Новото споразумение, което ЕС е подготвил, предвижда следното: Ливан ще възпрепятства сирийските бежанци да продължат пътуването си през Средиземно море към Европа, а в замяна на това страната ще получава финансови помощи за милиарди.

На 2 май председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и кипърският президент Никос Христодулидис са в Бейрут, за подписването на това споразумение. 

Разстоянието между Бейрут и Ларнака е около 200 километра

Христодулидис би тревога, че страната му “не е в състояние да приема повече сирийски бежанци”. Само от началото на 2024 година насам 4000 души са пристигнали по нелегален път на островната държава. За сравнение: в първото тримесечие на 2023 са били само 78. Бежанските лагери са препълнени, казват кипърският президент, затова той е наредил на властите да не обработват повече молби за убежище. 

От избухването на гражданската война в Сирия през 2011 година насам Ливан е приел над 1,5 милиона бежанци от съседната държава. От град ливанския град Триполи, разположен в северната част на страната, до град Ларнака в Кипър разстоянието е само 200 километра по въздушна линия. Все по-често сирийски бежанци се опитват да го преминат с лодки. 

Самият Ливан се намира в тежка икономическа криза, а в Брюксел се опасяват, че войната в ивицата Газа ще се отрази допълнително на Бейрут, особено ако конфликтът между Израел и радикално-ислямисткото движение Хизбула се разрасне. Тогава възниква рискът още повече хора да потеглят към Европа. 

“Дългогодишна финансова и политическа подкрепа”

Миналата седмица министър-председателят на Ливан Наджиб Микати призова ЕС да помогне на страната му да „връща сирийските бежанци“. Той също така призова за „по-голяма подкрепа за въоръжените сили и службите за сигурност“, както и за насърчаване на „проекти за развитие и инвестиции в областта на възобновяемата енергия, водата и устойчивото развитие“.

Европейският съюз явно е готов да подаде ръка на Ливан в замяна на повече усилия от страна на Бейрут да държи бежанците далеч от надуваемите лодки, с които се опитват да преминат Средиземно море. Водят се преговори за “дългогодишна финансова и политическа подкрепа” до 2027 година. ЕС вече е подписал подобни споразумения с държави в Северна Африка, на които предоставя милиарди - включително Мавритания и Тунис. В средата на март Европейският съюз сключи сделка и с Египет, в рамките на която Кайро ще получи 7,4 милиарда евро под формата на кредити и директни инвестиции в зелени технологии и дигитализация в рамките на четири години. В замяна на това страната трябва по-решително да се бори с каналджиите и трафикантите и да подсили защитата на границата със Судан и Либия. 

Кипърският президент Христодулидис беше основен инициатор на споразумението с Ливан. “Искаме да помогнем на Ливан да се справи с бежанците, така че те да не идват повече към Кипър”, обяви той в интервю миналата седмица. Позицията на Христодулидис среща подкрепа и от другите европейски лидери. Вътрешните министри на Испания, Гърция, Италия, Малта и Кипър миналата седмица настояха Европейският съюз да “развие и задълбочи” споразуменията с държавите, от които мигрантите тръгват към Европа, за да “ограничи нелегалната миграция”. Някои европейски държави дори настояват райони на разкъсваната от гражданска война Сирия да бъдат обявени за “сигурни”, така че бежанците да могат да бъдат връщани там. 

Жертва на произвол

Правозащитните организации остро критикуват тези изказвания. “Амнести интернешънъл” и други организации обстойно са документирали в миналото как връщаните мигранти стават обект на произвол в Сирия – биват изтезавани, изнасилвани и убивани. Ливан също не е сигурна страна за сирийските бежанци, предупреждава Фадел Абдул Гани от Сирийската мрежа за човешки права. Там те стават жертва на дискриминация и експлоатация. Обвиняват ги дори, че са отговорни за икономическата криза в страната, обяснява Гани.

Германският евродепутатът от Зелените Ерик Марквард определя споразуменията за миграция като „недостойна политика на куфарчета с пари“, която прави Европа уязвима за изнудване от „ненадеждни партньори“. Според него трябва да има стриктен контрол върху начина, по който “диктаторите харчат парите”, а самите те да бъдат принуждавани да подобрят ситуацията с човешките права в държавите си. 

Ливан не е диктатура, но страната е потънала в тежка икономическа и политическа криза. От 2022 тя се управлява от служебно правителство, а големи части от територията са под контрола на Хизбула. Спорно е доколко властите могат да осигурят спазването на споразумението с ЕС. Правозащитниците освен това от години предупреждават, че подобни споразумения не спират миграцията към Европа, а само пренасочват мигрантите към нови и по-опасни маршрути.