Кулеба към Германия: не повтаряйте грешката на Меркел
11 юли 2023
Украинският външен министър Кулеба отново призова за покана за Украйна да се присъедини към НАТО. Пред АРД той заяви, че не вижда опасност Алианса да бъде въвлечен във война.
Украинският външен министър Дмитро Кулеба.Снимка: Volodymyr Tarasov/Avalon/Photoshot/picture alliance
Реклама
Пред АРД украинският първи дипломат Дмитро Кулеба припомня, че на Украйна ѝ е било обещано присъединяване към Алианса още през 2008-а година. Оттогава насам обаче НАТО не е предприело почти нищо, за да се превърне членството в реалност. "Смятаме, че сега е най-добрият момент за взимането на решение за отправяне на покана – с разбирането, че присъединяването може да се осъществи само тогава, когато предпоставките го позволяват. Т.е. не говорим за незабавно присъединяване, важно е това да се отбележи", казва Кулеба пред германската медия.
Може ли да се говори за въвличане на НАТО във войната?
Украинският външен министър отхвърля опасенията, изразени от съюзници в НАТО като Германия и САЩ, че ако Украйна бъде поканена да се присъедини към Алианса, те ще се окажат въвлечени във война. "Смятаме, че поканата няма да въвлече във война никого. От политическа и от правна гледна точка поканата е политическо послание към Украйна за присъединяване към Алианса и би показала, че процесът е в ход. Член 5 от устава на Алианса би се задействал само в случай, че Украйна вече е официално негова членка – поради това присъединяване ще има само тогава, когато всеки има готовност за това – това са две различни неща", посочва Дмитро Кулеба пред АРД.
В същото време той отправя призив към германското правителство "да не повтаря грешките на федералната канцлерка Меркел от 2008-а година, която тогава се обяви ясно против интеграцията на Украйна в НАТО". Министърът акцентира върху последствията от тази позиция – още по-агресивно поведение на Русия, враждебност спрямо Запада и сегашното нападение срещу Украйна. "Всичко това се свързва със срещата на върха на НАТО от 2008-а година в Букурещ, когато страните не проявиха достатъчно смелост за това историческо решение, което би донесло сигурност на евроатлантическата зона", смята Кулеба.
Членство на Украйна в НАТО ще предотврати нови войни
На въпроса какви конкретни очаквания отправя към германския канцлер Олаф Шолц, украинският външен министър казва: "Членството на Украйна в НАТО е път към мира. Щом Украйна се присъедини към Алианса, повече войни в Европа няма да има – за това става дума. Тъй като Русия повече няма да дръзне да атакува Алианса. Вярно е, че членството в НАТО няма да спре сегашната война, но може да предотврати бъдещите войни в Европа. А и европейските политици нямат нищо да загубят, ако отправят поканата и отворят пътя за присъединяване на Украйна към НАТО".
Украински знамена се развяват на много места в столицата на Литва - Вилнюс, където на 11 и 12 юли се провежда срещата на върха на НАТО. Снимка: Celestino Arce/NurPhoto/picture alliance
Според Кулеба в момента Путин не е в състояние да реагира по някакъв по-съществен начин на подобна стъпка – тъй като има вътрешни проблеми, за които трябва да се грижи. Затова грешките от срещата на върха в Букурещ през 2008-а година не бива да се забравят и в бъдеще да се избягват такива стъпки, казва още Кулеба.
"Украйна не е бреме, Украйна е плюс"
Пред АРД украинският външен министър отбелязва, че и бъдещото членство на Украйна в ЕС е било предмет на големи дискусии, но в крайна сметка страната му е получила статут на кандидатка. Сега – според него – ситуацията с НАТО е сходна. "Защо постоянно се търсят алтернативни решения? Защо не можем просто да разработим цялостно решение на европейската архитектура за сигурност, което да включва и Украйна? Украйна не е бреме – Украйна е плюс. Тъй като без нашата армия източният фланг изобщо не би могъл да бъде защитен", казва Дмитро Кулеба.
Украинският външен министър е убеден, че отношението към въпроса трябва да бъде рационално, а не мотивирано от страх, стари стратегии и концепции. Кулеба смята, че що се отнася до гаранциите за сигурност, важи следното: "Президентът Байдън и канцлерът Шолц казаха, че Украйна заслужава гаранции за сигурност, за да се защити срещу руската агресия – с разбирането, че тези гаранции ще важат до момента, в който Украйна се присъедини към НАТО. Поради това на гаранциите не бива да се гледа като на алтернативи на членството, а като на нещо, което ще запълни вакуума между сега и момента, в който Украйна ще стане член на Алианса".
***
Припомнете си и тази снимкова галерия от нашия архив:
Преди 25 години НАТО и Русия погребаха враждата помежду си. Какво се случи след това?
Преди 25 години НАТО и Русия декларираха, че искат да градят сътрудничество. И до 2014 година изглеждаше сякаш това е възможно. Но анексията на Крим погреба тези надежди.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Доверие и сътрудничество
Доволни лица: италианският адмирал Джампаоло Ди Паола, тогава председател на военната комисия на НАТО, и руският генерал Николай Макаров, тогава началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, подписват през май 2011 година документ за задълбочаване на сътрудничеството. Фундаментът за това сътрудничество е положен с договора от 27 май 1997 година.
Снимка: NATO
Първите стъпки на сближаване
Сближаването започва още по съветско време. През юли 1990 г. държавите от НАТО декларират в Лондон, че вече не смятат страните от Варшавския договор за свои противници. Така настъпва политически обрат. Няколко дни по-късно в Москва пристига генералният секретар на НАТО и бивш военен министър на Германия Манфред Вьорнер за разговори с руския президент Михаил Горбачов.
Снимка: NATO
Враждата е погребана... завинаги?
Началото на нова ера: в Париж на 27 май 1997 г. е подписан Основополагащият акт между НАТО и Русия за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност. На снимката: президентите на САЩ, Русия и Франция - Бил Клинтън, Борис Елцин и Жак Ширак - и генералният секретар на НАТО Хавиер Солана са се хванали за ръце. Между 1999 и 2020 година общо 14 източноевропейски държави се присъединиха към НАТО.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Съветът НАТО-Русия координира сътрудничеството
Създаденият през 2002 година Съвет НАТО-Русия се превръща в най-важната платформа за координиране на сътрудничеството и за обсъждане на военнополитически въпроси. През август 2008-а сътрудничеството временно е преустановено от НАТО заради руско-грузинската война, но година по-късно е възстановено. На заседанието на Съвета от април 2011 в Берлин (на снимката) основните теми са Либия и Афганистан.
Снимка: picture alliance/dpa/M. Gambarini
Когато Путин получи това, което искаше...
Малко преди това, през април 2008 г., страните от НАТО решават да отложат за неопределено време приемането на Украйна и Грузия, след като срещу членството се обявяват основно Германия и Франция. Точно това иска да постигне и руският президент Владимир Путин, който на тази пресконференция след заседание на Съвета НАТО-Русия изглежда видимо доволен.
Снимка: picture-alliance/dpa
Франция беше готова да продаде военно оборудване на Русия
През юни 2011-а Париж и Москва подписват договор за продажбата на два френски хеликоптероносача от клас "Мистрал" на Русия. Тази сделка е показателна за доверието, което страните от НАТО тогава са имали към Москва. След анексирането на Крим от Русия през 2014-а Франция анулира продажбата и по-късно продаде двата кораба на Египет.
Снимка: AFP/Getty Images/G. Gobet
Заедно в битката срещу пиратите
Русия и НАТО работят съвместно и за гарантирането на сигурността на гражданското корабоплаване - например в Аденския залив между Йемен и Сомалия. През февруари 2013 г. матроси от екипажа на руския кораб "Североморск" разработват заедно с техни колеги от италианския хеликоптероносач "Сан Марко" тактики срещу пиратите.
Снимка: NATO
Самолети на НАТО трябваше да кацат в Русия
Комерсиалното използване на летището "Восточний" в Уляновск на река Волга с неговата екстремно дълга писта за кацане и излитане трябваше да се превърне в един от големите съвместни проекти. Военновъздушните сили на НАТО планират да използват това летище като междинен пункт за доставки на военно оборудване за Афганистан. Заради масови протести в Русия обаче проектът така и не бе реализиран.
Снимка: DW
Крим променя всичко
През октомври 2013 г. в Брюксел се срещат за разговори военните министри от Съвета НАТО-Русия. Междувременно отношенията между Москва и Запада са поохладнели, но руският военен министър Сергей Шойгу и американският му колега Чък Хейгъл (на снимката) все още си разменят усмивки. Четири месеца по-късно Русия анексира Крим и всичко се променя.
Снимка: NATO
НАТО застана твърдо на страната на Украйна
След като през март 2014-а Русия анексира Крим, а в Източна Украйна започна война, НАТО замрази отношенията си с Москва. На срещата си на върха през септември 2014 г. в Нюпорт, Великобритания, НАТО кани украинския президент Петро Порошенко (вторият вляво). Участниците осъждат действията на Путин, а Алиансът дава на Украйна "твърдо обещание за развиване на специални партньорски отношения".
Снимка: Reuters/L. Downing
Последен опит за предотвратяване на войната
В края на 2021 година Русия струпва мащабна военна сила по границата с Украйна. Москва настоява НАТО да изтегли своите части от Източна Европа и да не приема нови членове. На 12 януари 2022 г. Съветът НАТО-Русия се среща отново след дългогодишна пауза, но без резултат: на 24 февруари Русия нападна Украйна и погреба 25-годишното сътрудничество с НАТО.
