ДВ: Как би разказал днешна България на западен чужденец? 

Иво Димчев: Бих описал България като особено и красиво място, където безобразието е често срещано и е в почти всички сфери. Което има своята негативна, но и своята очарователна страна.

ДВ: Има ли опасност за либералната демокрация у нас?

Либералността е тясно свързана с психичното здраве. Колкото по-малко "врагове" и "противници" разпознаваш около себе си, толкова по-добре живееш. Психичното здраве е винаги в опасност.

ДВ: Добре, а има ли опасност за либерализма изобщо - заради Тръмп, световното одесняване и въобще тръмпизма?

Тръмп е най-малкият проблем на либералността. Той е по-скоро симптоп на една хронична инфекция в цивилизационния геном, която винаги ще проявява себе си тук-там и от време на време. И ще причинява съществени щети.

ДВ: Какви са реалните проблеми на ЛГБТИобщността у нас? С цялата условност на евентуалното обобщение.

Ненужният срам и страх на повечето гей хора да артикулират своята сексуалност в публичното пространство е реален проблем, защото така автоматично превръщат хомосексуализма в тема "табу".

ДВ: Какво те движи? 

Любопитството ми, трудността ми да се концентрирам дълго върху едно нещо, градивният нихилизъм в мен, непрекъснатата нужда от сублимация и синтез на всичко, което наблюдавам и преживявам.

ДВ: Как въобще стигна до този своеобразен културен синкретизъм на сценичната персона "Иво Димчев"? 

Както казваше Коко Азарян: "Иво, животът е сложно нещо". 

За мен сложно - освен трудно за разбиране - значи и многообразно. Ако животът е Вселената, а тя е сложна и многообразна, и ако човек е умалено нейно копие, то тогава и човекът би трябвало да е също толкова сложен и многообразен. Синкретичността е заложена в нас по природа и не трябва да се срамуваме и страхуваме от нея. 

ДВ: Има ли впрочем разлика между артиста и самата личност Иво Димчев?

На ниво съдържание няма разлика. На ниво форма има. В живота съм по-мек и хаотичен. В работата съм по-интензивен и подреден. 

ДВ: Как помиряваш изкуството си с предмодерната наша среда, в която е разположено? Изключвам за момент международния ти размах.

Моето изкуство е "поетично-музикален" разговор с публиката, който отразява обикновено средата, в която живея, а моята среда е доста широкообхватна - и географски, и морално. Много българи обаче се разпознават в този разговор и в много от темите му. Но всеки си има приоритети, разбира се. Менюто ми е доста разнообразно... Който е дошъл на мой концерт или спектакъл, "гладен" не си е тръгнал.  

ДВ: Какво те дразни - в живота, но и в попкултурата?

Общите приказки, липсата на конкретика, липсата на риск, защото "така е по-безопасно и безболезнено". Тези неща не са ми симпатични нито в живота, нито в поп, нито в субкултурата.

ДВ: Каква е цената на това да си "черна овца"? Ако изобщо си?

Цената навсякъде е различна. Има неща, за които в някои страни ми дават награди, а в други искат да ме убият. И в двата случая е добавена стойност. 

ДВ: Има ли кой да те обича?

На сцената - 100%. В семейството ми - 100%. В огледалото - 80%. В леглото - 30 %.