1. Защо кюрдите са толкова разединени?

Кюрдите твърдят, че са „най-големият народ без собствена страна". В земите между Турция и Иран живеят общо между 25 и 30 милиона кюрди. Те никога не са разполагали със своя собствена държава, която да обхваща всички земи, населявани от кюрди. След разпадането на Османската империя те все пак получават относително широка местна автономия, която обаче е отменена само няколко години по-късно. Мечтата на много кюрди за собствена държава -„Велик Кюрдистан" все още е жива, само че кюрдите са силно разединени. Съществуват три кюрдски езика и няколко различни вероизповедания. Въстанията на кюрдите за по-голяма независимост започват в началото на 19-ти век. В момента подобни стремежи има предимно в Ирак. Багдад се опитва с всички сили да предотврати отцепването на кюрдите от иракската държава и изпраща срещу тях и войската.

2. Каква е ролята на Иран?

В Иран също живеят близо 12 милиона кюрди. Те са добре интегрирани в иранското общество, но от десетилетия насам настояват за повече права - най-вече в културната област - защото се чувстват дискриминирани от Техеран. Много от кюрдите живеят по протежението на границата със Северен Ирак. Иран подкрепяше борбата на иракските кюрди срещу "Ислямска държава" (ИД), но междувременно ревизира позицията си. Сегашният конфликт в Северен Ирак изнервя значително шиитското иранско правителство. То се опасява да не би искрата на кюрдските стремежи за независимост да прехвърчи и отвъд границата с Иран. Затова Техеран си сътрудничи тясно с шиитското държавно ръководство на Ирак.

3. Колко силна е икономиката в кюрдските области?

Населяваните от кюрди региони в Източна Турция са икономически слаби и страдат и от конфликта с турското правителство. В Иран кюрдските региони също са икономически по-слабо развити в сравнение с останалата част на страната. Там се развива предимно земеделие. Кюрдските земи в Северен Ирак разполагат с големи залежи от петрол и земен газ. Според експертите, там ежедневно се добиват по около 650.000 барела суров петрол. Този добив обаче не е достатъчен, за да осигури съществуването на независима кюрдска държава. Бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс предполага, че кюрдите в Ирак би трябвало да добиват по около един милион барела на ден, ако искат с това да финансират независимостта на своя евентуална държава.

4. Къде още има "кюрдски проблем"?

Освен в Северен Ирак, брожения има и в Турция. В югоизточната част на страната живеят близо 11 милиона кюрди, които също настояват за по-голяма автономия. Ситуацията там се радикализира особено  от края на 70-те години на миналия век, след като бе създадена Кюрдската работническа партия (ПКК). Както в Турция, така и в САЩ и в ЕС тя е смятана за терористична организация. В рамките на кюрдския конфликт в Турция досега са загинали над 40.000 души, от които, според експерти, повече от половината са били членове на ПКК.

През 2002 турското правителство започна „процес на отваряне" и помирение с кюрдите. От юли 2015 насам обаче насилието отново ескалира.

5. Какво иска турската държава?

Турската държава се опасява, че кюрдите искат да се отцепят от Анкара и да основат своя независима държава. Лидерът на ПКК Абдуллах Йоджалан от 18 години насам е зад решетките, но битките между бойците на ПКК и турската армия не стихват. Анкара иска ПКК да се демилитаризира и поставя под натиск и прокюрдската партия ХДП, чийто лидер бе арестуван.

6. Как ПКК оправдава своите терористични акции?

ПКК оправдава терористичните си акции с това, че турската държава потиска кюрдския народ и се опитва да го асимилира. Първоначално ПКК искаше собствена държава в Югоизточна Турция, постепенно обаче тя се отказа от това свое искане и междувременно настоява само за „демократична автономия" в границите на турската държава. Радикални групировки около ПКК обаче все още настояват за пълна независимост.

7. Има ли решение на кюрдския въпрос?

Едва ли може да се очаква бързо решение. Кюрдският въпрос навярно може да бъде решен само в рамките на отделните национални държави с кюрдско население. Референдумът за независимост на кюрдите в Ирак ясно показа обаче, че много от тях не виждат своето бъдеще в рамките на съществуващия държавен ред. Но и отношението на правителствата в Ирак и Турция показва, че там не са готови на отстъпки пред кюрдите.