О, спомняте ли си...

Понякога миналото се връща неканено, неочаквано. Вторачваме се в него неподготвени, невинаги разбирайки контекста на премеждията, съдбата на участниците в тях, водоразделите и разломите, останали след историческия разказ. Срещата тревожи, когато събитията остават недоразказани, когато някаква сбъркана политическа коректност ги разполага в сивата зона на неясни императиви, когато описанията се съобщават с думи без душа, със суха статистика и чиновнически жаргон. Когато го няма човешкия мащаб на преживяното.

В най-новата история на България така се разказва за прогонването на българските турци .

"Лейля" срещу забравата

Годината е 1989-та. Официалната лексика, пропагандната машина на комунистическата власт и яростните журналистически репортажи, които обясняват асимилационната политика на БКП като единствено спасение за "безпросветните турци", оставиха своите следи в масовото съзнание и това е видимо и днес.

Миналото не може да бъде променено. Но и не бива да бъде забравяно. Срещу тази забрава е книгата "Лейля" на издателство Рива, книга от поредицата "О, спомняте ли си..."

Книгата с фотографии на Иван Григоров и текстове на Антонина Желязкова и Румен Аврамов е изключителен документ. Не е необходимо да се търси специален повод или някаква годишнина, за да се връщаме към случилото се. Връщането е важно, защото само така можем да започнем да говорим балансирано и откровено за страданието, което българското мнозинство причини на своите турски съграждани , за преживяното от тях и за механизмите, които превърнаха иначе почтени хора в мълчаливи и безучастни свидетели на едно режисирано престъпление.

Събитията през обектива на Иван Григоров

Понякога предмет, мелодия, смачкан вестник, стара опаковка или изпаднала отнякъде снимка могат да отключат поток от спомени, които да позволят на палача и жертвата да седнат един до друг и да се погледнат в очите. А най-добре това го правят фотографиите.

Визуалният архив на Иван Григоров документира по един хирургически точен, естетически прецизен и емоционално вълнуващ начин прогонването на българските турци през 1989-а година. Това е разказ за онова, което се случи след "Възродителния процес" , по време на изселването, цинично наречено "Голямата екскурзия".

Първите фотографии, които се появяват в публичното пространство и показват потока от напускащи България хора, са именно на Иван Григоров. Те са отпечатани на 2 август във в. "Софийски новости”, който по това време излиза на руски, английски, немски и се разпространява по посолствата и във фоайетата на хотелите. 

Значи България не само че не крие какво извършва, а тиражира доказателства за своите издевателства. Показателно е, че след излизането на този брой посолството на Турция благодари на авторите на репортажа за обективното отразяване на събитията.

"Държава, извършила непростимо насилие"

Обективът на Иван Григоров "обективно" следи многоликото множество, което се придвижва от различни краища на България до граничния пункт "Капитан Андреево" - бохчи, талиги, каруци, коли, куфари, кервани, крака, лица и приведени гърбове на потоците от хора.

Тези фотографии съставляват информационния масив, събран в кориците на книгата "Лейля", чиито съставители са колегата на Иван Григоров Веселин Боришев и Мария Боришева.

Но снимките не са достатъчни, смятат съставителите. Именно защото събитията, случили се тогава, са останали недоразказани, недоразбрани, недопрочетени, въпреки че архивите са налични. Освен няколкото лични истории тази празнота допълват именно студиите на двама от най-компетентните изследователи на този период - Антонина Желязкова и Румен Аврамов. Те проследяват предисторията на прогонването, идеологическата рамка, в която се случва то, икономическите последствия, хаоса, повторната репресия и унижение, на които са подложени завръщащите се, както и последвалия разлом в българското общество, което "не успя да осмисли - съдебно и морално - тази мрачна страница".

Защо е важно не само да се разлисти, но и да се прочете тази книга? Защото, както са написали авторите, "България е в срамната позиция на държава, извършила непростимо масово етническо насилие над невръстни и възрастни човешки същества, без да осъди виновниците, без официално да поднесе извинение.”