"Украйна има пълното право да си иска Крим обратно"
Сабина Фати
2 декември 2022
"Това, което Русия върши в Украйна, не е продължение на конфликта Изток-Запад, а грубо нарушаване на международното право", казва председателят на Мюнхенската конференция по сигурността Кристоф Хойсген пред ДВ.
Реклама
Румънският президент Клаус Йоханис заяви, че Черноморският регион е главна цел на агресивното поведение на Русия. Как от военна гледна точка би трябвало да реагира НАТО, за да обезкуражи Русия?
Кристоф Хойсген: Румънският президент е прав, през последните години НАТО не обръщаше достатъчно внимание на Черно море. Погледите ни бяха насочени главно към Балтийско море, където също наблюдаваме руска агресия. Но войната на Русия срещу Украйна сега отново постави Черно море в центъра на вниманието ни. Да, трябва да бъдем много по-активни в региона.
Смятате ли, че Украйна трябва да се опита да си върне Крим?
Хойсген: Крим без съмнение е част от Украйна и Украйна има пълното право да си го иска обратно и да го присъедини отново. Тъй че решението е на Киев. Германия положи големи усилия с дипломатически средства да отговори на предизвикателствата, които Русия създаде с първото си нахлуване през 2014 и 2015 година. Със споразумението от Минск ние се опитахме да намерим дипломатическо решение. Но сега Русия торпилира всички тези усилия. Русия прояви голяма агресивност и Русия носи вина за смъртта на десетки хиляди. От тази гледна точка ние трябва безусловно да поддържаме украинците. И ако те съумеят да си върнат Крим, ние трябва да ги подкрепим.
А дали хибридната война, руската пропаганда и газовото изнудване, могат да бъдат озаптени и изцяло прекратени в Европа?
Хойсген: През последните години наблюдаваме как Русия в най-голяма степен използва хибридната война, за да наложи интересите си. Знаем това и го коментирахме и с американците, които ни казаха, че и избирането на Доналд Тръмп е било поне отчасти резултат от руска намеса. Наблюдаваме тези процеси на много места и трябва да бъдем нащрек. Досега понякога проявявахме голяма наивност. Например, когато става дума за медийната свобода. Всички ние я защитаваме, но когато пропагандата се използва до такива равнища, където вече няма никаква обективност, само и само за да се наложат интересите на един диктатор, на един извършител на военни престъпления и на престъпления срещу човечеството - ние трябва да я възпрем.
Какво може да се направи срещу Русия на Балканите, където Сърбия е неин исторически съюзник? Но също така и в други източноевропейски държави, където Русия упражнява силно влияние чрез пропагандата си и чрез Православната църква?
Вие сте дипломат с огромен опит: кога според Вас е най-подходящият момент да започнат преговори и да се спре войната?
Хойсген: Както вече казах, ние опитахме всичко, за да спрем Русия и да решим украинската криза по дипломатически път. Но Путин реши да предприеме военни действия. И аз разбирам украинците, които казват: "Не можем да подпишем споразумение с Русия, защото тя не се придържа към никакви споразумения, подписани в миналото."
Путин отрича руската армия да е атакувала и цивилни цели в Украйна. Но фактите доказват обратното. Като снимките в тази фотогалерия, която показва само една част от разрушените от руснаците цивилни цели.
Снимка: Maksim Levin/REUTERS
Над 5500 убити цивилни граждани
В края на юни президентът на Русия Путин заяви: "Руската армия не атакува граждански цели". Независимите наблюдатели обаче твърдят друго. По данни на ООН (към 22 август) от началото на войната в Украйна при руски нападения са загинали над 5500 цивилни и са ранени над 7800 души. На снимката се вижда една от тези атаки - разрушеният търговски център в Кременчук на 27 юни.
Снимка: Efrem Lukatsky/AP Photo/picture alliance
Чаплине: 25 убити при бомбардировка
Огромен кратер в Чаплине: малкият град в Източна Украйна с около 3800 жители става обект на руска атака на 24 август, както по-късно признава Министерството на отбраната в Москва. Улучен е влак за превоз на оръжие. Нападението обаче засяга и цивилни граждани: според украинската железопътна компания са загинали 25 души, включително две деца.
Снимка: Dmytro Smolienko/Ukrinform/IMAGO
Виница: 28 жертви при ракетно нападение
На 14 юли руската армия извършва ракетен обстрел срещу "Дома на офицерите" във Виница, където се твърди, че се е състояла "среща на военното ръководство на украинските въоръжени сили с чуждестранни доставчици на оръжие". Загиват 28 души, включително три деца и трима полицаи. Съобщава се, че повече от 100 души са били ранени. Виница се намира югозападно от Киев.
Снимка: State Emergency Service of Ukraine/REUTERS
Часив Яр: 48 загинали при обстрел на жилищен блок
На 9 юли вечерта малкият източен украински град Часив Яр е обстрелван. Съобщава се, че ракетни установки "Ураган" са поразили жилищни райони. Особено тежко е засегната пететажна жилищна сграда: от развалините са извадени най-малко 48 загинали.
Снимка: Nariman El-Mofty/AP/dpa/picture alliance
Сергеевка: 21 убити при атака с крилата ракета
Най-малко 21 души са убити при ракетно нападение срещу Сергеевка на 1 юли. Пристанищният град край Одеса е ударен с крилати ракети през нощта, съобщава "Амнести интернешънъл" след разследване на място. Според доклада на правозащитната организация, при нападенията са били ранени най-малко 35 души. Сергеевка е популярен украински курорт, особено сред руските туристи.
Снимка: Maxim Penko/AP/picture alliance
Краматорск: 61 загинали на железопътната гара
На 8 април ужасяващи кадри от Краматорск обикалят света. Няколко руски ракети "Точка-У" удрят железопътната гара на града в източната част на Украйна, докато десетки хора чакат там влак, който да ги отведе на Запад. Загиват 61 души, включително седем деца. Балистичните експертизи установяват, че ракетите "Точка-У" са изстреляни от контролираната от Русия територия на Украйна.
Снимка: Ukrainian President Volodymyr Zelenskyy's Telegram channel/dpa/picture alliance
Буча: открити са 1316 трупа
Буча става синоним на бруталния подход на руската армия: след изтеглянето на руските войски на 30 март, в Буча и околностите ѝ са намерени общо 1316 тела на убити цивилни. Макар че Русия отрича да е имало масови убийства, международни специалисти по проверка на фактите и разследващи екипи откриват доказателства за екзекуции на цивилни, извършени от руски войници.
Снимка: Zohra Bensemra/Reuters
Николаев: 36 загинали в областната администрация
На 29 март въздушен удар поразява сградата на областната администрация в Николаев. Централната част е напълно разрушена от първия до деветия етаж. От сградата остават само фрагменти. Експлозията поврежда и няколко жилищни и административни сгради в близост. Загиват 36 души.
Мариупол: най-малко 300 загинали в градския театър
На 16 март бомба пада в театъра в центъра на Мариупол. Според правозащитната организация "Human rights watch", по това време в сградата от нападенията са се укривали над 500 цивилни. Думата "деца", изписана с огромни бели букви пред и зад сградата, не спасява хората от фаталната бомбардировка. По данни на градската управа са загинали най-малко 300 души.
Снимка: Pavel Klimov/REUTERS
Мариупол: четири жертви при нападение срещу родилна клиника
На 9 март руски въздушен удар разрушава детската болница с родилно отделение в Мариупол. Най-малко четирима души загиват, включително бременна жена с дете, а най-малко 17 души са ранени. Докато руското министерство на отбраната говори за "инсценирана провокация", върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел нарича бомбардировката "военно престъпление".
Снимка: Evgeniy Maloletka/AP/picture alliance
Харков: ракетен обстрел убива 24 души
Видеозапис от охранителни камери показва, че на 1 март ракета удря сградата на Харковската областна администрация. Видеото е публикувано от украинското външно министерство. Таваните и прозорците на сградата, която се вижда на снимката, направена в часовете след нападението, са разрушени, а 24 души, включително и минувачи, са убити вследствие на атаката.
Снимка: Pavel Dorogoy/AP/picture alliance
Разследване от Международния наказателен съд
Украинските власти съобщават за повече от 29 000 военни престъпления от началото на войната (към 26 август). Вече се провеждат независими разследвания. Международният наказателен съд изпраща екипи от експерти, които да съберат доказателства. Според Женевската конвенция умишлените нападения срещу цивилни граждани се класифицират като военни престъпления. Русия обаче не признава Наказателния съд.