Не подозирахме, че ще дойде ден, когато майка ни ще заспива със сълзи на очи, баща ни ще се крие от нас в някой ъгъл, за да плаче, а аз няма да имам сили да отворя жабката на колата, защото там ще видя твоята забрадка… Мечтая само да те прегърна още веднъж…”, пише Ашкан Амини, брат на Джина Махса Амини, в профила си в Инстаграм на 11 октомври.

Кюрдска идентичност

“Махса - никой никога не я е наричал така”, разказва братовчед ѝ Диако Айли, когото срещаме в дома му в норвежкия град Берген. Нито семейството ѝ, нито приятелите ѝ, нито тя самата. Само с персийско име е можела да има лични документи - кюрдските не се приемали.

Младото момиче е родено в Сагез, кюрдски град в Западен Иран. В семейството говорели само на кюрдски. Затова и всички я наричат с истинското ѝ име Джина. Джина, която много обичала да пее и танцува, както и да пътува.

На 13 септември иранската нравствена полиция я арестува и отвежда в полицейското управление, където малко по-късно тя губи съзнание. След два дни и половина, прекарани в кома, Джина умира.

Предпазливост и страх

Алия Айли, лелята на Джина Амини, е пътувала до Сагез през лятото на тази година. Разказва, че Джина я предупреждавала многократно, че трябва да се покрие изцяло, че забрадката ѝ трябва да е по мярка. “Много са стриктни”, казала Джина на леля си. Усещал се страхът от властите и нравствената полиция.

Айли напуска Иран в началото на 1990-те години, когато е едва на 18 години. Децата ѝ се раждат в Норвегия. Ако сестра ѝ, майката на Джина, беше заминала с тях тогава, можеше ли Джина днес да е жива?

Понякога Диако Айли и майка му се чувстват виновни. Заради свободата, която те приемат за изконно право. “Малката ми сестра е на възрастта на Джина”, казва Диако. Двете са родени през две седмици една от друга - едната в западна, демократична държава, а другата - в ислямистка диктатура. “Сестра ми може да говори каквото пожелае, да се облича както пожелае и да бъде, която поиска”.

За Джина Амини правилата са други. Вратът и косата ѝ задължително трябва да са покрити със забрадка, цялото ѝ тяло с плътни дрехи. Никаква част от тялото не бива да остава открита - от китките до глезените.

Здраво, тихо момиче

Джина е родена на 21 септември 1999 и оттогава почти не е минавал ден без да се види или чуе с дядо си Рахман Айли, с когото ДВ се свърза по телефона в Сагез. Когато е малка той я нарича “шне”, което означава нежен полъх. Тя била тихо и спокойно момиче.

Когато била в началното училище, лекарите ѝ открили доброкачествен мозъчен тумор, който успешно бил премахнат. Оттогава никога не е имала здравословни проблеми, разказва дядо ѝ пред ДВ. Набляга на това, защото иранските патолози твърдят, че смъртта ѝ не е причинена от полицейско насилие, а е била последица от въпросната мозъчна операция преди години. Всичките ѝ роднини твърдят, че тя винаги е била здрава.

Денят на смъртта

Последното пътуване на Джина е трябвало да е определящо за бъдещето ѝ. Семейството заминава за град Урмия в северозападен Иран, за да запише момичето в университет, където трябвало тя да учи биология.

Джина е арестувана там, докато се разхожда заедно с брат си и двама свои братовчеди, разказва чичо ѝ. Въпреки че и четиримата са спрени от нравствената полиция, само Джина е отведена в районното управление.

Един от братовчедите на Амини, които са били с нея при ареста, разказва, че младото момиче се възпротивило на задържането, но нравствената полиция насилствено я качила на полицейския автомобил и я отвела. Братовчедите следвали полицейската кола до управлението. Около два часа след ареста на Джина, млади жени излезли от сградата на полицията, и започнали да крещят “Вие я убихте!”.

После дошла линейка, която откарала Джина в болница. “Убеден съм, че са ѝ причинили нещо”, казва дядото на момичето. А бащата на Джина казва в интервю за ДВ, че се надява виновниците за смъртта на дъщеря му да получат заслуженото. “Днес е Махса, а утре ще е някой друг”, казва чичо ѝ.

Една погребана мечта

Лелята на Джина в Норвегия разказва, че момичето ѝ е споделяло неколкократно, че иска да напусне Иран, след като завърши обучението си. Това е мечтата на много млади иранци. Джина обаче отнася тази мечта в гроба. А на надгробната ѝ плоча е изписано: “Скъпа Джина, ти не си мъртва. Твоето име ще бъде символ.”

Вижте и нашата снимкова галерия: