На 15 септември 1949 г. Конрад Аденауер е избран за първия канцлер на Федерална република Германия (ФРГ). Той печели гласуването в Бундестага с крехко мнозинство от само един глас – неговия собствен.

Новоизбраният канцлер тогава е вече на 73 години и вероятно никой не си е представял, че той ще ръководи правителството на ФРГ повече от 14 години, през които ще повлияе така силно на формирането на демократична Германия.

След като става канцлер Аденауер не се премества в някоя резиденция, а продължава да живее в дома си в Рьондорф край Бон. Дори обзавеждането вътре си остава същото.

Кмет на Кьолн

Конрад Херман Йозеф Аденауер е роден на 5 януари 1876 г. в Кьолн и е третото от пет деца в семейството. На 33-годишна възраст амбициозният юрист вече е заместник-кмет на Кьолн, а през 1917 г., по време на Първата световна война, той е избран и на кметския пост. Сред постиженията на Аденауер от този период мнозина отбелязват приноса му за изграждане на първата автомагистрала в Германия, свързваща Кьолн с Бон.

Аденауер остава кмет до идването на Хитлер на власт през 1933 година. Нацистите бързо се отървават от всички свои противници, включително от консерваторите. Аденауер губи не само поста си, но и дома си в Кьолн и пенсията си. Той решава да напусне града и намира временно убежище в един манастир на 80 километра от Кьолн, чийто абат е негов приятел от училище. През 1934 г. Аденауер е арестуван от Гестапо, но два дни по-късно е освободен. Аденауер престава да се укрива, но трябва да си намери ново място за живеене - за връщане в Кьолн не може и дума да става.

Къщата музей Конрад Аденауер

Така Конрад Аденауер се установява в живописното селце Рьондорф близо до Бон. Той дори успява да си издейства от нацисткия режим да му изплащат пенсия и обезщетение заради изоставения си дом в Кьолн. На това идилично място с изглед към Рейн и Драконовата скала (Drachenfels) Аденауер си построил нова къща. Премества се в нея заедно с втората си съпруга и четирите деца от този брак малко преди Коледа на 1937 година.

След смъртта на Конрад Аденауер на 19 април 1967 г. неговите наследници даряват на държавата парцела с къщата. За запазването на това историческо наследство е създадена Фондация „Къща на федералния канцлер Аденауер“. Днес къщата музей в Рьондорф на улицата, носеща името на Конрад Аденауер, е отворена за посетители.

Последните няколко метра до къщата се изминават по стръмно стълбище. „Това са прочутите 58 стъпала! Представете си, че Аденауер ги е качвал всеки ден – на връщане от работа в Бон или от неделната църковна служба. И така чак до смъртта си на 91-годишна възраст", казва екскурзоводът още в началото на обиколката.

Брези и финикова палма, донесена лично от собственика от почивка в Италия, игрище за боча, каменни фигури на ангели и любимите на Аденауер рози оформят пространството около къщата. Там на площ от 40 хектара има 1500 храстови насаждения.

В къщата се влиза през тясно входно антре, водещо към помещение с кресло и маса с два телефона - обикновен градски телефон и специален телефон с червен бутон. Екскурзоводът се шегува, че след като Аденауер заминавал на работа в Бон, икономката му редовно информирала подчинените му в какво настроение е шефът днес. А той наистина е имал труден характер, твърдят запознати.

Без излишен лукс

Една от многото картини по стените изобразява розов храст със снимки на членовете на семейството на всяко клонче - подарък за Аденауер по случай 90-ия му рожден ден. Общо политикът е отгледал седем деца от две съпруги. Първата - Ема, умира през 1916 г. на 36-годишна възраст, а втората - Аугуста, умира през 1948-а на 52 години. Когато става канцлер Аденауер вече е вдовец. Въпреки че сега къщата е музей, веднъж годишно по време на Коледните празници наследниците се събират в нея.

Днес много посетители се учудват колко просто е живял германският канцлер - макар обзавеждането да е било доста скъпо за онова време - мебели от естествено дърво, часовници, килими, дивани и кресла, картини по стените. В някои стаи тапетите са от плат - лична идея на Аденауер, който много е ценял уюта. На рафтове са подредени ценни подаръци, получени от канцлера на Германия при негови държавни посещения или от негови официални гости. В тази връзка екскурзоводът прави уточнението, че по времето на Аденауер канцлерът е можел да получава и нещо повече от букет цветя.

Къщата е пълна с религиозни символи - фигури на Мадоната, кръст върху аметистови камъни, православна икона на Серафим Саровски и други. Това обаче не е изненадващо, тъй като Аденауер е възпитан в религиозно католическо семейство. Енорийската църква на Рьондорф се вижда от панорамния прозорец в едно от помещенията, а един от синовете на Аденауер става духовник.

Тук Аденауер прекарва трудните години на нацизма и Втората световна война. Той е арестуван три пъти и дори е изпратен в концентрационен лагер малко преди края на войната. Един от синовете му, който е служил във Вермахта, успява да издейства освобождаването на баща си.

От същата къща, вече като канцлер, Аденауер в продължение на 14 години определя курса на младата Федерална република.

Последният му дом

Той остава в политиката и след като подава оставка на 87-годишна възраст – още три години ръководи Християндемократическия съюз (ХДС), който управлява страната, и до смъртта си остава член на Бундестага - най-възрастният сред депутатите. До последния си ден Конрад Аденауер живее в Рьондорф. Днес посетителите на къщата-музей могат да видят и спалнята на Аденауер с леглото, на което той умира на 19 април 1967 година.

Малка скулптура в градината пред къщата, изобразяваща плачеща майка, прегърнала сина си, напомня за договореното от Аденауер през 1955 г. в Москва връщане в Германия на 10 000 германски военнопленници, които все още били държани в Съветския съюз.

Експозицията, разположена в новата сграда към музея, съдържа лични вещи на първия германски канцлер. Там могат да се чуят и негови речи в Бундестага, изложени са снимки от ключови моменти от живота му, както и още подаръци – например сребърна кутийка, подарена на Аденауер от майката на германски войник, завърнал се от съветски плен.

Вижте и тази снимкова галерия от нашия архив: