С тибетски знамена и изписани лица тибетци в Дарамсала, Северна Индия, отбелязват 65-ата годишнина от въстанието срещу Китай. Бунтът от март 1959 г. е кърваво потушен от китайските окупатори, а духовният водач на тибетския народ Далай Лама е принуден да избяга.

Избягалите монаси се установили в Индия, а през 2011 г. е избрано и тибетско правителство в изгнание със седалище в северноиндийския град Дарамсала - на 230 км по права линия до границата с Тибет. То се стреми да намери решение на тибетско-китайския конфликт чрез диалог и политика на "средния път" - за по-голяма автономия на Тибет, казва ръководителят на правителството в изгнание Пенпа Церинг.

Честванията са не само "възможност, светът да чуе гласа на тибетците, но също и време за размисъл за всички тибетци", казва членът на правителството зад граница Лхагяри Намгял Долкар. Стотици тибетци в изгнание се включиха в мирния протест послучай годишнината от Тибетското въстание.

Монахиня в традиционно облекло е изписала на лицето си "Свободен Тибет". На протеста тази година прозвучаха и тревожни предупреждения за това, че след дълги години в изгнание съпротивата на тибетците може да се окаже застрашена.

Емоциите по лицата на тези млади монаси казват повече от думите: ще продължим да протестираме. Един от страховете на тибетците, живеещи в изгнание, е, че Китай ще увеличава натиска - например като назначи верен на Пекин наследник на Далай Лама и така ще засили контрола си над хималайския регион.

Млади монахини чакат да започне протестното шествие в Дарамсала. Страната, от която някога са избягали тибетците, се е променила през годините. Така например Пекин я смята за "мирно освободен" район в Хималаите с повече възможности за образование и с по-добра инфраструктура.

След десетилетия в изгнание много тибетци никога не са виждали родината си. Китайските войски окупират отдалечения регион в Хималаите още през 1950 година. Пекин смята Тибет за неразделна част от Китайската народна република, което е спорно от гледна точка на международното право.