Митът за красивата Лорелай, която с песните си мами корабите по Рейн и ги завлича към дъното, е пресъздаден в редица стихове и песни. Каква е всъщност историята на тази легенда и коя е Лорелай?
Снимка: akg-images/picture alliance
Реклама
Митичният образ на Лорелай от легендите е свързан с една стръмна и висока скала, намираща се на десния бряг на Рейн в Санкт Гоарсхаузен в Западна Германия. Но мястото е много повече от това – част е от списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. А и туристически магнит, привличащ хора от целия свят.
Лорелай е въплъщение на романтизма в литературата и изкуството, свързвани с Рейн. Легендата гласи, че Лорелай e била млада и красива девойка, която седяла на скалата и решела златистите си коси, примамвайки моряците по Рейн с песните си. Онези, които поглеждали нагоре, не можели да откъснат очите си от нея, а корабите им се разбивали в скалите и потъвали.
Едно опасно място
Лесно обяснима е защо именно тази част от Рейн е свързана с митовете за прекрасната Лорелай. Заради тесните завои и скалистото си дъно, точно това място от средното течение на реката се смята за един от най-опасните плавателни участъци.
Статуята на Лорелай край Санкт ГоарсхаузенСнимка: Rolf Kosecki/picture alliance
Преди около 500 години е имало и поверие, че уникално красивото място се озвучава от необичайно ехо – говорело се, че то е от песента на митични гномове, които населяват пещерите наоколо. Това ехо постоянно отеквало между скалите.
Всъщност силните течения и водопадът в района създавали "ромолящи" звуци, а скалният отвес действал като своеобразен усилвател на ехото. Всичко това довело до появата на името Loreley, в която "ley" е старинна дума за скала, а Lore носи в себе си различни значения като "ромон, вой или бучене".
Лорелай в поезията
Като литературен образ Лорелай е увековечена в известното едноименно стихотворение на Хайнрих Хайне от 1824 година, по което е създадена и популярна народна песен. Германският писател Клеменс Брентано през 1801 г. възпял в баладата си "Zu Bacharach am Rheine" (В Бахарах, на Рейн) историята за омагьосващата женска фигура, свързана с "ромолящата скала".
По средното течение на Рейн има множество опасни завоиСнимка: Jochen Tack/picture alliance
Красивата "Лоре Лай", както я нарича Брентано, била измамена от своя любим и обвинена, че омагьосва мъжете и ги води към смъртта. За наказание била изпратена в девически манастир, но на път за там тя помолила да ѝ разрешат да погледне за последен път Рейн отвисоко. След като се изкачила на върха на скалата, тя се хвърлила в бездната, а легендата гласи, че на това място още отеква ехото от нейното име.
Брентано навярно е бил вдъхновен и от класическата митология. За песента на сирените се говори например в "Одисея" на древногръцкия поет Омир. Възможни са и други образци – например древният мит за планинската нимфа Ехо, която била нещастно влюбена в Нарцис. В скръбта си тя се превърнала в камък, от който можел да отеква само гласът ѝ.
Въздействие върху съвременната култура
Мерилин Монро като Лорелай ЛийСнимка: Profiles In History/handout/dpa/picture alliance
Известният американски писател Марк Твен говори за Лорелай в сатиричния си пътепис „Един скитник в чужбина“, публикуван през 1880 г., като за "древна легенда от Рейн". Тя вдъхновила и стихотворение на американката Силвия Плат, публикувано през 1960 година.
Една от най-забележителните съвременни интерпретации на митичната женска фигура е на Мерилин Монро. С провокативното изпълнение на песента "Diamonds Are a Girl's Best Friend", Мерилин играе "Лорелай Лий" във филма от 1953 г. "Джентълмените предпочитат блондинки", който става касов хит в САЩ.
****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Най-красивите замъци и крепости по Рейн
По тези места е имало рицарски битки, владетели са живеели в приказен разкош, средновековни бандити са плячкосвали кораби: в долината по течението на Рейн има безброй замъци и старинни крепости. Кои са най-красивите?
Снимка: picture-alliance/Arco Images/F. Gierth
Руините на крепостта Фюрстенберг в Райндибах
Обветрени зъбери, потъмнял блясък - такъв е типичният вид на една средновековна крепост край Рейн. Тя е била построена над реката през 13 век. Заради особения ѝ чар руината се посещава всяка година от хиляди туристи. Посетителите могат да изпият чаша вино на терасата и да се полюбуват на гледката.
Снимка: Fotolia/LianeM
Мишата кула в Бинген
В южна посока, по средното течение на Рейн, се намира Мишата кула край Бинген. Тъкмо в тази отсечка от реката могат да се видят най-красивите средновековни крепости и замъци. Мишата кула всъщност е била използвана като митница за корабите, преминаващи покрай замъка Еренфелс. През 17-ти век холандски художници превръщат кулата в един от символите на рейнската романтика.
Снимка: picture-alliance/DUMONT Bildarchiv
Замъкът Райнщайн
Фридрих Вилхелм Лудвиг Пруски преустройва замъка от 14-и век в рицарска крепост. За блясъка и лукса, с които принцът обзавежда идиличното си убежище, свидетелстват скъпите стъклописи по прозорците, стенописите и стилната мебелировка. Днес замъкът Райнщайн е музей, хотел и изискан ресторант.
Снимка: Fotolia/Kristan -
Замъкът Зоонек
Обрасъл с рози, гордият Зоонек прилича на приказния замък на спящата красавица. Всъщност обаче той е истинска рицарска крепост. През 11 век владетелите му устройвали пиршества, на които празнували ограбената богата плячка. И слагали в джоба си приходите от митата, вместо да ги предават на манастира, който тогава бил собственик на крепостта.
Снимка: picture-alliance/Arco Images/F. Gierth
Крепостта Пфалцграфенщайн
700-годишният замък Пфалцграфенщайн е разположен на скален риф в средата на Рейн. В някогашната митница навремето са работили между 20 и 30 души. При това Пфалцграфенщайн е бил само една от 12-те митници, на които трябвало да спират корабите на търговците на вино между Майнц и Кьолн. Те дори се оплакали от това на Папата. Днес до крепостта спират само туристическите корабчета.
Снимка: picture-alliance/dpa/T. Frey
Замъците "Котка" и "Мишка" при Санкт Гоарсхаузен
Един от най-известните рейнски замъци, който днес е японска собственост, е замъкът „Котка“ - с изглед към скалата на Лорелай, където според легендата, една нимфа омагьосвала преминаващите моряци с песните си. Крепостта е построена през 14-и век - като контрапункт на разположения наблизо замък Петерс Ек. Народът ги кръщава Котка (Katz) и Мишка (Maus).
Снимка: imago
Руината Райнфелс при Санкт Гоар
Точно срещу замъка „Котка“ е руината Райнфелс. През Средновековието замъкът е най-голямото отбранително съоръжение на Рейн и дълго време е смятан за непревземаем. Наскоро правнукът на последния германски Кайзер поиска да си го върне като собственост от провинция Райнланд-Пфалц, но не успя. Замъкът продължава да е отворен за туристи.
Снимка: picture-alliance/dpa/U. Anspach
Замъкът Маркс в Браубах
Много от руините на замъци по Рейн са възстановени през 19-и век в историческия средновековен стил. Със замъка Маркс нещата не стоят така, защото той никога не е бил разрушаван. И салоните, и параклисът, и рицарската зала, и избата за вино - всичко в този замък е същото, каквото е било през 13 век. Добре дошли в Средновековието!
Снимка: picture alliance/H.-J. Rech
Замъкът Мартинсбург в Ланщайн
Зад дебелите стени на стария митнически замък навремето са командвали архиепископите на Майнц. Градината е на разположение на туристите, а в някои от помещенията се намира рейнският карнавален музей на град Ланщайн. Един от магнитите за посетителите е готическата зала.
Снимка: Stadtverwaltung Lahnstein
Замъкът Щолценфелс край Кобленц
Не внушителен, а елегантен: такова било изискването на пруския владетел Фридрих Вилхелм Четвърти, който пожелал да му бъде построен рицарски замък край Рейн. За строителството той ангажира най-известния архитект на времето си: през 1823 год. Карл Фридрих Шинкел превръща руината в пруска лятна резиденция. Днес Щолценфелс е истински синоним на рейнската романтика.
