Седем месеца след началото на войната в Украйна ЕС се опитва да създаде нова платформа за по-тясно сътрудничество със свои близки и далечни съседи. В историческата сграда на Пражкия замък са поканени 17 държавни и правителствени ръководители от Армения и Турция до балканските държави и страните кандидатки за членство в ЕС. Срещата е опит да се установи до каква степен може да бъде създаден кръг от приятелски държави, които се ангажират с общата сигурност в контекста на руската агресия срещу Украйна и по отношение на санкциите и енергийните въпроси.

Нещо повече от обща снимка?

Скептиците се опасяват, че най-важният резултат от тази среща на върха може да се окаже общата снимка на 44-мата лидери, които се усмихват малко или повече напрегнато. Новият формат е идея на френския президент Еманюел Макрон, която първоначално някои източноевропейци отхвърлиха. Тяхното предположение бе, че целта е създаването на токшоу от втора категория най-вече за страните кандидатки. Ако ЕС "иска да поеме геополитическата си отговорност в съседните страни, трябва да инвестира повече в процеса на разширяване, вместо да измисля нови формати за срещи на върха", коментира Пьотр Бурас от Европейския съвет за външни отношения във Варшава.

Макрон представи предложението си през май в Европейския парламент в Страсбург. "Необходим е нов отговор на уникалните предизвикателства на войната в Украйна", поясни тогава французинът, визирайки Европейската политическа общност. Тази организация ще предостави на демократичните държави ново пространство "за политическо сътрудничество и сътрудничество в областта на сигурността, в енергийния сектор, транспорта, инвестициите и свободата на движение на гражданите", каза още Макрон. Берлин първоначално не бе толкова ентусиазиран - Германия се опасяваше от нови структури, които ще трябва да се финансират, но правителството в крайна сметка подкрепи идеята.

Разрушените от години отношения с Русия и продължаващата военна заплаха засилват необходимостта от преформатиране на отношенията на ЕС със съседите му. От една страна ЕС не може да ускори присъединяването на Украйна, Молдова и балканските страни без сам да се обезсили, казва Жан Писани-Фери от Интитута "Жак Делор". Но от друга Брюксел не бива да ги оставя да чакат още десетилетие или повече в преддверието.

Европейската политическа общност, както всяка друга международна организация, получи правото на представителна абревиатура още при своето раждане, макар да не е сигурно колко жизнеспособно ще се окаже това политическото дете. Експертите Писани-Фери и Даниела Шварцер виждат потенциалните ползи най-вече в партньорството в областта на отбраната и сигурността извън рамките на ЕС. По-големите им надежди са общността да се превърне в "мост към един по-голям ЕС и рамка за по-трайна континентална интеграция".

Приятели, врагове и други

На голямата среща са поканени и приятели като Норвегия, Исландия и Швейцария, които не членуват в ЕС, но са обвързани с него чрез договори и сътрудничество. След известно колебание, Великобритания също прие. През юни тогавашната министърка на външните работи Лиз Тръс заяви, че не се интересува от срещата на върха. Но междувременно тенденциите се обърнаха и Лондон изглежда е поел предпазлив курс към сближаване с ЕС.

Поканата към турския президент Реджеп Тайип Ердоган също не бе посрещната еднозначно. Принципно участието в срещата на върха е обвързано с признаването на демократичните ценности, които Ердоган потъпква от години, а преговорите за присъединяване на Турция към ЕС са спрени отдавна. Турският президент подкопава и общия фронт срещу Русия и се опитва да действа като посредник с неясна лоялност. В крайна сметка прагматизмът надделя и той също беше поканен.

Настаняването на гостите по време на дебатите и на работната вечеря не ще да е лесно. Враждуващи държави като Армения и Азербайджан няма как да бъдат разположени една до друга. Израел и Турция едва наскоро възстановиха дипломатическите си отношения. А отношенията на Анкара с Гърция и Кипър отново достигнаха опасно ниска точка заради постоянните турски провокации в Средиземно море.

Дали срещата ще бъде успешна, зависи и от това дали лидерите ще поставят като приоритет националните си цели или ще покажат искрен интерес към по-тясно сътрудничество в рамките на европейското семейство. За участници като Украйна, Грузия или Молдова, страдащи от агресията или заплахите на Русия, този въпрос изобщо не стои. За тях не може да има прекалено много възстановяване, финансиране, инвестиции, военна подкрепа или сътрудничество.