала "Свети Петър и Света Мария" не е най-високата в Германия - тази титла принадлежи на катедралата в Улм. Но двете 157-метрови кули все пак са впечатляващи. Катедралата, строена от 1248 до 1880 г., рядко може да се види без скеле, тъй като почти винаги се ремонтира или обновява.
Снимка: Andreas Rentz/Getty Images
Фрауенкирхе в Дрезден
Фрауенкирхе (или Църквата на Богородица) е построена в периода 1726-1743 г. и е символ на бароковия архитектурен стил в Дрезден. В края на Втората световна война тя е силно повредена след въздушни нападения. На 15 февруари 1945 г. сградата се запалва и се срива. Възстановяването на църква започва от 1994 г. и е осветена отново през 2005 г.
Строежът на емблемата на Виена започва през 12 век и продължава няколкостотин години. Днес "Свети Стефан" се смята за една от най-забележителните готически сгради в Австрия. 343 стъпала водят до куполната зала, от която се открива спираща дъха гледка към австрийската столица. В северната кула се намира втората по големина свободно люлееща се църковна камбана в Европа.
Снимка: Georg Hochmuth/APA/picture alliance
"Свети Вит" в Прага
Катедралата "Свети Вит" е най-голямата и най-известна църква в Чехия. Тя част от Пражката крепост, а в нея са погребани няколко национални герои, императори и светци. Сред тях е и Свети Йоан Непомуцки, за чиято гробница са използвани повече от един тон сребро. В катедралата "Свети Вит" се съхранява една от най-значимите катедрални съкровищници в Европа, която включва около 400 предмета.
Снимка: Oliver Wintzen/robertharding/picture alliance
Църквата "Боргунд" в Норвегия
В норвежката провинция Вестланд се намира една от най-старите дървени сгради в Европа - църквата "Боргунд". Тя е изключително достижение на норвежката архитектура. Църквата е отворена за посетители само от май до септември. Непосредствено до нея е разположен информационен център, в който подробно е описана историята на "Боргунд" и другите подобни църкви, построени през Средновековието.
