През 1965-а Германия вече от четири години е разделена от Стената, а Студената война е в разгара си, когато към музикалния журналист Карлхайнц Дрексел изненадващо е отправен въпросът дали би искал да придружава Луис Армстронг по време на турнето му в ГДР. Той отначало решава, че става дума за лош виц - при положение, че в социалистическата страна плочите на американския „Крал на джаза" дори не могат да се купят официално, разказва АРД.

Властите в ГДР определят джаза като „империалистическа маймунска култура", а това, че въпреки всичко канят Армстронг, е сред ежедневните противоречия в културната политика на републиката, посочва германската обществено-правна медия.

Респективно въпросът към Дрексел е зададен съвсем сериозно и той е на седмото небе. „Армстронг бе неговият идол. За него това бе реализирана мечта - да се срещне с Армстронг на живо", разказва синът на починалия през 2020 година Карлхайнц - Улф Дрексел, който също като баща си е радиоводещ и джаз експерт.

Всичко е платено от ГДР

На 19 март 1965 г. Луис „Сачмо" Армстронг и неговият оркестър кацат на летището в Берлин. Местен оркестър ги посреща с една от любимите песни на Армстронг, който спонтанно посяга към микрофона и също запява.

По време на пресконференцията в източноберлинския хотел „Беролина" Армстронг, който пуши непрекъснато, е в отлично настроение, а официалните представители на властта дават да се разбере какво разчита да получи ГДР от визитата на световната звезда - признание от останалия свят и малко блясък, посочва АРД.

Техният опит да използват турнето, за да привлекат вниманието към расовата дискриминация в САЩ, се проваля. Армстронг, който е ярък поддръжник на американското движение за граждански права, изтъква, че пее за всички американци без изключение.

Турнето му тогава включва и други социалистически държави, като част от разходите са поети от САЩ - в името на рекламата за западната демокрация, която ще правят Сачмо и неговата музика. Но ГДР отклонява предложението - плаща всички хонорари от бюджета си, разказва германската обществено-правна медия.

„Забравете всички други глупости"

Поклонниците на Сачмо не се интересуват от всичко това. 18-те хиляди билета за неговите три берлински концерта са разпродадени само за един ден. Така стоят нещата и в Лайпциг, Магдебург, Ерфурт и Шверин. Само за осем дни са изнесени 17 концерта в ГДР.

На пресконференцията един западен журналист задава и въпрос, свързан с Берлинската стена. „Видях Стената", отговаря Армстронг лаконично и добавя: „Не мисля за Стената, а за публиката".

За кратко изглежда, че въпреки апела си за концентрация върху музиката, той може да попадне между двете политически системи: „Не мога да кажа това, което всъщност искам да кажа", споделя Армстронг и се спасява със съвет, който преводачът превежда буквално с нежелание: „Забравете всички други глупости!".

Чарът на Армстронг убеждава

Дори това да е наивно, така се дава възможността на около 45 000 души в ГДР да се насладят на свободата в продължение на два часа с отлична музика, посочва АРД.

Карлхайнц Дрексел, който по време на турнето се сближава със своя идол, разказва на сина си и колко потресен е бил Армстронг при вида на Стената. Затова му станало още по-важно да може да предложи на източногерманската публика вечер след вечер изключителни концерти.

Накрая дори и хардлайнерите се поддават на чара на Армстронг, разказва АРД. „Сачмо дойде, свири и победи", пише в заглавие вестник „Нойес Дойчланд" на 21 март 1965 година. Централният орган на Социалистическата партия дотогава също е заклеймявал или игнорирал западната музика - и в частност джаза. А сега съобщава, че „симпатичният американски артист" е предложил разнообразна програма, простираща се от класическия нюорлийнски джаз до германски народни песни.

По повод турнето през март 1965 година източногерманската грамофонна фирма „Амига" включва в програмата си някои от плочите на Армстронг, а скоро след това и други големи западни звезди на джаза идват на концерти на Изток. В края на 1960-те години джазът вече окончателно е признат за част от музикалната култура на ГДР, отбелязва АРД.

Вижте и тази галерия от архива на ДВ: