Баки Сали е бил на 13 години, когато в края на 1984 г. се разразила кървавата разправа с протестиращите срещу насилственото отнемане на рождените имена на българските турци. Гъстото човешко множество стигало до къщата, той гледал през прозореца. „Войската стреляше първо с халосни патрони, но после явно с истински, цялата ограда се срина под натиска на падащи в паниката си хора“, спомня си 54-годишният мъж. Тогава шест жени и един мъж били простреляни, дядо му ги внесъл вътре и ги превързвал. „Имаше и много припаднали, явно от ужаса на куршумите“, разказва Баки. По-нататък животът му минава в гурбет като пътен строител – 21 години в Германия, вече шеста година в Белгия. В родното Могиляне се връща за отпуските и винаги за паметната дата 26 декември, когато отваря малкото кафене до паметника. Съпругата му е в селото, синът следва „Национална сигурност“ в Пловдивския университет.

"В казармата ме натиснаха да си избера българско име"

Учителят Ведат Сали е виждал оригиналите на смъртните актове в кметството, оформени под диктовката на Държавна сигурност. В тях пишело, че бебето Тюркян е прегазено от тълпата, че майката си е ударила главата при падане, че е нямало въоръжено насилие срещу мирните хора, нито някакво напрежение. „После тези актове бяха иззети от Военната прокуратура и 40 години истината така и не излезе на бял свят. Не стана ясно и кой е издал заповедта да се стреля на месо“, казва Ведат. По онова време все още бил в казармата в Радомир, там казвали, че в родния му край има революция и решение на БКП за смяната на имената на турците с български. Заявил, че няма никаква връзка с родителите си и не иска да му вземат името. Повече от 11 месеца не знаел какво става със семейството и близките му, не разбрал и защо му удължили службата с още 4 месеца.

„Там ме принудиха да си избера българско име – през нощта пристигнаха командирите и други военни, привикваха ни един по един в една стая. Понеже се възпротивих, ме грозеше арест. Още на сутринта ме пратиха в Дупница, бившия Станке Димитров“, връща лентата назад 60-годишният учител. Когато най-после се прибрал у дома, се оказало, че баща му вече се казва Методи, а него го записали Младенов. И днес не иска да си спомня за унижението и ядовете. През 1990-1991 г. Ведат става временно изпълняващ длъжността кмет на Могиляне, а после първият демократично избран за два мандата кмет на селото. След това отново е учител по турски и френски, както и по изобразително изкуство. Съпругата му също е учителка в съседно село. Той е човекът, дал идеята за чешмата в памет на Тюркян, открита през 1990 година.

И Ведат и Баки са единодушни, че политическото говорене на тази дата от трибуната само опорочава паметта на убитото дете, че целта на изграждането на паметника е друга – да не се забравя тази мрачна част от най-новата история на България, която не се изучава в училище и сякаш е тема-табу за цялото ни общество. Освен 18-месечното момиченце Тюркян, има още две жертви в същото село, убити по време на мирния протест срещу насилственото отнемане на имената.

Тези лични истории не могат да се чуят от оратори по трибуните в селото, нито пък в парламента. Никой не се занимава с това престъпление, делото за т.нар. „възродителен процес“ е прекратено, възмездие за виновните няма, горчиво заключават Баки и Ведат. И вчера никак не липсваха огнени слова за демокрация, за единение без омраза и други серийни клишета. Както и похвални слова от активисти на ДПС-Ново начало за Делян Пеевски.

"Анкара ни отвори вратата за ЕС"

Бившият евродепутат и сега кмет на община Джебел Неджми Али подчерта, че „през годините ДПС винаги е отстоявало стабилността и просперитета на нашата родина“ и това е правено осъзнато. „Членството ни в НАТО стана благодарение и на еднозначната подкрепа на Турция. Подкрепата на Анкара за членството ни в Алианса отвори вратата и за влизането ни в Европейския съюз“, посочи той. И поясни, че макар една година ДПС да не е било част от управлението на страната, нито от управляващото мнозинство, въпреки това е подкрепило всички действия на правителството (на Росен Желязков, бел.авт.), „за да може да се реализират всички стратегически цели – пълната интеграция на България в европейските структури и институции, в Шенген и еврозоната“.

Той се обърна и към младите хора „от поколението Gen Z“ и предупреди, че опитите за разделение на поколенията могат да доведат и до разделение на цялото общество: „Не правете опити да ни казвате кой да бъде нашият лидер, ние си го избрахме и той се казва Делян Пеевски, който размести пластовете и накара всички институции в България да заработят. За съжаление, ние пак се занимаваме с избори, вместо да работим за развитието на държавата“, подчерта Неджми Али и призова за твърдо обединение около ДПС-Ново начало.

"Знамето на ДПС – от Дунава до Арда"

Кметът на Каолиново Нида Ахмедов заяви, че е непростимо в Закона за изборите да е забранено говоренето на турски език по време на кампаниите преди вот. Освен това той призова за противопоставяне на дискриминацията и си пожела „знамето на ДПС да се развява от Дунава до река Арда“. Според кмета на Белица Радослав Ревански много хора не можели да простят успехите на политиците от ДПС-Ново начало в страната и се мъчели да разединяват хората.

Зам.-председателят на ДПС и кмет на Кърджали Ерол Мюмюн обяви, че областният град е „столицата, от която България е тръгнала по своя демократичен път“. А през последните две години лидерът на ДПС Делян Пеевски показал „как се прави градивна политика“, благодарение на която партията се отърсила от дългогодишната си летаргия и най-сетне намерила своя истински лидер.

В Могиляне и този път присъстваха турски дипломати - посланикът Мехмет Саит Уянък, Емре Манав - генерален консул на Турция в Пловдив и вицеконсулът Мурат Челик. Традиционно на това събитие се включват и духовните водачи на мюсюлманите у нас - главният мюфтия Мустафа Хаджи, Басри Еминефенди - районен мюфтия на Кърджали.

И други политици се поклониха на Тюркян чешма

Първи още в 8 ч. сутринта пристигнаха съпредседателите на партия „Да България“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов. „Смъртта на малката Тюркян се превърна в символ — трагичен, болезнен и вечен. Тя ни напомня, че човешките права не са подаяние, а право. Че идентичността не може да бъде изтрита със сила. Че човешкото достойнство не може да бъде застреляно“, заяви Мирчев. После групата се отправи за среща с граждани в село Бенковски.

С минута мълчание групата около Асен Василев, Николай Денков и Айлин Пехливанова от „Продължаваме промяната“ се поклони на Тюркян чешма. Срещата им преди това със симпатизанти в Кърджали премина отчасти бурно, защото в началото група общински съветници и активисти на ДПС-Ново начало се опитаха да саботират разговорите с въпроси за „възродителния процес“ и обвинения.

В късния следобед на поклонение пристигнаха и няколко автомобила с представители на партия „Величие“, предвождани от лидера им Ивелин Михайлов. Сред тях беше и Мустафа Емин, бивш съветник по етническите въпроси на „Да България“, но преориентирал се към новата политическа сила.

"Защо чак сега?"

Тези посещения на политици разгоряха множество дискусии и във Фейсбук – от „Браво, така се прави!“ до „Защо чак сега, това е цинизъм!“. Истината е, че от откриването на паметника в село Могиляне през 1990 г. до към 2018-а други политици освен от ДПС не са пристигали да отдадат почит на жертвите на насилствената асимилация. Единствен (вече покойният) президент Жельо Желев се е покланял пред паметта на убитото дете.

Къде е Пеевски, защо го няма, питаха се вчера участници в митинга на ДПС-Ново начало, впечатлени от внушителното полицейско присъствие. А той така и не дойде, нито пък Бойко Борисов.