"Сутрин, обед, вечер - навсякъде, където искам, мога да рисувам", казва пред ДВ Николай Тонков. Графичният дизайнер, който от близо 30 години реализира успешни проекти в Германия и България, наскоро откри изложбата си "Цветни полета" във Виена.

Между класическото и дигиталното изкуство

Творбите му пресъздават различни персонажи - от изпълнителка на латиноамерикански танци и мъж с шапка и лула, до зебра и маймуна. "Изчистените форми, ярките цветове и взетите мотиви от ежедневието придават силен ефект, може би и заради тяхната простота", казва Тонков. Нищо просто и конвенционално няма обаче в начина, по който той създава творбите си - всички те са изградени на iPad. "Когато работя с iPad, аз преосмислям класическите техники на рисуване по дигитален начин. Мисля, че така успявам да размия разделителната линия между дигиталното и класическото изкуство в творбите си - както формално, така и по отношение на съдържанието", обяснява творецът.

Но какво е преимуществото на рисуването на дигитален носител?

"В дигиталния свят няма граници. Човек може да направи всичко", отговоря авторът. "Но в крайна сметка всичко се свежда до това какво искаш да изразиш чрез този инструмент. Аз нарочно използвам апликации, в които инструментите са сведени до минимум."

Технологиите - шанс, но и заплаха за изкуството?

Според мнозина обаче технологиите са не само допълнителен способ, но представляват и сериозен риск за артистите. Изкуственият интелект (ИИ) вече може да създава изкуство - в социалните мрежи усилено се разпространяват както нови "песни" на отдавна починали изпълнителни, в които изкуствен интелект успява да възпроизведе гласовете им, така и нови картини, нарисувани по ключови думи и команди, зададени от потребители на ИИ софтуери. 

"ИИ се използва предимно от хора с интелект и креативен заряд. Има доста интересни попадения", потвърждава Тонков. "На мнение съм, че за в бъдеще човекът ще използва машината като свой инструмент, но развитието и създадените от него продукти винаги ще бъдат под контрола му", смята той. Както пише авторът и експерт по технологии Бернард Мар във "Форбс", човешката креативност се ражда от нещата, които "преди това сме виждали, чували и чели", но те са "филтрирани през призмата на нашите собствени възприятия, чувства, убеждения и опит." 

Въпреки че "алгоритмите на изкуствения интелект също създават връзки, те го правят по изцяло механизиран начин, базиран на вероятности", аргументира се Мар. Николай Тонков обобщава дебата така: "Човешката идентичност със сигурност за винаги ще остане аналогова."

Между София и Берлин

Идентичността на Николай Тонков е неразривно свързана с България, макар да я е напуснал преди повече от 30 години. "София е родна, но малка", признава той. "В търсенето на нови хоризонти и предизвикателства, в бурните години на прехода - през 1991-а - заминах да продължа образованието си в Берлин, където записах специалност графичен дизайн." Няколко години по-късно създава своето студио formschlag в Берлин и София и през годините реализира множество успешни проекти за различни брандове, медии, инициативи, събития. "Изразните средства, които използвам в графичния дизайн, отново се базират на чувство ми за цвят и форма", обяснява Тонков.

И докато Берлин е изключително прогресивен, алтернативен, дори разкрепостен, София е далеч по-консервативна. Питаме го за големите разлики между двете места. "След толкова години стигнах до извода, че е безсмислено да се правят паралели. Има неща, които най-вече в чисто исторически план са даденост и те не могат да бъдат променени", признава той. "Не на последно място е и манталитетът на двете нации. Аз лично започнах да приемам нещата такива, каквито са. Може би така е по-добре за да не се дразня от разликите."

И все пак - как се промени България за тези 30 години? "Глобално погледнато пътят на страната е правилен", отговаря Николай Тонков. "Само едно нещо не разбрах: защо през 1990 година жълтите павета бяха по-добре подредени и всяка сграда имаше едни и същи прозорци? Защо унищожаваме наследството си?"

Изложбата "Цветни полета" може да бъде видяна в Българския културен институт във Виена "Дом Витгенщайн" до 25 май.