Бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън смята, че руският президент Владимир Путин е станал още по-параноичен, а руската пропаганда се основава на лъжи и непочтеност.
Реклама
ДВ: Колко близко до война стигнахме, когато американски дрон падна в Черно море след контакт с два руски изтребителя в международното въздушно пространство?
ДВ: Бившата министър-председателка на Украйна Юлия Тимошенко също твърди, че източноевропейците не са били възприемани сериозно, когато са обръщали внимание на опасността, която представлява Русия.
Когато Путин дойде на власт, смятахме, че в негово лице имаме партньор в много от предизвикателствата, пред които сме изправени. И за Русия са предизвикателство тероризмът, климатичните промени, миграцията. Така че много от заплахите бяха общи и изглеждаше, че Владимир Путин споделя нашите виждания относно сигурността тогава.
И мисля, че това беше искрено. Но постепенно, с течение на времето, той промени възгледите си, стана много по-параноичен, много по-взискателен, много по-съсредоточен в някаква идея за руската история. Но не мисля, че днес си имаме работа с Путин от миналото. Днешният Путин е голямо предизвикателство за всички нас и ние трябва да се изправим пред това предизвикателство.
ДВ: А какво мислите за твърдението на руската пропаганда, че Русия е била провокирана?
Това, което аз знам е съвсем друго - през май 2002 г. самият Путин подписа Римската декларация заедно с мен и още 19 страни по нея. Тя защитава териториалната цялост на всички държави. Точно този ден той гарантира териториалната цялост на Украйна. Така че руската пропаганда се основава на лъжи. И колкото по-скоро тези лъжи бъдат разкрити пред руснаците, толкова по-добре ще бъде.
ДВ: Румъния е член на НАТО – за разлика от Молдова. Какво трябва да направи Румъния, ако Русия насочи агресията си срещу Молдова?
Това е хипотетична ситуация. Изпитвам голяма привързаност към Молдова, която съм посещавал няколко пъти. Знам колко уязвима е тя в настоящия момент и се надявам светът да не я забравя, а руснаците да държат ръцете си по-далеч от нея.
ДВ: Колко вероятно е Украйна да бъде приета в НАТО?
Това решение трябва да бъде взето от лидерите на държавите, членуващи в Алианса, на някоя от бъдещите срещи на върха на НАТО. И ако Украйна изпълнява критериите - за военна съвместимост, за демокрация и за добросъседски отношения, тогава може да бъде взето политическо решение за това. Лично аз нямам отношение към темата, защото отдавна вече съм се отдалечил от НАТО. Но това решение трябва да бъде взето на някоя от срещите на върха.
***
Припомнете си и тази снимкова галерия от нашия архив:
Преди 25 години НАТО и Русия погребаха враждата помежду си. Какво се случи след това?
Преди 25 години НАТО и Русия декларираха, че искат да градят сътрудничество. И до 2014 година изглеждаше сякаш това е възможно. Но анексията на Крим погреба тези надежди.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Доверие и сътрудничество
Доволни лица: италианският адмирал Джампаоло Ди Паола, тогава председател на военната комисия на НАТО, и руският генерал Николай Макаров, тогава началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, подписват през май 2011 година документ за задълбочаване на сътрудничеството. Фундаментът за това сътрудничество е положен с договора от 27 май 1997 година.
Снимка: NATO
Първите стъпки на сближаване
Сближаването започва още по съветско време. През юли 1990 г. държавите от НАТО декларират в Лондон, че вече не смятат страните от Варшавския договор за свои противници. Така настъпва политически обрат. Няколко дни по-късно в Москва пристига генералният секретар на НАТО и бивш военен министър на Германия Манфред Вьорнер за разговори с руския президент Михаил Горбачов.
Снимка: NATO
Враждата е погребана... завинаги?
Началото на нова ера: в Париж на 27 май 1997 г. е подписан Основополагащият акт между НАТО и Русия за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност. На снимката: президентите на САЩ, Русия и Франция - Бил Клинтън, Борис Елцин и Жак Ширак - и генералният секретар на НАТО Хавиер Солана са се хванали за ръце. Между 1999 и 2020 година общо 14 източноевропейски държави се присъединиха към НАТО.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Съветът НАТО-Русия координира сътрудничеството
Създаденият през 2002 година Съвет НАТО-Русия се превръща в най-важната платформа за координиране на сътрудничеството и за обсъждане на военнополитически въпроси. През август 2008-а сътрудничеството временно е преустановено от НАТО заради руско-грузинската война, но година по-късно е възстановено. На заседанието на Съвета от април 2011 в Берлин (на снимката) основните теми са Либия и Афганистан.
Снимка: picture alliance/dpa/M. Gambarini
Когато Путин получи това, което искаше...
Малко преди това, през април 2008 г., страните от НАТО решават да отложат за неопределено време приемането на Украйна и Грузия, след като срещу членството се обявяват основно Германия и Франция. Точно това иска да постигне и руският президент Владимир Путин, който на тази пресконференция след заседание на Съвета НАТО-Русия изглежда видимо доволен.
Снимка: picture-alliance/dpa
Франция беше готова да продаде военно оборудване на Русия
През юни 2011-а Париж и Москва подписват договор за продажбата на два френски хеликоптероносача от клас "Мистрал" на Русия. Тази сделка е показателна за доверието, което страните от НАТО тогава са имали към Москва. След анексирането на Крим от Русия през 2014-а Франция анулира продажбата и по-късно продаде двата кораба на Египет.
Снимка: AFP/Getty Images/G. Gobet
Заедно в битката срещу пиратите
Русия и НАТО работят съвместно и за гарантирането на сигурността на гражданското корабоплаване - например в Аденския залив между Йемен и Сомалия. През февруари 2013 г. матроси от екипажа на руския кораб "Североморск" разработват заедно с техни колеги от италианския хеликоптероносач "Сан Марко" тактики срещу пиратите.
Снимка: NATO
Самолети на НАТО трябваше да кацат в Русия
Комерсиалното използване на летището "Восточний" в Уляновск на река Волга с неговата екстремно дълга писта за кацане и излитане трябваше да се превърне в един от големите съвместни проекти. Военновъздушните сили на НАТО планират да използват това летище като междинен пункт за доставки на военно оборудване за Афганистан. Заради масови протести в Русия обаче проектът така и не бе реализиран.
Снимка: DW
Крим променя всичко
През октомври 2013 г. в Брюксел се срещат за разговори военните министри от Съвета НАТО-Русия. Междувременно отношенията между Москва и Запада са поохладнели, но руският военен министър Сергей Шойгу и американският му колега Чък Хейгъл (на снимката) все още си разменят усмивки. Четири месеца по-късно Русия анексира Крим и всичко се променя.
Снимка: NATO
НАТО застана твърдо на страната на Украйна
След като през март 2014-а Русия анексира Крим, а в Източна Украйна започна война, НАТО замрази отношенията си с Москва. На срещата си на върха през септември 2014 г. в Нюпорт, Великобритания, НАТО кани украинския президент Петро Порошенко (вторият вляво). Участниците осъждат действията на Путин, а Алиансът дава на Украйна "твърдо обещание за развиване на специални партньорски отношения".
Снимка: Reuters/L. Downing
Последен опит за предотвратяване на войната
В края на 2021 година Русия струпва мащабна военна сила по границата с Украйна. Москва настоява НАТО да изтегли своите части от Източна Европа и да не приема нови членове. На 12 януари 2022 г. Съветът НАТО-Русия се среща отново след дългогодишна пауза, но без резултат: на 24 февруари Русия нападна Украйна и погреба 25-годишното сътрудничество с НАТО.