Европейският съюз иска бързо и без излишна бюрокрация да оказва подкрепа на населението на Украйна. От началото на руската инвазия в страната, Общността предоставя средства на Киев. Но ЕС трябва да гарантира, че парите на данъкоплатците няма да потънат в черни каси. 

Фон дер Лайен: “Необходими са още реформи”

По време на посещението си в Киев през юни председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поздрави Украйна за напредъка, но поиска от Володимир Зеленски усилията да продължат: "Направихте много за укрепване на върховенството на закона, но е необходимо да се проведат още реформи, например за борба с корупцията и за модернизиране на добре функциониращата администрация, за да бъдат привлечени инвеститори."

Управлението е налице, програмата за реформи, която Украйна проведе през последните години, даде своите плодове. Но сега са необходими резултати.

Според Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, от началото на войната ЕС е отпуснал на Украйна общо 19,7 милиарда евро, без да се включва военната помощ. Т.нар. макрофинансова помощ в размер на близо 9 милиарда евро има за цел да спаси Киев от държавен фалит и да покрие текущи разходи, като изплащане на заплати и пенсии и поддържане на транспортните връзки. Тези макрофинансови помощи по същество представляват заеми при много благоприятни условия, които трябва да бъдат върнати.

За следващата година ЕС предлага пакет от заеми на стойност до 18 милиарда евро. Според Комисията обаче парите ще постъпят само ако Киев изпълни определени изисквания. Те са залегнали в подписан през май меморандум: Украинското правителство трябва да демонстрира задоволителен напредък, например при подбора на кандидати за надзорните съвети на държавните банки, борбата с непотизма в съдебната система и укрепването на антикорупционната прокуратура. 

Парите от Брюксел помагат за борбата с корупцията в Украйна

В началото на ноември заместник-председателят на Комисията Домбровскис представи програмата за помощ за 2023 г. и подчерта: "Нашата подкрепа ще бъде свързана със секторни и институционални реформи, особено такива, свързани с борбата с измамите и корупцията и укрепването на върховенството на закона." 

Комисията заявява, че следи внимателно финансовите структури в страната. Конкретно Брюксел наблюдава за какво Киев дава пари и как следи за тяхното изразходване. "Украинските власти се ангажираха да отстранят адекватно и бързо всички установени пропуски", подчертават от ЕК. Киев трябва също така да докладва в детайли за използването на милиардите, обещани за 2023 г.

Украинското гражданско общество дава положителна оценка за подхода на ЕС, който обвързва отпускането на средства с напредъка в реформите. Олена Халушка от неправителствената организация Център за борба с корупцията казва: "От 2014 г. насам всички средства, които Украйна получава като макрофинансова помощ, са обвързани с изпълнението на много ясни антикорупционни критерии. Това допринесе за създаването на нови антикорупционни агенции, които проверяват и преследват корупцията по високите етажи на властта." Затова тя смята, че моделът на отпускане и на бъдеща макрофинансова помощ ще гарантира законосъобразното харчене на средствата. 

Преди войната Украйна имаше сериозни проблеми с корупцията

При констатиране на нередности, компетентните институции на ЕС теоретично биха могли да се намесят - например Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и Европейската прокуратура. През март Европейската прокуратура и Главната прокуратура на Украйна подписаха споразумение за сътрудничество. Въпреки това ОЛАФ и прокуратурата не действат превантивно, а само когато има данни за нередности.

Преди войната експертите даваха изключително ниска оценка на борбата с корупцията в Украйна. В корупционния индекс на "Трансперънси интернешънъл" за корупция страната е на 122-о място от общо 180. Само при една държава на европейския континент бяха констатирани по-тревожни резултати - Русия. 

Според доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) корупцията и завладяването на държавата от частни интереси са широко разпространени в Украйна. ЕС е трябвало да се намеси по-остро, се казва в специалния доклад от септември 2021 г.. Според говорител на ЕСП обаче този доклад не отразява актуалната ситуация. 

Също през 2021 година Досиетата "Пандора" разкриха, че президентът Зеленски е укривал активи с помощта на фиктивни фирми и е поддържал контакти с олигарх, обвинен в измама за милиарди долари.

***

Вижте и това видео от нашия архив: