Огромните разлики между бедни и богати се превръщат в една от основните характеристики на Ливан. “Скорошна официална проява на луксозната марка “Ламборгини”, проведена в Бейрут, още веднъж подчерта този контраст”, коментира Анна Флайшер, председател на германската фондация „Хайнрих Бьол“ в Бейрут.

Лукс по улиците на Бейрут

Докато едни се разхождат край луксозните си автомобили, деца ровят в боклука, за да търсят храна. Събитието на “Ламборгини” все пак е единичен случай, но скъпите спортни автомобили са по ливанските улици всеки ден – могат да се видят пред популярни ресторанти и барове. Ако някой реши да съди по този факт и сметне, че ливанците като цяло живеят луксозен живот, ще сбърка. Според оценка на Световната банка кризата в Ливан е сред “най-тежките глобални кризи от средата на 19 век насам”.

Политическата нестабилност в комбинация с продължаваща икономическа криза, която беше задълбочена от пандемията и от големия взрив на пристанището в Бейрут през 2020 година, доведоха до инфлация, която обезцени ливанската лира с 95%. Това на практика доведе до колапс на частния сектор и разцепи средната класа на малък брой богати и огромен брой бедни.

“Милиони ливанци са изпаднали под линията на бедността и са принудени да пестят от храна”, казва Лина Симет от “Хюман Райтс Уоч” в доклад на правозащитната организация от края на миналата година. От доклада става ясно и това, че поне едно от всеки пет домакинства остава без средства за храна още преди края на месеца. Това личи и по броя на хората, които ровят из боклука. “Все повече хора просят по улиците - основно деца и възрастни хора”, потвърждава и Анна Флайшер.

Повече пари, но само за малка част от хората

В момента не се очертава промяна към по-добро. "Данъчната система в Ливан не предвижда облагане на големите богатства и състояния, а корпоративните данъци са едни от най-ниските в света", казва икономистът Хюсеин Чаейто пред ДВ.

От данъчната система се възползва предимно политическата класа. А също и онези, които имат бизнес връзки с нея – въпросният 1% от обществото притежава над 70% от националния доход", казва Чаейто. Хората, които получават заплатите си или социалните си помощи в ливански лири, срещат и още един проблем. Тегленето на пари от банкомати, макар и с лимит, е позволено само на онези, които имат доларови сметки и теглят от тях чужда валута.

Освен това през последните около 20 години ливанските банки поддържат фиксиран обменен курс от 1 USD за 1 500 ливански лири. От 1 февруари обаче той ще бъде променен на 1 долар за 15 000 лири. Въпреки че това е десет пъти повече от преди, той все още е далеч от реално използвания обменен курс на черния пазар, който е 50 000 лири за един долар. От друга страна, за онези, които работят за международни компании или имат достъп до щатски долари, животът е станал сравнително евтин, което обяснява препълнените барове и ресторанти в Бейрут.

Доларизация на икономиката

"Реалността днес е такава, че един от най-важните източници на доходи за семействата в Ливан са паричните преводи чужбина", казва пред ДВ Лин Зовигян, съоснователка на платформа за социални инвестиции.

“Колабиралият частен сектор, както и очакваното допълнително свиване на публичния, повишават безработицата”, добавя тя. “Ливан преминава през фактическа доларизация на икономиката, но не по законов път. Това се случва без контрол и без наказания за финансови злоупотреби”.

Междувременно преговорите между ливанското правителство и Международния валутен фонд (МВФ) доведоха до договаряне на помощ на стойност около 3 милиарда долара. План за специално подпомагане на най-уязвимите групи обаче няма. “Три милиарда едва ще покрият нуждите на страната, за да се изправи на крака, имайки предвид колко големи са загубите във финансовия сектор - най-малко 70 милиарда долара”, обяснява Чаейто. “Но каква е гаранцията, че частните компании няма да повишат цените и инфлацията, както стана в Латинска Америка? Това може да значи, че само изключително богатите ще успяват да си позволят достъп до услуги”, казва анализаторът.