Maaстрихтските критерии – излишен корсет за икономиката?
25 февруари 2009![](https://static.dw.com/image/706599_800.webp)
Според някогашния германски финансов министър Теодор Вайгел Маастрихтските критерии са „табу“. Всеки опит, те да бъдат свободно интерпретирани или нарушавани, застрашава стабилността на еврото. Но статистическият материал, натрупан през 10-те години от създаването на еврозоната, опроверга това твърдение.
Какво се случва, ако критериите не се спазват?
Да вземем като пример един от фискалните критерии – 3-процентовата бариера на годишния дефицит в държавния бюджет. През 2001-ва в еврозоната влезе Гърция, чийто реален дефицит възлизаше на 4% от брутния вътрешен продукт, като официалната статистика сочеше дефицит от едва 2%. Тази фалшификация не се отрази на стабилността на еврото. Обяснението тогава бе, че относителният дял на гръцката икономика в еврозоната е сравнително малък. По тази логика, опасни за еврото са нарушенията, направени от големи страни като например Германия или Франция.
Но през 2002-ра Германия също прехвърли 3-процентовата бариера и остана над тази допустима граница в продължение на цели 4 години – до 2005-та включително. И Франция наруши този Маастрихтски критерий, макар и „само“ в продължение на три години. Според теорията, „прегрешенията“, извършени от двете страни, трябваше да дестабилизират „вътрешната стойност“ на еврото. На практика това не се получи. Инфлацията в еврозоната през 2005-та бе на същото ниско ниво, както и през 2002-ра – 2,2 процента.
Потвърди се тезата на германския икономист Николаус Лойфер от университета в Констанц. Още през 1997-ма, преди въвеждането на еврото, той твърдеше, че между спазването на фискалните критерии и стабилността на новата парична единица няма пряка връзка. Освен това 3-процентoвата бариера може да се спазва само при условие, че номиналният растеж е 5%, така както бе в Германия през 80-те години на миналия век.
Времената се менят
По всяка вероятност бащите на Маастрихтските критерии не са взели предвид, че времената се менят и идват кризисни години с нисък или дори отрицателен растеж. Taка, малко или много, Маастрихтските критерии са формулирани произволно.
Според теорията на Кейнс конюнктурните програми могат да се финансират с цената на ново задлъжняване на държавата. Този временен превес на разходите над приходите е оправдан с оглед на крайната цел – излизането от кризата. В този смисъл няма нищо страшно, ако примерно германският дефицит в държавния бюджет през 2010-та достигне 4%. А спазването на Маастрихтските критерии в случая би означавало да се сложи излишен корсет на реалната икономика.