Те предлагат десет вида собственоръчно направен сладолед - с лавандула, шамфъстък, бял шоколад, ванилия от Мадагаскар, кафе мока, сицилиански лимон, бананова страчатела. Предлагат и сладолед от българско кисело мляко с розово масло. Думата е за Мина и Николай Бояджиеви, които преди една година са отворили джелатерия в един от "най-разглезените" откъм заведения германски курорти - Боденското езеро. Двамата 43-годишни българи загърбили предишните си професии и се захванали с нещо съвсем ново, защото имали мечта. Поели риска, инвестирали и в обучение, и в помещение, където да представят продукцията си.

Те работят без почивен ден, но знаят, че си струва: само година след откриването на "Мина Джелато" във Фридрихсхафен: кулинарното списание "Фалстаф" ги класира сред най-добрите сладоледени къщи в провинция Баден-Вюртемберг, като оценката е дадена в резултат от допитване. Нашата авторка Биляна Михайлова се свърза с тях и ги попита каква е тайната на успеха им.

България като че ли не се слави точно с производството на сладолед, а вие - двама българи, които правят сладолед, сте постигнали голям успех в Германия. Как стана и как ви дойде идеята?

Мина Бояджиева: Идеята дойде много спонтанно по време на пандемията - бяхме в България, опитахме чудесен занаятчийски сладолед в София - много вкусен и без химия, и се свързахме с производителката да я попитаме дали може да ни научи да го правим. Наистина хрумването ни дойде спонтанно – Ники е бивш футоблист, а аз работех на летището във Фридрихсхафен като въздушен контрол, след като преди това съм работила 10 години в България в полицията. Промяната бе много рязка, но аз така правя – на всеки десет години внасям промени в живота си. За мен това е нормално.

По-лесно или по-трудно се пробива в Германия в сравнение с България?

Николай Бояджиев: Мисля, че в Германия е по-лесно. Защото тук, ако можеш нещо и го правиш наистина добре, всички врати пред теб се отварят. Докато в България е по-различно, за съжаление. В България всички знаят, че навсякъде има наши и ваши, че без някой да се обади на някого нищо не може да се случи, колкото и добре да можеш да правиш нещо. Или поне доскоро беше така. Докато тук в Германия най-елементарният пример сме ние – хора, които никога не са се занимавали с това. Научили сме се да правим нещо, при това да го правим добре и ето – пробиваме, хората ни оценяват.

Каква е тайната на успеха ви в Германия?

Мина Бояджиева: Това, което ние правим, е занаятчийско – все едно да си готвиш вкъщи, това е най-подходящото сравнение. В останалите сладоледени къщи около езерото има предимно индустриален сладолед, а той е подобен на т.нар. фаст фууд. Ако някой предлага по 80 вида, това означава, че сладоледите се замразяват дълбоко, правят се в големи фабрики и няма място за сравнение. А ние правим сладоледа всеки ден. Работното ни време е от 11 до 18, но отиваме между 7,30 и 8, за да подготвим всичко.

Николай Бояджиев: Човек трябва да е много трудолюбив, ако малко се поразколебае или не е сигурен, по-добре да не започва. Най-много сили ни дава това, че го правим заедно, че е нещо, в което сме двамата от сутрин до вечер – това ни държи.

Какви съвети бихте дали на българите, които също искат да започнат някакъв подобен бизнес в Германия?

Мина Бояджиева: Ако нещо се прави от сърце, винаги е успешно. Според мен това, което е вкусно, винаги се купува. Нашият сладолед в момента е най-скъпият тук в региона, и въпреки това е най-купуваният – не само защото е занаятчийски, а защото е вкусен. Работим с регионална ферма за мляко и сметана, всички шоколади са от една много известна френска компания, шамфъстъкът е от Сицилия, също от семейна ферма, лешниковата паста също е от Италия. Използваме и българско кисело мляко, което купуваме в Германия, но е българско производство, както и розовото масло, и лавандуловото олио.

"Запазената марка" на България обичайно е шопската салата, вие как успяхте да убедите германците, че българите могат да правят и сладолед?

Мина Бояджиева: В района на Бодензее хората и с шопската салата не свързват България, защото почти нищо не знаят за страната. Не са чували за друго, освен за Златни пясъци и Слънчев бряг, и то по-възрастните, младите като ги питам, нищо не знаят за България.

Смятате ли, че в българските заведения – ресторанти, сладкарници и т.н. - се предлагат асортимент и обслужване на европейско ниво? Какво не достига?

Мина Бояджиева: За мен не достига учтивостта, както и финансовите стимули за работа - имаме още много, докато стигнем европейското ниво.

Николай Бояджиев: Според мен липсва и достатъчното качество на продуктите. В България много хора си правят едни такива тънки сметки на тази тема – ще купя този продукт, но може и да не е толкова добър, може да се замести с друг, докато ние в това отношение сме безкомпромисни и мисля, че хората го разбират. Ние винаги купуваме най-доброто от най-доброто. Не ни е хрумвало да направим подмяна, защото тогава ще ни избяга успехът.

Мина Бояджиева: Това е абсурд, защото значи клиентите никога повече да не дойдат при нас. Във Фридрихсхафен има една улица, която е точно на брега на езерото, там ходят всички, а ние сме отзад и е невероятен успех, че идват при нас. При нас не виждат езерото, но идват заради друго.

С какво име се ползват българите в Германия – на базата на вашите лични впечатления, както и на това, което казват клиентите?

Мина Бояджиева: В района на Боденското езеро с абсолютно нищо не свързват България, все си мислят, че ние в джелатерията сме италианци. В големите градове сигурно е различно, но тук не знаят почти нищо за България. Обяснявам им за българското кисело мляко и розовото масло, защо се казват така, обяснявам им съставките, че само в България има такова кисело мляко – те даже не са чували. А покрай нас вече страшно много хора си купуват такова кисело мляко и в Германия. При нас сладоледът с българското кисело мляко е един от най-търсените вкусове.

Вече от години сте в Германия, следите ли събитията в България и какво мислите за това, което се случва там?

Николай Бояджиев: Политическата криза продължава вече от години, нещата са много изкривени и докато хората не разберат, че трябва да започнат да работят, а не всичко става с далавери, нищо няма да се промени. Хората трябва да избягат от клишетата: Инстаграм, Фейсбук, маркови дрехи, маркови коли – ако нямаш пари, не си интересен, трябва да спрат да се интересуват от това и просто да започнат да работят, да водят нормален живот, да разберат, че държавата е на хората, но за да съществува държавата, хората трябва да работят, да си плащат данъци. И политиците трябва да спрат да са корумпирани, което е обществена тайна. В този случай нещата ще се оправят. Това е промяната, която е нужна в България – да се види кой е умен, кой е интелигентен, да бъдат уважавани хората, които работят, а не тези, които имат пари. В Германия е друго – уважават ни, защото работим и правим някакъв продукт. Не се интересуват имаме ли пари или нямаме, имаме ли маркови дрехи и каква кола караме - докато в България за много от хората това е много важно.

***
Вижте и този наш рийл от профила ни в Инстаграм: