Руски "официални лица" са поддържали връзки с представители на германската крайнодясна партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) и с левите в страната, за да се опитат да създадат антиукраински настроения, подкопаващи военната подкрепа на Берлин за Киев. Това съобщи американският вестник "Вашингтон пост" в свое разследване, базирано върху документи от европейска разузнавателна агенция. В тях са отразени и конкретни вътрешни разпореждания на Кремъл за "фокусиране върху Германия". Целта е била засилване на критичните настроения в страната към оръжейните доставки за Украйна.

Няколко членове на "Алтернатива за Германия" и поне един човек, близък до Сара Вагенкнехт от "Левицата", са поддържали контакт с руснаците, става ясно от документацията, с която разполага "Вашингтан пост".

Плановете за създаване на антиукраински настроения са били активно обсъждани в Кремъл между юли и ноември 2022 година. По-късно се е родила идеята за общи действия на германските десни популисти и представители на левите сили под лозунги, критикуващи военната помощ за Украйна. Подобна "антивоенна" реторика е имала за цел да нарасне одобрението за "Алтернатива за Германия" като "обединяваща" партия, посочва американското издание.

Първият заместник-началник на руската президентска администрация Сергей Кириенко е посочен като един от авторите на идеята. Според "Вашингтон пост" той е изискал делът на германските граждани, подкрепящи подобряването на отношенията между Германия и Русия, да се увеличи бързо (за 3 месеца) с поне 10%.

Шефът на фракцията на "Алтернатива за Германия" в Бундестага Тино Хрупала отрече твърденията представители на неговата партия да сътрудничат на руските власти. Вагенкнехт също отхвърли обвиненията, че се е поставила в услуга на Кремъл. 

"Въстанието за мир" на Вагенкнехт

През февруари 2023 г. името на Сара Вагенкнехт започна да се обсъжда заради нарасналата ѝ активност относно военната подкрепа за Украйна. На фона на новините за доставките на германски танкове "Леопард" за Киев, Вагенкнехт и германската феминистка Алис Шварцер иницираха петицията "Манифест за мир". В текста ѝ се посочваше, че Украйна "не може да спечели война срещу най-голямата ядрена сила в света". Документът настояваше и за отпор на по-нататъшната военна подкрепа за Киев.

Въпреки острите критики на германски политици от различни партии, включително и от тази на Вагенкнехт, както и критичните реакции в медиите, активистите продължиха с призивите си. Те организираха и митинг "Въстание за мир" в Берлин. Събитието бе активно рекламирано от представители на "Алтернатива за Германия", за разлика от тези на "Левицата".

Едновременно с инициативата на Вагенкнехт, подобни апели бяха отправени и от "Алтернатива за Германия", която представи в Бундестага своята "инициатива за мир". Почетният председател на крайнодясната партия Александър Гауланд заяви, че Украйна "има интерес да въвлече Германия в тази война".

Призиви за мир и от други публични фигури

В началото на април бившият шеф на Германската асоциация на профсъюзите (DGB) Райнер Хофман и няколко известни членове на Германската социалдемократическа партия призоваха Олаф Шолц да посредничи за мир в Украйна. Обръщението към канцлера бе иницирано от историка Петер Бранд, който е син на бившия германски канцлер Вили Бранд.

Украинският посланик в Германия Олексий Макеев разкритикува остро призива, окачествявайки го като "чист цинизъм относно многобройните жертви на руската агресия".