Само две седмици преди евроизборите водещият кандидат на АзГ Максимилиан Кра трябваше да напусне партийното ръководство и да прекрати предизборните си прояви. Каква е причината?
Реклама
Водещият кандидат на "Алтернатива за Германия" (АзГ) за евроизборите Максимилиан Кра излиза от партийното ръководство. Освен това прекратява предизборните си изяви - след като партията поиска това от него. Самия Кра написа в платформата Х, че АзГ трябва да запази единството си.
Причина за този ход са съобщенията от Франция, че дясната партия на Марин льо Пен "Национален сбор" няма да иска да работи в бъдеще в една фракция с АзГ в Европейския парламент заради спорни изявления на Кра. Но има и още нещо - евродепутатът е заподозрян в получаването на подкупи от Русия и от Китай.
Льо Пен и преди е критикувала АзГ
Френските медии се позовават на интервю на Кра, дадено на италианския вестник "Ла Република“. В него той твърди, че не всички членове на СС са били престъпници. Тази организация е контролирала и управлявала наред с другото концентрационните лагери на националсоциалистите и носи вина за извършените от тях военни престъпления. По време на Нюрнбергските процеси след края на Втората световна война тя бе обявена за престъпна. Кра от своя страна заявява: "Никога няма да кажа, че всеки, който е носил униформа на СС, автоматично е престъпник".
В Европейския парламент АзГ работи съвместно с френския "Национален сбор" и с италианската "Лига" във фракцията "Идентичност и демокрация", но между партньорите от Германия и от Франция отдавна има разногласия.
Оттеглянето на Кра от предизборната кампания вероятно ще се отрази на АзГ, особено след като и вторият кандидат в листата за евродепутати Петр Бистрон отпадна заради водено срещу него следствие от страна на прокуратурата. Той е заподозрян в пране на пари и подкупи. Максимилиан Кра обаче не оттегля кандидатурата си за Европарламента и остава начело на листата на АзГ.
Вижте и тази галерия на ДВ:
Германия: близо 1 милион на протест срещу крайнодесните
В Германия близо един милион души протестираха през изминалия уикенд срещу "Алтернатива за Германия" и десния екстремизъм. Вижте кадри от многобройните демонстрации - от Мюнхен до Берлин:
Снимка: Moritz Frankenberg/dpa/picture alliance
Около 70 000 във Франкфурт на Майн
Под мотото "Да защитим демокрацията" в протеста във Франкфурт на Майн се включиха около 70 000 души. Те демонстрираха срещу "Алтернатива за Германия" и десния екстремизъм.
Снимка: Andreas Arnold/dpa/picture alliance
Мюнхен - много повече участници от очакваното
В неделния протест в Мюнхен се включиха много повече демонстранти, отколкото очакваше полицията. Очакванията са били за около 25 000 протестиращи, но според полицията са дошли над 80 000. Затова протестът е трябвало да бъде прекъснат - поради риск за сигурността на демонстрантите. Според организаторите на протеста обаче по улиците са излезли дори 250 000 души.
Снимка: Johannes Simon/Getty Images
"Даже и картофът е с мигрантски произход"
Този плакат на демонстрацията в Мюнхен гласи: "Даже и картофът е с мигрантски произход". Така участникът иронично се заиграва с плановете на крайнодесните за "преселване на чужденците".
По данни на организаторите на протеста в Берлин през уикенда са се събрали общо 350 000 души. И те, подобно на демонстрантите в другите градове, бяха на улицата, за да изразят недоволството си относно засилващите се крайнодесни тенденции. Според полицията броят на демонстрантите в Берлин е бил 100 000.
Снимка: Thomas Imo/photothek/picture alliance
И пенсионерите протестират
Тези възрастни хора също участват в демонстрацията в Берлин. На гърба си те носят плакати "Дядо е срещу десния екстремизъм" и "...И баба също".
Снимка: Stefan Zeitz/Geisler-Fotopress/picture alliance
И Кьолн се вдигна на протест
И в Кьолн имаше демонстрации за опазване на демокрацията - както в събота, така и в неделя. По данни на полицията въпреки актуалния студ в неделя в протеста са участвали около 70 000 души.
Снимка: JANA RODENBUSCH/REUTERS
Демонстрацията в Щутгарт
И в Щутгарт, столицата на провинция Баден-Вюртемберг, десетки хиляди излязоха на протест срещу "Алтернатива за Германия" и десния екстремизъм. Този кадър е от събота, 20 януари 2023.
Снимка: Christoph Schmidt/dpa/picture alliance
Протести в Бон и Хайделберг
И в много от по-малките градове десетки хиляди демонстрираха срещу десния екстремизъм. В Хайделберг се събраха около 18 000 души, което е над 10% от населението на града. А в Бон, където живеят около 340 000 души, протестираха около 25 000. Според местния вестник "Генерал Анцайгер" в неделя демонстрантите са били дори 30 000.
Снимка: Jason Tschepljakow/dpa/picture alliance
10 000 на протеста в Улм
На площада пред катедралата в Улм, който има 126 000 жители, в неделя се събраха около 10 000 души. И те демонстрираха с плакати срещу ксенофобията и десния екстремизъм.
Снимка: EIBNER/Duddek/picture alliance
Демонстрации и на малкия остров Зюлт
И на германския остров Зюлт, където живеят около 18 000 души, се проведе демонстрация срещу крайно десните. В нея се включиха около 1000 души - както местни, така и гости на острова.
Снимка: dpa/picture alliance
Защо германците се вдигнаха на протест
Протестите срещу "Алтернатива за Германия" и десния екстремизъм започнаха в средата на януари. Причината: разкритието на Correctiv за тайна среща на десни екстремисти, провела се на 25 ноември в Потсдам. Там функционери на "Алтернатива за Германия" са се срещнали с неонацисти и са обсъждали как да бъдат експулсирани милиони чужденци и германски граждани с мигрантски корени.
Снимка: Kirill Kudryavtsev/AFP/Getty Images
Близо 1 милион души на протест
По данни на полицията в протестите срещу "Алтернатива за Германия" и десния екстремизъм в Германия през изминалия уикенд - 20 и 21 януари - са се включили общо 910 600 души. На снимката: протестът в Лайпциг в неделя, 21 януари.