Алберт Айнщайн е една от големите звезди в науката - постига първия си пробив още на 26 години, когато едновременно публикува няколко революционни труда. Един от тях - теорията на относителността, му носи световна слава. Само дванадесет години по-късно Айнщайн получава Нобеловата награда за физика. Но откъде е черпил силите и вдъхновението да постигне всичко това?

"Прави наука, любов и кафе" - би могло да се сметне, че Айнщайн (1879-1955) е живял под това мото, твърди историкът Юрген Рен. "В неделя ще те целуна по устата" е озаглавена сбирката от любовни писма между Айнщайн и първата му съпруга Милева Марич от периода 1897-1903, в чието издаване е участвал Рен. Той разказва пред ДВ, че писмата са открити едва през 1987 година. "Задачата ми бе да ги прочета, да ги коментирам и да ги подредя хронологично." Рен и до днес е впечатлен от прочетеното: "Това беше сензационен материал, тъй като не е свързан само с любовните отношения, а съдържа и научен материал от най-креативната фаза на Айнщайн, за която той интензивно разказва на приятелката си, станала по-късно негова жена".

Наука и любов

Писмата дават представа не само за чувствата на младия Айнщайн, но и за възникването на неговите научни теории. Айнщайн и младата сръбкиня Милева Марич (1875-1948) се запознават в Политехниката в Цюрих, той е на 17, тя на 20. Той завършва училище в Швейцария, след като бил изключен от гимназията в Мюнхен. Тя е от Войводина, която тогава е част от Австро-Унгария, завършила е гимназия в Загреб и дошла да следва в Цюрих физика - единствената жена в своя випуск и първата сръбкиня въобще.

Айнщайн вероятно е харесал уникалността на своята колежка. По онова време той страстно чете Шопенхауер и е привърженик на антибуржоазните позиции. Между Милева и Алберт се заражда особен вид любов. "С нея Айнщайн успява да съчетае любовния си живот с научния, те могат да говорят буквално за всичко", казва Рен. Милева очевидно е била на едно ниво с Алберт по математическите въпроси - иначе защо и до днес се спекулира с ролята на Милева в разработването на теорията на относителността?

"Мила моя кукличке!", пише през 1901 година Айнщайн на своята Милева, "много те обичам, любимо мое момиче... Колко хубаво бе последния път, когато можах да те прегърна и да те целуна, мила моя душичке!". Шестте години, през които двамата си кореспондират, са решаващи за Алберт и Милева: през 1901 година тя забременява и ражда извънбрачно дете. Женят се през 1903. Три деца са родени в този брак, който формално продължава само до 1918 година. "Ще се откажеш от всички лични контакти с мен", настоява Айнщайн в писмо от 1914. "Не можеш да очакваш от мен нежности, нито пък можеш да ми отправяш упреци". При развода Айнщайн предоставя на бившата си жена премията от Нобеловата награда - тъй като тогава не притежава още нищо.

Кавгата за четката за коса на Елза

След пребиваването в Цюрих и Прага Айнщайн се заселва в Берлин през 1914 година, но напуска нацистка Германия през 1933 година - той е евреин и емигрира в САЩ. Още в началото на престоя си в Берлин се увлича по втората си братовчедка Елза Льовентал (1876-1936), актриса и рецитаторка, за която се оженва наскоро след развода с Милева. Отношенията между двамата не са лишени от напрежение - тя го критикува за недостатъчната му телесна хигиена и му подарява четка за коса. "Ако не съм ти достатъчно привлекателен, намери си някой по-подходящ за твоя женски вкус. Но на мен не ми пука."

Неговото въздействие спрямо жените изглежда не страда от това - точно обратното. Където и да се появял, веднага бивал заобиколен от дами. Айнщайн се впуска в любовни авантюри и по много от своите чести пътувания за изнасянето на речи. Наред с Елза в Берлин той имал и любовница, както пише неговият биограф Армин Херман. "Най-голямото бреме за брака бяха аферите на Айнщайн", отбелязва Херман в своя предговор към сбирката от любовни писма на Айнщайн. "Той се е чувствал силно привлечен от всичко женско."

Страстната младежка любов

"Когато прочетох твоето писмо, се почувствах така, като че ли виждах как копаят гроба ми", пише патетично Айнщайн и обяснява - "малкото щастие, което ми бе останало, бе разбито, остана ми само безутешният задължителен живот". Тези драматични редове не са отправени нито към първата, нито към втората съпруга, а към някогашната негова младежка любов Мари Вентелер. Тя била дъщеря на семейство, в чийто дом Айнщайн живял за една година като младеж, докато завърши училище. Любовта между двамата също не продължила по-дълго - появила се Милева. 

Любовните писма на Айнщан са публикувани през 2018 година. Те го разкриват като помпозен романтик. "Какво безкрайно щастие е чувството - ние сме една душа. Любовта ни прави силни и богати и дори Бог не може да ни я отнеме." Неговите писма показват най-вече едно - физикът е обичал науката, но и жените. Освен гений, будещ възхищение, той е бил и съвсем нормален мъж. Тази седмица любовни писма на Алберт Айнщайн се продават на търг в Лондон. Сред тях са и някои от писмата, писани до Милева Марич.

***

Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив: