1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаХърватия

"Лоша работа": какво мислят хърватите за еврото

Барбара Везел | Наталия Позднякова | Флориан Хаас
2 януари 2023

От 1 януари 2023 Хърватия не само стана част от Шенгенското пространство, но и въведе еврото. Какво мислят хърватите за новата валута? Страх ли ги е от поскъпване - или виждат предимствата?

Хърватско евро
Снимка: Armin Durgut/AP/dpa/picture alliance

За Хърватия започна паметна година. Националният отбор по футбол току-що се класира на трето място в света, а от 1 януари 2023 страната вече членува в Шенгенското пространство и в еврозоната. Хърватите имат достатъчно причини за добро настроение и високо самочувствие.

От 1 януари 2023 година Хърватия вече е част и от Шенгенското пространствоСнимка: Luka Stanzl/PIXSELL/IMAGO

В празнично украсения Загреб витрините на магазините вече привличат внимание с ценови табелки в двете валути: куна и евро. Така преходът ще протече най-гладко, а и ще се избегнат спекулациите на недобросъвестни търговци. Службата за защита на потребителите дори ще води черен списък на онези търговци, които закръглят цените прекалено безочливо в своя полза.

Между страха и надеждата

А какво казват потребителите за прехода от куната към еврото? Недалеч от лъскавите бутици в центъра на Загреб хляба си изкарват и по-скромни търговци. В януарския студ стоката си предлагат продавачи на плодове и на цветя. Един от тях се тюхка, че еврото било лоша работа, защото всичко щяло да поскъпне - точно както станало в Германия и Австрия навремето. Пекарката Ивана Хорват пък се опасява, че всички цени ще бъдат закръглени нагоре. "Много хора изплащат ипотеки. И там процентите ще се вдигнат", скептично прогнозира тя. Нейна колежка, която продава плодове и зеленчуци, също се тревожи: "Досега всичко беше наред - и влизането в НАТО, и влизането в ЕС. Не бива обаче да ни взимат валутата", казва жената. А една купувачка споделя, че ще ѝ е мъчно за куната. Но добавя, че еврото носи редица предимства. Пък и след като решението така или иначе вече е взето, остава само да се надяваме на нещо добро, казва още жената.

Надеждата на купувачката очевидно се споделя от мнозинството нейни сънародници: 55% от хърватите подкрепят еврото, макар че повечето хора очакват същевременно и покачване на цените. В Хърватия, една държава с население под 4 милиона, в момента средната заплата възлиза на по-малко от 1000 евро, а пенсиите са около 200-300 евро - далеч от равнището в страни като Германия. В същото време обаче хранителните стоки, облеклото и пътешествията струват почти колкото в Германия.

Хърватия въвежда еврото в една необичайно напрегната международна обстановка, каквато не е имало за никоя от останалите държави в еврозоната. В Украйна бушува война, в Европа се е надигнала инфлация, снабдителните вериги скърцат или направо се късат. През ноември поскъпването в страната надхвърли 13%, а в сравнение с Германия например държавата не помага особено на закъсалите хора.

В туристическия бранш обаче цари оптимизъм. Шефът на туристическия съюз Кристиян Станичич приема журналистите в офис, чиито стени са украсени с най-привлекателните хърватски пейзажи: тюркоазено море, закътани плажове, идилия. Цялата тази прелест е толкова наблизо, казва Станичич, само на няколко часа път с автомобил - подходящо е дори за кратка почивка. А страната тепърва ще развива бранша: културен и еко-туризъм, по-добра гастрономия, възможности за кратък отдих, разширяване на сезона и отвъд обичайните летни месеци. През 2022 в страната са били регистрирани цели 24,5 милиона туристически нощувки - сериозен ръст дори в сравнение с годината преди пандемията.

В навечерието на старта на еврото правителството и националната банка проведоха мащабни разяснителни кампании - с реклами по медиите, с брошури за хората. Но от това дори нямаше нужда, защото хърватите добре познават еврото: то вече от години е резервна и неофициална втора валута в страната.

Въпреки това икономистката Марушка Вицек е на мнение, че страната не е готова за общата валута. Но защо? Заради структурните проблеми, отговаря експертката. Да, в Хърватия има сигурност, спокойствие и чистота, има и няколко фирми, които са конкурентоспособни на международния пазар - например в областта на логистиката. Но заплатите все още са твърде ниски, а само с туризъм икономика не се прави. Скептично настроен е и проф. Любо Юркич от Университета в Загреб. Той смята, че Хърватия се отказва от единствения инструмент за собствена фискална политика, а от еврото полза имат най-вече по-големите държави.

Ползите за Хърватия

Но не е само това. Целият балкански регион боледува от обезлюдяване, напускат млади и образовани хора, страните наоколо са политически нестабилни, рискът от задлъжняване е висок. Въпреки всичко това обаче Хърватия на първо време ще спечели от въвеждането на еврото и влизането в Шенген - "шенгенската виза" например сигурно ще направи страната по-привлекателна за чуждестранни студенти и за работна сила от трети страни.

Загребският концерн "Кончар" например с четири очи търси специалисти. Тази традиционна хърватска фирма с 3700 работници и служители произвежда влакове, генератори, слънчеви колектори и електроцентрали с традиционна или вятърна енергия. Фирми като "Кончар" разбираемо се радват на еврото и на Шенген, защото това им отваря нови пазари, намалява разноските и разширява международното сътрудничество. Но когато стане дума за увеличаване на заплатите, ръководството си остава сдържано. Божидар Полдругач от Управителния съвет на фирмата твърди, че и в момента концернът плаща на хората доста добре спрямо равнището на заплатите в страната. А и много неща зависят от геополитическата обстановка, добавя той.

*****

Вижте и това видео от архива ни:

Хърватите и еврото: страхът, че всичко може да поскъпне

02:13

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ