Купянск-Узловой е на по-малко от десет километра от фронта. Войниците, които са на бойното поле, за кратко си отдъхват от сраженията в една от селските къщи – след два месеца под постоянен обстрел в окопите, разказва АРД.

Мъж с прякор „Тиквичката“ споделя, че той и другарите му имат нужда от психолог. „Трябва да направим нещо за мозъка си. Два месеца бяхме в истински ад. Трудно е дори да се опише. Два месеца не сме напускали позициите си. Постоянен обстрел: минохвъргачки, дронове, експлозии. Трудно е да си го представи човек. Бяхме като в гнездо на оси“, казва той пред германската общественоправна медия.

Под ежедневен обстрел

Изминалите месеци са белязали мъжете, лицата им са изпити. Те са пехотинци от 43-та механизирана бригада, която отговаря за отбраната източно от Купянск в много труден район. Пред тях са руските части, зад тях е река Оскил, пише АРД.

Мостът над реката е разрушен отдавна, а руската артилерия незабавно обстрелва всеки нов понтонен мост. Само един разбит път води до позициите на бригадата – от най-близкия възможен преход през реката се кара почти два часа – бавно и успоредно на фронтовата линия.

Войник, който нарича себе си „Апостол“, разказва, че още първият ден в окопите е преживял осем вражески атаки. Всеки ден има нападения, в продължение на два месеца без прекъсване. Руснаците имали колосални загуби, но и украинците дали много жертви, разказва той пред германската медия.

„Нашият батальон е като каменна стена“

Русия разполага с повече хора и повече оръжия, констатира АРД. Според западните тайни служби Русия всеки месец мобилизира по 30 000 нови войници. Много от тях ги изпращат бързо на фронта - често на сигурна смърт. Тази тактика има една цел: да изтощи и обезвери украинските войници.

Руската офанзива продължава вече дълго време, казва пред АРД друг от войниците: „Те искаха бързо да направят пробив, но това не стана. Те са корави, но нашият батальон стои като непробиваема стена. Загубихме много хора, но те не напреднаха. Ние сме последният бастион преди Купянск“.

Харков, който е от другата страна на реката, е на по-малко от два часа път с кола. Затова заповедта гласи: дръжте фронта.

Най-големият проблем: липсата на войници

Войниците казват, че без западната подкрепа не биха могли да удържат позициите. Но тя стига много бавно до този район. „Разполагаме само с това, което сме получили преди половин година“, споделя „Панас“. Което означава, че има недостиг във всичко.

Но най-големият недостиг е на войници. Украинското правителство се забави да приеме нов закон за мобилизацията на войници – това стана чак в началото на май. Но те първо трябва да бъдат обучени. Затова няма ротация, а пехотинците остават поне по два месеца в окопите.

„Друг изход просто няма“

Войниците са изтощени, но гледат на ситуацията като на необходимост „Нямаме друг избор – трябва да издържим. И не защото изпълняваме заповед – въпросът е морален. Повечето са тук, защото защитават родината си и семействата си“, казва един войник.

Макар край на войната да не се задава, войниците не искат тя да бъде „замразена“, за каквото настояват някои политици. И „Панас“ е на това мнение: „Това е единственият шанс на Украйна да оцелее. Не казвам това, защото подкрепям правителството – просто друг изход няма. Ако сега военните действия бъдат замразени, врагът ще може да си поеме дъх. Идеята за империя изобщо не ги е напуснала“.

„Няма да живеем в диктатура“

Другарите му също мислят така. Руските войници се бият за копейки, казват те. А те самите? „Ние сме живели като хора – като обикновени хора. Искаме всичко отново да е както беше преди войната“, казва „Апостол“. Друг добавя: „Ние в диктатура не можем да живеем – ние сме свободни хора. Украинците винаги са се борили за своята свобода“.

Никой от тях не знае колко още ще продължат боевете. Въпросите, на които засега не може да се отговори, не ги занимават, защото само изсмукват енергията, от която имат нужда, за да оцелеят. В Купянск-Узловой войниците се радват, че поне за момента имат истинско легло, душ и вечеря, завършва АРД.

***