Кундера, който показваше "непосилната лекота на битието"
12 юли 2023
Книгата му "Непосилната лекота на битието" вдъхва живот на Пражката пролет за международните читатели. Френският писател от чешки произход Милан Кундера почина на 94-годишна възраст.
Реклама
Роденият в Чехия френски писател Милан Кундера почина на 94-годишна възраст. Награждаваният многократно Кундера е известен с романите си, в центъра на които са мислите, чувствата и вярванията на човека, както и романтичните връзки и секса. В шедьовъра си "Непосилната лекота на битието" Кундера разказва историята на един любовен триъгълник, развиващ се на фона на Пражката пролет. Когато публикува романа през 1984 година, Кундера се превръща в международна звезда на литературния небосклон.
Големият му успех - "Непосилната лекота на битието" не излиза на чешки език чак до 2006 година. По това време чешкият дисидент живее в Париж от вече почти десетилетие. Книгите му са забранени в Чехословакия. Дори след падането на Желязната завеса авторът никога не се завръща в родината си. "Не мечтая да се върна. Взех моята Прага със себе си - мириса, вкуса, езика, природата, културата", казва Кундера.
Социализмът и литературата
Роден на 1 април 1929 година в Бърно, Чехословакия, Милан Кундера не само е повлиян от чешката култура, но и до голяма степен от това, че израства като писател по време на социализма. Когато е в гимназията, Кундера става член на Комунистическата партия. Две години по-късно обаче е изгонен от нея. Като причина са посочени “недобронамереното му мислене и индивидуалистическите му тенденции”. След време той отново се присъединява към Комунистическата партия, но после отново е изгонен.
Първият му роман, "Шегата" от 1967 г., е вдъхновен от този период и се радва на голям успех. Полифонично изследване на съдбата и рационалността около виц за Троцки, който студент пише, за да впечатли момиче, романът изчезва от книжарниците и библиотеките, след като руските танкове пристигат на Вацлавския площад.
След като се изказва остро по отношение на потушаването на Пражката пролет през 1968 година, авторът е обявен за персона нон грата. Изключен е и от Съюза на писателите, а курсовете, които води в Чешката филмова академия, са прекратени. Книгите и публикациите му са забранени и премахнати от всички книжарници.
Кундера продължава да пише напук на цензорите си. Романът му "Животът е другаде" от 1973 година, в който писателят се занимава с комунистическото си минало не е публикуван в Чехословакия. Дебютира във Франция - страната, която му предлага убежище и работа като преподавател. Кундера продължава да пише за Чехословакия, но от Франция. Когато излиза "Книга за смеха и забравата", авторът е лишен и от чехословашкото си гражданство.
Препятствията на инакомислието
През 2008 година социалистическото му минало го застига отново. Кундера е обвинен, че е предал член на опозицията през 1950 г. Въпросният човек после изчезнал - бил вкаран в трудов лагер. Не става ясно дали писателят наистина е замесен в случката. “Изключително съм изненадан от това нещо, което не очаквах и за което дори не знаех до вчера, защото то не се е случило”, казва Кундера тогава. Подписът на автора го няма на показанията, използвани за доказателство.
Кундера спира да коментира Чехия публично и пътува до родината си само инкогнито. В знак на добра воля чешкият премиер Андрей Бабиш връща гражданството на Кундера през 2019 година. През 2023 г. откриват библиотеката в негова чест и носеща името му в родния му град Бърно.
Чрез характерната си сатира и поетична проза Кундера се опитва да изрази всичко, което е завладяващо и абсурдно в живота, като се опира на собствения си опит на наказания, които понася заради инакомислието си в комунистическа Чехословакия.
***
Припомнете си и тази снимкова галерия от нашия архив:
Осем книги, които щяха да останат непрочетени
Забравени, изгубени, недооценени: някои романи виждат бял свят едва след смъртта на авторите им. Представяме Ви осем случая, които са живо доказателство за това, че никога не е късно да се публикува една хубава книга.
Снимка: STF/AFP/Getty Images
Франсис Скот Фицджералд: "Бих умрял за теб"
През 1920-те години неговите леки любовни романи се продават добре. Но по-късно, когато текстовете му стават по-критични, по-хапливи и по-саркастични, никой не се наема да ги издаде. Чак през април 2017 на пазара излезе сборник с 18 непубликувани негови разкази и рисунки под заглавие "Бих умрял за теб".
Снимка: picture-alliance/Everett Collection
Александър Дюма: "Рицарят от Сен Жермен"
Едва през този век на книжния пазар излиза романът на Александър Дюма-баща (1802-1870) "Рицарят на Сен Жермен". Произведението е било открито през 1988 в Париж. До 2005 обаче е държано в тайна. Тъй като романът е бил недовършен, Клод Шол написва финалните страници. Книгата, впрочем, е с обем от 900 страници.
Снимка: picture-alliance
Уолт Уитман: "Животът и приключенията на Джак Енгъл"
Това е сензационно литературно откритие: 165 години след смъртта на американския поет Уолт Уитман, абсолвент на университета в Хюстън открива романа му "Животът и приключенията на Джак Енгъл", който е бил публикуван анонимно във вестник "Sunday Dispatch" през 1852. Произведението му звучи актуално и днес - Уитман пише за човечността в отношенията на хора от различни религии.
Снимка: picture-alliance/Heritage Images
Джек Лондон: "Бюро за убийства"
Агенция за атентати убива в името на един по-добър свят. Нейният бизнес-модел е прост: бюрото за убийства се задължава да убие определен човек в рамките на една година. За услугата се заплаща предварително. В случай, че поръчката не се изпълни, парите се връщат обратно. Джек Лондон работи по този роман преди смъртта си, но не го завършва. Дописан е от Робърт Л. Фиш и излиза на пазара през 1963.
Снимка: picture-alliance/akg-images/
Албер Камю: "Щастливата смърт"
Това е първият роман на френския писател-екзистенциалист: едно произведение за стремежа към щастие, пари и време. То отразява преживяното от Албер Камю като работник на пристанището в Алжир и като младеж, боледувал от туберкулоза. Романът е писан между 1936 и 1938. В крайна сметка Камю решава да не го публикува. Десет години след смъртта му обаче книгата излиза на бял свят.
Снимка: STF/AFP/Getty Images
Дневникът на Ане Франк
Книга, която се чете през сълзи: едно 13-годишно еврейско момиче влиза в световната литература, документирайки живота си в своето амстердамско скривалище между 1942 и 1944. През 1945 Ане е убита в концентрационен лагер. Дневникът ѝ обаче остава скрит у нейни приятели. След края на войната бащата на Ане изпълнява желанието на дъщеря си и публикува текстовете.
Снимка: DW/H. Mund
Ирен Немировски: "Френска сюита"
Тази книга е трябвало да постави началото на поредица от пет части. Историята обаче обърква плановете на родената в Украйна еврейка Ирен Немировски. През 1942 тя е арестувана близо до Париж и изпратена в Аушвиц-Биркенау, където умира по-късно. Ръкописът на нейната недовършена "Френска сюита" е открит от дъщеря ѝ през 1996. През 2004 книгата излиза във Франция.
Снимка: picture-alliance/dpa
Зигфрид Ленц: "Дезертьорът"
Романът за един германски войник, който в края на Втората световна война се присъединява към партизаните и Червената армия, е писан през 1951 година. Издателството, на което Ленц (1926-2014) изпратил ръкописа, обаче го отхвърлило с аргумента, че е твърде пацифистки. 65 години по-късно, романът излезе на книжния пазар. "Дезертьорът" стана дори бестселър.