Либия днес е разделена на две враждуващи части - западна и източна. В западната, около Триполи, управлява премиерът Абдел Хамид Дбейба. На изток също си имат премиер - Фатхи Башага, който е подкрепян от влиятелния генерал Халиф Хафтар. И двамата - Дбейба и Башага – взаимно не се признават, а и двамата разполагат с влиятелни съюзници в чужбина, отбелязва германската обществено-правна медийна мрежа АРД в свой репортаж.

Хората страдат от военните сблъсъци

Авторът Рамин Зина е разговарял с жители на Триполи, чийто живот е силно повлиян от разединението и конфликтите в страната. Амал Делауи, например, която продавала фурми с шоколад през социалните мрежи и преди години имала своя малка сладкарница в стария град на Триполи, била принудена да я затвори заради военните размирици.

„В някои дни либийската столица е спокойна, слънчева и прекрасна за разходка, в други - има стрелба, милициите се бият помежду си за нещо, което не ни засяга”, казва Делауи пред АРД. Тя разказва как нощем от нейната стая се чували престрелките, водени от враждуващи военни групировки край летището в Триполи. 

Нестабилност и борби за надмощие

Несигурността отдавна се е превърнала в част от ежедневието на хората в Либия, констатира кореспондентът на АРД. Още от 2011 г. насам страната е политически нестабилна. След падането на Муамар Кадафи много от седемте милиона либийци се надяваха да получат повече свобода и сигурност. Вместо това последва десетилетие на въоръжени конфликти. 

Европейският съюз води диалог с Дбейба, включително по въпроси като миграция и енергетика. В края на януари дяснопопулистката италианска министър-председателка Джорджа Мелони посети Триполи, където подписа споразумения за разработване на две газови находища и обеща пет нови моторни лодки за либийската брегова охрана, които да залавят мигрантите, тръгнали към Европа. Турция и Катар също се смятат за близки съюзници на Дбейба.

Повечето арабски държави обаче отказват да го подкрепят. Една от причините е, че той не се дистанцира достатъчно ясно от “Мюсюлманското братство”. Когато в края на януари Арабската лига покани външните министри на държавите членки в Триполи, само петима от общо 22-ма откликнаха на поканата. Сред бойкотиращите бяха регионалните сили Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства - всички те са противници на "Мюсюлманското братство". Тяхното послание гласеше: няма да пътуваме до Триполи, нашата подкрепа е за правителството в Източна Либия.

Военни милиции и чуждестранни сили си разпределят влиянието в Либия, отбелязва още АРД в своя репортаж. Според ООН в момента на територията на страната са разположени около 25 000 чуждестранни войници. Едните се бият на страната на Западна Либия, като повечето са финансирани от Турция. Други са на страната на Изтока, много от тях получават парите си от Обединените арабски емирства и Русия. Много млади либийци също се включват в милициите, тъй като държавата не им предлага никаква друга перспектива. “От моето поколение вече почти не смеем да мечтаем за нещо голямо - да създадем компания или нещо подобно”, казва 24-годишният Али Обейд. "Трудно е да учиш години наред, но въпреки това после да останеш без работа. Така оставаш без бъдеще", добавя той.

“Искаме обединена Либия”

Дъщерята на Амал Делауи също не си намира работа, въпреки че е завършила успешно образованието си. Сега от време на време помага на майка си в снимките за социалните мрежи, като снима с камерата и публикува кадрите с шоколадовите фурми в ТикТок. Майката и дъщерята имат едно желание: искат да гласуват.

През 2021 година в Либия трябваше да се проведат президентски избори. Почти три милиона либийци се регистрираха за участие в тях. Но министър-председателят Дбейба отложи изборите за неопределено време, отчасти защото враждуващите политически лагери така и не можаха да се споразумеят кои кандидати ще бъдат допуснати до участие във вота. 

Амал Делауи се надява изборите да се проведат тази година: “Целта ни е ясна: искаме обединена Либия. И хората трябва да гласуват. Става дума за нашите права”, казва тя пред АРД.