Писателката Ели Унру разказва за своите роднини, изселени някога от Кавказ в Казахстан и върнали се в края на 1980-те години обратно в Германия. Тя пояснява, че менонитите са етнически германци, членове на консервативна протестантска християнска общност. Част от тях напускат родината си Германия още през 18 век, когато те пристигат по покана на Екатерина Велика в Русия и създават там цели колонии.

По-късно - по времето на Съветския съюз етническите германци са били изпращани в лагери като ГУЛАГ, а ситуацията им се подобрява едва през 1960-те години, но и тогава настроението на руснаците към тях не се променя сериозно, макар да са били официално реабилитирани от колективното обвинение в държавна измяна, пише Унру в книгата си, озаглавена "Като риби в мътна вода".

Негативен образ на враг

Негативните представи за германците в СССР са били вкоренени така дълбоко, че не е било възможно да се премахнат с декрет, посочва авторката. "Доколко знам, не е имало разяснителни кампании, предназначени да реабилитират германското население."

Споменатият декрет е бил приет през 1955 година и за първи път е дал възможност на германците сами да избират къде да живеят - дотогава са ги изпращали в изгнание в Сибир. При това т.нар. "избор" е бил доста условен - те са можели да заминат, но не да се върнат там, където са живели първоначално.

"Леля ми разказва, че и до днес пази квитанцията, която получила при депортацията. Обещали ѝ, че когато войната свърши, ще ѝ върнат имуществото. Но на хората им е било забранено да се върнат и грижливо пазената квитанция се превърнала в ненужна хартийка", разказва пред ДВ Ели Унру.

Религията срещу култа към личността

Дали германските менонити са се различавали от другите етнически германци в Съветския съюз? "Зависело е от това колко сериозно са се отнасяли към своята религия - тъй като идеологията на СССР и култът към вожда са били в рязко противоречие с вярата на менонитите. На тях им е било много трудно да се нагодят към местния живот именно заради религията", казва Унру, според която на останалите етнически германци в СССР им е било по-лесно - те не са имали тази бариера.

Писателката обяснява пред ДВ, че религиозната повеля "Нямай други богове освен мен" не е позволявала на менонитите да възприемат култа към личността на Сталин като нещо нормално. Затова на тях им е било и толкова трудно да се интегрират.Ели Унру споделя, че познава и хора, които са успели да се асимилират и напълно са изгубили германските си корени. На тези преселници пък след това им е било по-трудно да свикнат с живота в Германия.

Какво отличава менонитите

Пред ДВ писателката говори и за днешните менонити - протестанти, които се открояват с традицията кръщенето да се извършва не в най-ранна възраст - например на 16 години, за да може човек сам да реши дали иска да приеме дадена вяра. Менонитите са твърдо против кръщаването на малки деца, а освен това не приемат военната служба - те са против всяка форма на използване на оръжие.

Унру посочва, че този отказ от оръжие е довел до много преселнически вълни сред менонитите - например към Канада, Парагвай или Боливия. Т.е. когато някъде възникнат проблеми, менонитите не се защитават, а просто заминават за други страни. В средите на менонитите неведнъж са пламвали дискусии дали отказът от самоотбрана не е глупав - спорове по въпроса се водят и до днес.

За разлика от протестантите или от католиците, вярващите менонити нямат висшестояща институция - всяка община отговаря сама за себе си, като в самата община йерархия почти няма. Нейният ръководител се избира по демократичен път и това е още една особеност на менонитите, обяснява писателката.

Защо повечето решават да се преселят обратно в Германия

Тя се спира и на силното желание на много от германските менонити, установилите се някога в СССР, да се върнат в Германия и обяснява това със съвкупност от фактори - да обърнат гръб на тамошното трудно ежедневие, да избегнат издевателствата от страна на властите и също - със стремежа да се съхрани германската и менонитската идентичност. Според нея репресиите в миналото неизбежно са изиграли роля за желанието на тези хора да напуснат Русия, както и това, че миналото не е било осмислено: "Не се е говорело за това, което се е случило, не е била извършена реституция, собствеността не им е била върната, толкова много хора са загинали. За всичко това не се говори."

Унру изтъква, че дружеството "Мемориал" е предприело опити в това отношение, но Путин отдавна се опитва да пренапише историята. "Шанс за помирение така и не е имало", категорична е авторката.