През октомври 2012-а година американката Лорън Уосър изпада в дълбока депресия. Тя е търсен модел на върха на кариерата си - и изведнъж се разболява тежко. Последствията от заболяването променят живота ѝ до такава степен, че тя неведнъж изпитва желанието просто да го прекрати.

Десет години по-късно жената пише есе за списание "Vogue", в което разказва за преживяното. "Когато се събудих с непоносими болки от изкуствената кома, направо не можах да се позная. Цялата ми идентичност беше отнета - красотата и тялото ми, които - както си мислех тогава, ме бяха направили това, което съм." 

Лекарите съобщават на Лорън Уосър, която тогава е на 24 години, че има гангрена на единия крак и той трябва да бъде ампутиран. Но как се стига дотам?

На трети октомври 2012-а година тя е намерена в безсъзнание в дома ѝ, след което е откарана в болница. Там ѝ поставят диагнозата "синдром на токсичен шок" - състояние, предизвикано от прекалено високата концентрация на бактерии в организма. Това може да се случи включително при използването на тампони. Последиците за Лорън били ужасни - два сърдечни пристъпа и бъбречна недостатъчност. Шансовете за оцеляването ѝ били оценени едва на един процент.

Между депресията и самолюбието

Първоначално новата реалност ѝ се сторила невъзможна. Уосър била прекарала живота си в света на модата, нейните родители също били модели. Тя се появила за пръв път на снимка в италианското издание на "Vogue" като двумесечно бебе с майка си. В Калифорния се превърнала в супермодел от ранга на Наоми Кембъл и Синди Крауфорд.

В есето си тя споделя колко тъгувала за крака си и се питала защо и как се е случило всичко това. "Мислех, че никога повече няма да бъда обичана. Мислех си, че вече няма да бъда желана. И бях сигурна, че светът на модата няма да ме приеме повече."

Тя изпаднала в дълбока депресия и дори мислела за самоубийство. Но любовта към по-малкия ѝ брат, който тогава бил на 13 години, и вярата ѝ в себе си предотвратили най-лошото. Лорън Уосър започнала да се бори. "Трябваше да се принудя да навляза дълбоко в себе си, за да открия, че красотата не е само във външността, а и в начина, по който въздействаме на другите и света." Това осъзнаване ѝ помогнало да приеме съдбата си.

Посоката е само напред!

Когато няколко години по-късно изгубила и другия си крак, Лорън вече се чувствала много по-силна - искала да гледа напред и да превърне нещастието си в своя запазена марка. Уосър решила, че протезите, които трябва да носи, ще бъдат специални - стандартните медицински модели не били вариант за нея. "Винаги съм обичала златото, затова реших да направя от краката си бижута, съзнателно да създам нещо, което хората да виждат и да му се възхищават. Резултатът, според мен, е доста близък до изкуството", пише Уосър във "Vogue". Планът ѝ бил толкова успешен, че тя пак изгряла на модния подиум и получила прякора "момичето със златните крака". Тя дефилира отново за големи модни марки като Louis Vuitton или Dolce&Gabbana, редовно се появява във "Vogue" и "Elle".

В есето си Уосър се връща към финала на ревюто на пролетната колекция на Louis Vuitton. "Като рицар в блестящи доспехи - така се чувствах при закриването на ревюто в Сан Диего през май миналата година. Излязох в дълго до земята сребристо палто, краката ми под сребристите къси панталони блестяха в златисто като вечерна светлина." Последвали други нейни запомнящи се изяви, а тя се впуснала да използва статута си в света на модата, за да даде ново определение на красотата и да настоява за приемане на разнообразието.

В мир със себе си

"През последното десетилетие наблюдавах как браншът стана по-либерален, но не си правете погрешни заключения - трябваше упорито да се боря за мястото си", обобщава тя.

Тук ви предлагаме да видите едно видео на ДВ за различните манекенки: 

Чрез известността си Уосър се стреми и да повиши здравната просвета на жените, споменава и често премълчаваните рискове от т. нар. женски хигиенни продукти. "Трябва да има повече информация за това какво може да се случи, когато се използват тампони. И отговорността за това трябва ясно да се носи от компаниите", настоява Уосър. Тя дава пример с предупрежденията върху  цигарените кутии и казва, че същите изисквания трябва да бъдат прилагани и към хигиенните продукти.

Десет години след удара на съдбата Лорън Уосър е в мир със себе си. "Аз съм като всички други. Мога да се облека всякак. Мога да правя всичко. Единствената разлика? Моите крака са от злато. Като лесбийка смятам, че всеки заслужава да има някого, който му подхожда и който го кара да се чувства специален и обичан. Всички ние сме човешки същества и трябва да бъдем приемани от всекиго такива, каквито сме." 

Вижте и тази галерия на ДВ: