Журналистите го смятат за твърде скучен, за да стане премиер. Казват за него, че в телевизионните дебати се проявява като „политически робот", а вестниците го описват като „сърничка в светлината на прожекторите", изброява АРД определенията, вече дадени на лидера на Лейбъристката партия Киър Стармър.

Той не е особено динамичен, няма способността да увлича другите. Но този, който иска политически театър, нека погледне енергичния Найджъл Фараж от дяснопопулистката партия „Реформаторски блок в Обединеното кралство". Та нима Стармър ще става цирков директор, а не министър-председател?  

Пътят му нагоре

Предизборното мото на неговата партия му подхожда: „Промяна" на пръв поглед е постен девиз - като се има предвид, че всяка опозиционна партия обещава това, посочва АРД.

Но именно за това копнеят повечето британци след 14 години управление на торите, строгите икономии и провала с Брекзит: друго ръководство. Според някои вестници антипопулистът Стармър дори е точно това, от което има нужда страната.

Неговата история трябва да респектира. Баща му е бил производител на инструменти, майката - медицинска сестра. Парите често не достигали, разказва германската обществено-правна медия. Стармър изтъква това в интервютата си - вероятно, за да обърне внимание на произхода си. Повечето депутати в Лондон са от средната класа или от богати семейства, докато той е трябвало сам да си пробива път нагоре.

Майка му била тежко болна, което потискало неговата емоционалност и му се отразява и до днес, посочва още Стармър.

Сър Киър

Като адвокат в сферата на човешките права Стармър е защитавал природозащитници срещу „Макдоналдс", успял е да извоюва обезщетения за миньори и е представлявал обвиняеми в страните от Британската общност, които са били осъдени на смърт.

По-късно Стармър заема ключова позиция в прокуратурата - служба, която му носи рицарско звание и титлата „сър". Покрай това обаче някои членове на Консервативната партия и до днес го упрекват, че нито се е захващал с противоречиви случаи, нито е проявявал достатъчно твърдост.

Безмилостният

Стармър се насочва към политиката късно - с идеята да направи света по-добър, както заявява. На 52 години печели депутатско място, след което Джереми Корбин става партиен лидер и го кани в правителствения си екип, припомня АРД.

Социалистът Корбин се радва на подкрепа сред електората, но не и в собствената си партия - тъй като курсът му е твърде ляв, а и се твърди, че допускал антисемитски тенденции в собствените си редици. През 2019 година партията на Корбин се представи изключително зле на изборите и тя получи само 202 места в 650-местния парламент.

Ако се вярва на неговия биограф Том Болдуин, по това време Стармър вече отдавна планирал да поеме партийното ръководство - и то успешно, посочва АРД. През 2020 година той стана шеф на партията - с идеята да я обедини отново и да повиши доверието към нея.

И той я промени радикално: прогони някои членове заради вероятни антисемитски тенденции, подходи твърдо срещу лявото крило и се обяви против повторна кандидатура на Корбин. Критиците определиха това като чистка, а оттогава насам Стармър е описван и като „безмилостен", подчертава германската обществено-правна медия.

Той всъщност е центрист

Стармър върна партията обратно в политическия център във Великобритания: повече се говори за закон и ред, отколкото за одържавяване или за повишаване на данъците. В предизборната си кампания той се концентрира върху избирателите, гласували традиционно за лейбъристите, които впоследствие се разочароваха и се обърнаха към консерваторите. 

Поддръжниците на Стармър го наричат прагматик, човек на центъра. Критиците му пък го упрекват, че се държи като ветропоказател - твърде често променя мнението си, не изпълнява обещанията си.

Биографът му Болдуин казва, че той се държи по-различно от другите политици, тактиката му е по-скоро на юрист: вместо да започва с големи визии и да прави компромиси, когато се появят пречки, Стармър започва с малки практични маневри и постепенно си проправя път.

Завоят наляво не е изключен

Въпросът дали наистина е „човек на центъра" или стратег, остава открит, отбелязва АРД. Политологът Тим Бейл не изключва вероятността под негово ръководство Лейбъристката партия отново да се насочи наляво.

Киър Стармър не е оратор като бившия премиер Тони Блеър - голямата надежда на лейбъристките, когато спечели убедителна победа през 1997 година и олицетворяваше новото начало. Стармър не е и радикален социалист като Корбин - както вече стана дума, за някои той е „политически робот".

Ясно обаче е едно, подчертава германската обществено-правна медия: Стармър успя за кратко време отново да привлече избирателите към Лейбъристката партия. Ако се вярва на допитванията, тя може да удвои броя на депутатите си в Долната камара в сравнение с 2019 година.

Припомняме и това видео от нашия архив: