Подновените сблъсъци между Хизбула и Израел връщат много ливанци към ужасите на войната. „Взех двете си деца и избягахме от вкъщи точно преди да жилището ни бъде разрушено при израелски удар миналата седмица“, разказа пред ДВ 36-годишната ливанка Рола Атви от едно предградие на Бейрут. Оттогава семейството живее под открито небе.

„Дъщеря ми страда от епилепсия и когато чуе силни шумове, получава припадъци“, казва Атви. Най-важното за нея сега е да защити децата си: „Чувствам се като парализирана. Искам само дъщеря ми да е в безопасност“, казва тя. И други хора в Бейрут изпитват безпомощност. 32-годишният Аббас Саад казва: „Аз съм млад и амбициозен, но състоянието на война, в което се намираме, не създава никакви перспективи за живот“.

Мащабна хуманитарна криза

Ливан беше въвлечен във войната в Близкия изток, когато подкрепяната от Иран милиция Хизбула започна да атакува Израел в отговор на убийството на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей. Оттогава ситуацията ескалира и от двете страни на ливанско-израелската граница: цивилни в Израел са подложени на обстрел от Хизбула, както и от Иран, но жертвите сред цивилното население в Израел изглеждат ограничени поради надеждните отбранителни системи и големия брой убежища в страната.

В Ливан атаките на Израел предизвикаха мащабна хуманитарна криза. Според ООН има поне 570 убити и над 1300 ранени. Пак по данни на световната организация повече от 750 000 души са били принудени да бягат от родните си места. Хиляди нямат подслон над главите си и спят в коли или на обществени места, каза пред ДВ Сюзан Такенберг, регионална директор за Ливан на организацията „Действие срещу глада“ със седалище в Бейрут.

Подновените боеве на практика слагат край на крехкото примирие между Хизбула и Израел. През ноември 2024 г. беше постигната сделка с посредничеството на САЩ, която сложи край на продължителни стълкновения, при които загинаха около 4 000 души, и на последвалата израелската сухопътна операция в Ливан.

Хизбула, чието военно крило е класифицирано като терористична организация от САЩ, Германия и много други страни, е част от водената от Иран „Ос на съпротивата“ - алианс, който включва групировки в Близкия изток, които смятат Израел и Съединените щати за свои врагове и призовават за тяхното унищожение.

Борбата на Израел с Хизбула

На фона на разрастващата се хуманитарна криза политиците в Ливан се готвят за продължителни боеве. В понеделник ливанският парламент удължи мандата си с две години. Парламентарните избори през май бяха отложени, тъй като парламентът счете за нереалистично да организира национално гласуване по време на война и мащабно разселване на хора.

По-рано този месец ливанското правителство забрани на Хизбула всякаква военна активност, свързана със сигурността, и подчерта, че само ливанската държава може да взема решения по въпросите на войната и мира. Според политическия анализатор Ралф Байдун обаче това едва ли ще промени нещо. „За тези над 20 години, в които Хизбула контролира ливанската държава, групировката успя да се внедри в администрацията, съдебната власт и в сектора по сигурността, което ѝ позволява да участва във вземането на държавни решения“, посочва той. Не само военното, но и политическото крило на Хизбула има връзки с политическата и финансовата власт на Иран, добавя Байдун.

Ливанското правителство и ливанските въоръжени сили отдавна полагат усилия за разоръжаването на Хизбула, но с твърде скромен успех. Досега военизираната групировка е предала част от оръжията си на юг от река Литани, но отказва да се разоръжи напълно, като твърди, че оръжията са ѝ необходими, за да защитава страната от продължаващите израелски атаки. От своя страна Израел заяви, че няма да спре да атакува Хизбула, докато тя представлява заплаха.

За ливанския президент Жозеф Аун обаче разоръжаването остава ключова тема, тъй като е свързано и със спешно необходимите международни инвестиции за възстановяване на щетите от предишната война, които Световната банка оцени на около 11 милиарда щатски долара.

Сухопътна операция за разоръжаване на Хизбула? 

Израелската армия призова всички жители на Южен Ливан да напуснат домовете си и предупреди, че ще „действа решително” срещу Хизбула. Наблюдателите обаче се съмняват, че израелската сухопътна операция действително ще доведе до разоръжаване на Хизбула. Това е и мнение на Сами Халаби от базирания в Бейрут мозъчен тръст „The Alternative Policy Institute“. В тази връзка той отбелязва, че Хизбула така или иначе предпочита да участва в сухопътни сражения. „Една израелска инвазия по суша по-скоро ще затвърди позициите на Хизбула в политиката и сектора на сигурността, отколкото да ускори нейното разоръжаване“, прогнозира той.

С това е съгласен и Ралф Байдун. „Ограничена инвазия би укрепила каузата на Хизбула, тъй като идеологията на съпротивата действа още по-силно, когато има окупирана територия. Нямаме прецедент режим да е бил свален само с въздушни удари“, казва той за ДВ.

Хуманитарната ситуация се влошава

Ливанското население, което от 2019 г. насам носи бремето на поредица  икономически и политически кризи, е силно уязвимо и в подновения сега конфликт между Хизбула и Израел. „В Ливан има недостиг на сигурен подслон и основни услуги. Най-голямото предизвикателство е да се намерят начини за защита на на населението“, казва за ДВ Кели Петило от Европейския съвет за външни отношения.