В Естония всяка година умират повече от сто души след консумация на наркотици, медикаменти или злоупотреба с алкохол. "Lootuse küla" - "Селището на надеждата" се опитва да помогне на "изгубените" души.  

"Който спре наркотиците, протяга ръка към надеждата" - това е мотото на селището, разположено в гъста борова гора на един час път от Талин. Там живеят хора между 18 и 68 години - наркозависими, търговци на дрога, крадци. Повечето от тях вече са били в затвора, други са били застрашени да попаднат там. 

"Селището на надеждата“ предлага алтернатива на обичайния затвор. Вместо зад решетки, мъжете и жените живеят в дървени къщички, подобни на бунгала за летен отдих. Обитателите на селището са свободни да се движат из цялата му територия, но са длъжни да спазват строг дневен режим, който включва работа в дъскорезницата и молитви. Забранени са, разбира се, всякакви наркотици, както и алкохол. Целта е хората да бъдат ресоциализирани, вместо да бъдат наказвани, и да им се помогне да водят смислен живот.

"Имам шанс да започна отначало"

Много от обитателите започват изцяло нов живот - като 18-годишния Ян-Марти Калюве, който е от няколко месеца в селището. Живее свободно, без дрога, цигари и алкохол, загърбвайки тъмното си минало. Младежът спортува активно и тренира, вместо да консумира вредни субстанции. "Тук имам шанс да започна живота си отначало. Това е великолепно", казва той пред ДВ.

Този нов живот обаче изисква от него много силна воля, защото само така може да се откъсне от наркотиците. 18-годишният младеж, който е дошъл доброволно в селището, разказва, че става сутрин в шест часа и това е било първото, с което е трябвало да свикне в новия си живот. Престоят в селището трае от десет месеца до една година и който влезе там, споделя общата цел - да се пребори със зависимостта си.

"Селището на надеждата" е създадено от един пастор преди 22 години. Първо се състояло само от един малък строителен контейнер, а сега има девет къщи, дъскорезница и сауна.

Над хиляда души са минали през селището, като сред тях е имало не само дилъри и наркомани, а и убийци, излежали присъдите си и изпратени за ресоциализация. Някои от тях са били пуснати предсрочно от затвора и сега прекарват остатъка от присъдата си под надзор.

Прегръдки, молитви и работа

Денят в селището започва необичайно - с прегръдка. "Тук всички са мили и приятелски настроени, разговарят помежду си и си помагат - но това е само защото са спрели наркотиците", разказва Ян-Марти.

Още преди закуска хората се събират за обща молитва и четене на Библията. Вярата е превърната в основа на новия живот и всеки - независимо от националността и майчиния си език (руски,  естонски, латвийски или финландски) прочита по няколко реда от Светото писание. Селището е отворено не само за естонски граждани, а и за чужденци, които живеят в Естония.

Пастор Райман Кук е убеден: "Най-голямата помощ, която можем да окажем на обитателите на селището, е да им покажем, че ги уважаваме. Да ги приемем такива, каквито са. Ако се отнасям към един "закоравял престъпник", на чиято съвест тежат може би дори убийства и е прекарал 20 години в затвора, като към престъпник, той няма да се промени. Затова се отнасяме към тези хора по друг начин - дори сърцата им да са закоравели. Трябва да се опитаме да разберем какво се крие зад тази фасада. Моята задача е да открия другата страна на човека и чрез уважение и човеколюбие да му помогна да израсне вътрешно".

Проблемът на Естония с наркозависимите

В отношението си към хора, извършили престъпления поради наркозависимост, Естония залага на превенцията, вместо на строгостта и наказанията. Условните присъди и методите за електронно следене се използват все по-често и с успех. Половината от естонските затвори днес са празни, а нивата на престъпност спадат. Това невинаги е било така - преди 15 години балтийската държава има славата на най-голямата нарколаборатория в Европа, която снабдява и цяла Скандинавия с дрога. На всеки три дни е умирал човек от свръхдоза фентанил. Междувременно и това вече е останало в миналото.

"Въпреки това проблемът с наркотиците сред младите хора в страната остава актуален. Всяка година умират по около сто души от свръхдоза. По този показател спадаме към страните с най-висока смъртност в ЕС", казва пред ДВ Катри Абел-Оло от естонския Институт по здравеопазване.

Ян-Марти разказва как е възникнал неговият проблем с наркотиците: "Започнах да продавам канабис. Имах приятел, който изкарваше много пари от това и си казах - защо да ходя на работа, като мога да печеля по сто евро на ден без да се трудя? Всичко ставаше толкова лесно, че започнах да се чувствам много силен - усещах, че притежавам власт и други хора зависят от мен".

Стига се обаче до епизод, който променя живота му. На едно парти, след като вече бил употребил кокаин и алкохол, някой му подал някакво пликче с прах, а друг - още кокаин. Ян-Марти казва, че изобщо не е разбрал какво му дават. Чак след това усетил как краката му изтръпват и вече не го държат, а сърцето му биело така бясно, сякаш ще изскочи. Тогава за пръв път истински се уплашил, че ще умре.

Как нещата могат да тръгнат към добро

Той оцелял, но преживяното го променило. Особено онова, което се случило, след като се прибрал вкъщи. Заварил майка си да плаче, а той не разбирал защо е тъжна. "После сякаш ме прониза светкавица и се запитах как съм могъл да нараня точно нея - жената, която цял живот ме е закриляла и се е грижила за мен. Седнах до нея и заплакахме заедно, а после си казах, че не искам да живея повече така", разказва младежът.

Лесното печелене на пари остава в историята. Сега Ян-Марти работи в дъскорезницата, заедно с още 30-ина други мъже. Всички къщички в селището са построени от неговите обитатели, а финансирането е от държавата и от дарения. За много от мъжете това е първата им нормална работа в живота, дори да не са толкова млади като Ян-Марти.

Всяка събота има "събитие" - посещение на сауната. А два месеца, след като влиза в селището, Ян-Марти получава право да бъде посетен от майка си. "Днес е особен ден, вече съм тук от няколко месеца и успях да премина през първата тежка фаза. Затова съм изключително щастлив, а най-голямата ми радост е, че най-сетне ще видя майка си. Оттук нататък нещата ще вървят само към по-добро", убеден е младежът.